Основната цел на проекта е да се осигури адекватно, здравословно и балансирано хранене на децата от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни.
С проекта се цели въвеждане на изисквания, свързани с храненето на деца от 6-месечна възраст, включително в периода на захранване и създаване на нормативна възможност в детските кухни да се предлагат подходящи менюта за различните етапи на захранване на деца от 6 месечна възраст. Ограничаването на ранния прием на свободни и добавени захари цели да подпомогне формирането на здравословни хранителни навици и да осигури съответствие на нормативната уредба със съвременните научни препоръки.
С предложените изменения се цели и премахването на ненужни изследвания при прием на децата в детска ясла и привеждане на изискваната медицинска документация в съответствие с действащата нормативна уредба.
Министерство на здравеопазването
Адрес: София, София, пл. Света Неделя № 5
Електронна поща: press@mh.government.bg
Дирекция "Обществено здраве"
Електронна поща: dzk@mh.government.bg
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка
---
Общо 1 коментар
---
Tова събитие описва запис на акт в ЗП или ОП.05.05.2026
04.06.2026
---
Справка или съобщение.
1. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага в обектите по чл. 2 от Наредба № 2 да може да се предоставя обедно хранене за деца от 6 до 9 месеца, съобразено с възрастта на детето и етапа на захранване, по примерна седмична схема с конкретни количества за обедно хранене. (§ 1 и § 5 от Проекта)
Предложение за редакция:
Да се добави текст:
„ Детските кухни осигуряват минимум един вид преходно мляко, съобразено със съответната възрастова група. При желание родителят може да предоставя предпочитано от него адаптирано мляко за влагане след получаване на храната.“
Мотиви:
Подкрепям предложението, тъй като храненето в ранна детска възраст (0–3 години) има ключово значение за растежа, развитието и формирането на дългосрочни здравословни хранителни навици. Научните данни категорично показват, че този период е определящ за метаболитното здраве и превенцията на хронични незаразни заболявания в по-късна възраст.
Считам обаче, че е практически трудно, организационно неефективно и финансово необосновано детските кухни да поддържат разнообразен набор от преходни млека, съобразен с индивидуалните предпочитания на всеки родител. На пазара се предлагат множество видове преходни и адаптирани млека, отговарящи на изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2016/127, като ценовият диапазон е значителен.
Изборът на преходно мляко следва да остане в компетентността на родителите и наблюдаващия лекар, съобразно възрастта, етапа на захранване и индивидуалните потребности на детето.
Допълнително затруднение представлява обстоятелството, че обществените поръчки за доставка на хранителни продукти се планират дългосрочно, което прави невъзможно предварителното прогнозиране и поддържането на широка гама преходни млека.
Следва да се отчете и кратката трайност на храната, приготвена с преходно мляко, която трябва да бъде консумирана в кратък срок след приготвянето ѝ.
В тази връзка предлагам детските кухни да осигуряват един вид преходно мляко, съобразено със съответната възрастова група, а при желание родителите да могат да добавят предпочитаното от тях адаптирано мляко към предоставеното многокомпонентно пюре след получаването му.
2. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага да не се допуска предлагане на мед, конфитюр и мармалад при деца до 2-годишна възраст. Предвижда се също да не се допуска добавяне на захар към чай, прясно и кисело мляко при деца под 2 години, а при деца над 2 години добавената захар да бъде ограничена до не повече от 5%. (§ 2 и § 4 от Проекта)
Подкрепям напълно предложението. Дългосрочната и устойчива грижа за здравето най-малките деца на България и грижа за бъдещето и правилната посока в която трябва да се върви.
3. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага актуализиране на изискванията към млеката за кърмачета и преходните млека, които се включват ежедневно в менюто, чрез препращане към приложимото европейско законодателство. (§ 3 от Проекта)
Предложение за редакция:
§ 3
Вместо:
„ежедневно включване в менюто само на млека за кърмачета/преходни млека, съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/127...“
Да стане:
„ежедневно включване в менюто само на млека за кърмачета и преходни млека, отговарящи на изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2016/127, разрешени за предлагане на пазара в Република България и придружени с ясна информация за възрастовата група, за която са предназначени.“
Да се добави текст:
„Министерството на здравеопазването разработва указания относно видовете млека за кърмачета и преходни млека, подходящи за използване в детските кухни.“
Мотиви:
Подкрепям предложението, но считам, че е необходимо в нормативния текст или в указания към него ясно да бъдат конкретизирани изискванията към млеката за кърмачета и преходните млека, които могат да бъдат включвани в менюто.
