Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс

Програма достъп до информация /ПДИ/ и Асоциация на европейските журналисти - България /АЕЖ/ приветстват подложения на обществено обсъждане проект на закон. Същият е в изпълнение на задължение на България, произтичащо от статута й на държава-член на Европейския съюз и е свързано с императивното задължение за въвеждане на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява. Директивата следваше да бъде въведена в националното законодателство на държавите-членки на ЕС на 7 май 2026 г. Очевидно в случая изпълнението на това задължение се явява дори закъсняло. Все пак, ние твърдо смятаме, че въвеждането в нашата действителност на изискванията на Директивата срещу „делата-шамари“ е не просто формално задължение, изпълнението на което не може да се поставя под въпрос, но и цивилизационна стъпка в посока укрепване основинте принципи на демокрацията и спиране на атаките срещу свободата на словото и публичното участие в процесите на вземане на решения.

ПДИ и АЕЖ работят в продължение на години за подобряване на положението на журналисти и медии, които са обект на атаки чрез искове. Подвигали сме нееднократно въпроса за бързо приемане на точно това законодателство. 

Поради изложеното, нашата оценка на предложения от служебното правителство проект на закон е безусловно положителна. Препоръчваме на настоящото редовно правителство да приеме възможно най-скоро проекта на закон и да внесе законопроект със същия текст в Народното събрание.

Представили сме по-подробно становище на Министерството на правосъдието. 

Тези разпоредби нарушават равнопоставеността -  придават на едни лица, които се квалифицират като такива с "публично участие" неоснователни права. Това че някой има "публично участие" не би следвало да му дава повече права, над останалите или да му позволява да вреди. Има вероятност разпоредбата да придобие смисъл на привилегированост, същевременно ограничава права на останалите.  

Лице, претендиращо, за такова с "публично участие", принципно не попада в категорията, на тези за които на съда е вменено служебно да следят за правата им. В случай, че този с "публично участие" е засегнат от заведено дело срещу него, той разполага или с насрещен иск или с самостоятелен иск, за да се защити.

Липсва вероятност, да се накърняват права на "публично участващ", ако срещу него е заведено съдебно дело, независимо от това дали е основателно или не. Съдебните актове, съгласно чл.64 от ЗСВ се публикуват по начин, който не позволява идентифициране на лижата, участващи в тях. В случай, че ги притеснява нещо, биха могли да искат делото да се гледа при "закрити врата". 

Дори и заведено съдебно дело, срещу имащ "публично участие" да е неоснователно/с превратна цел, то съда би регулирал правоотношенията им, но чрез разрешаване на въпросния спор, а не чрез отказ от правосъдие. Все пак съда за праведната страна предоставя защита, а за другата санкция. 

Намесата на съда, по смисъла на тези разпоредби, създава условия за ограничаване на права. Попълване хипотезите на тези разпоредби е засегнато от субективно отношение и възможност за злоупотреби. 

Българският проект за транспониране на Директива (ЕС) 2024/1069 е важна и правилна стъпка. Най-силното му качество е, че не ограничава защитата само до трансгранични дела, а я въвежда и за вътрешните граждански и търговски производства. Това трябва да остане.

Но за да бъде законът ефективен, а не само символичен, са нужни следните 10 поправки:

1. Да се запази националният обхват - Проектът правилно прилага защитата и при чисто вътрешни български дела. Това трябва да се защити като най-важното решение в проекта.

2. Да се въведе изрична норма за пълни разумни разноски - Обезпечението на разноските е предварителна гаранция, но не е окончателна последица. При установена злоупотреба ищецът следва да понесе всички разумни разноски, включително пълните разноски за адвокатска защита, освен прекомерната част.

3. Да се добави обезщетение за вреди и възпираща санкция - Публикуването на решението е полезно, но недостатъчно. Моделите на Ирландия, Белгия и Испания показват по-силен подход чрез вреди, пълни разноски и санкции.

4. Да се разшири amicus curiae механизмът - Чл. 388ф е тесен, защото допуска само НПО в обществена полза и само документи. Следва да се допуснат становища, данни и експертна информация от организации, синдикати, академични институции, професионални организации и адвокатски органи.

5. Да се допусне по-късно искане при новоузнати основания - Мотивите сами признават, че SLAPP характерът може да стане видим след началото на делото. Затова срокът до първото заседание трябва да има изключение.

6. Да се добави гаранция за състезателност при служебно събрана информация - Когато съдът ползва публични източници или служебно събрани данни, страните трябва да бъдат уведомени и изслушани.

7. Да се разшири статистиката на ВСС - Да се отчитат молби, уважени и отхвърлени искания, обезпечения, откази, оттегляния, спогодби, размер на претенциите, продължителност, видове ищци и ответници.

8. Да се създаде публична информационна точка - Министерството на правосъдието, ВСС или определен орган следва да поддържа страница с права, образци, статистика и организации за подкрепа.

9. Да се включи преходна норма за висящите дела - Иначе първата реална група засегнати лица ще остане извън защитата.

10. Да се въведе последваща оценка на въздействието - Това вече е препоръчано от администрацията на Министерския съвет и трябва да бъде включено с конкретен срок и компетентен орган.

Формулата е проста: достъпът до съд остава защитен за добросъвестния ищец, но съдът не трябва да бъде използван като инструмент за икономическо изтощаване, сплашване и заглушаване на участие по въпроси от обществен интерес.

Затова подкрепата за проекта трябва да бъде подкрепа с условия: по-силни разноски, реална санкция срещу злоупотребата и публична отчетност дали законът действително работи.