Това би улеснило практическото прилагане на наредбата от детските кухни и би ограничило възможността за различно тълкуване на изискванията.
4. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага данните от антропометричните измервания, оценката на физическото развитие и периодичното проследяване на психичното развитие на децата да се вписват в медицински журнал вместо в здравнопрофилактичните карти. (§ 6, т. 1 и т. 2 от Проекта)
Предложение за редакция:
Вместо:
„медицински журнал“
Да остане:
„здравнопрофилактична карта“
Конкретно:
§ 6, т. 1, буква „аа“
Вместо:
„здравнопрофилактичните им карти“ се заменят с „медицински журнал“
Да стане:
думите „здравнопрофилактичните им карти“ да не се заличават, а текстът да придобие следната редакция:
„данните се вписват в здравнопрофилактичната карта“
§ 6, т. 2
Вместо:
„здравнопрофилактичните им карти“ се заменят с „медицински журнал“
Да остане:
„здравнопрофилактичните им карти“
________________________________________
Допълнително предложение
Да се създаде нов текст:
„Здравнопрофилактичната карта е основен медицински документ за проследяване на физическото развитие, психическото и емоционално развитие, имунизационния статус и здравословното състояние на детето по време на пребиваването му в детската ясла.“
________________________________________
Мотиви:
Не подкрепям предложението.
Към настоящия момент не съществува утвърден образец на „медицински журнал“, нито е регламентирано неговото съдържание, начин на водене и съхранение.
Считам, че здравнопрофилактичните карти следва да бъдат запазени като основен медицински документ в детските ясли и яслените групи, в който да се отразяват:
• антропометричните измервания;
• оценката на физическото развитие;
• периодичното проследяване на психичното развитие;
• проведените имунизации и реимунизации.
Тези дейности са част от основните професионални компетентности на медицинските специалисти и са заложени в обучението им в медицинските университети.
Особено важно е проследяването на имунизационния статус на децата, предвид регистрираните през последните месеци случаи на морбили, варицела и коклюш в различни области на страната.
Предлагам здравнопрофилактичните карти изрично да бъдат регламентирани в Наредба № 26 от 2008 г. като основен документ за проследяване на здравното състояние и развитието на децата, както и след напускане на детската ясла да бъдат предоставяни на детската градина за сведение и приемственост в медицинското наблюдение. В Наредба №26 от 2008г. да се утвърди образеца на Здравнопрофилактичната карта.
5. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага медицинските специалисти в детските ясли след постъпване на работа и периодично да преминават обучения по ранно детско развитие, профилактика и промоция на здравето, първа медицинска помощ, както и обучение по хигиенен и противоепидемичен режим и контрол. (§ 6, т. 1 от Проекта)
Предложение за редакция:
§ 6, т. 1, буква „б“
Вместо:
„което се провежда от национални центрове по проблемите на общественото здраве, висши училища и/или Българския Червен кръст“
Да стане:
„което се провежда от национални центрове по проблемите на общественото здраве, висши училища, Българския Червен кръст и лицензирани обучителни организации“
Мотиви :
Считам, че предложението неоправдано ограничава кръга на организациите, които могат да провеждат обученията.
Следва да се има предвид, че част от медицинските университети към момента не разполагат с разработени обучителни програми по всички теми, предвидени в програмата, утвърдена от министъра на здравеопазването.
Освен това обученията са свързани с допълнителни разходи за детските заведения, включително такси, транспорт, командировки и отсъствие на персонал от работния процес.
Предлагам да бъдат включени и лицензирани обучителни центрове, които могат да осигурят качествено обучение, провеждано от доказани специалисти в областта на ранното детско развитие, профилактиката, промоцията на здравето, хигиената и противоепидемичния контрол.
Необходимо е също ясно да бъде регламентирано дали обученията ще бъдат финансирани от бюджета на детските заведения или ще се провеждат безплатно за медицинските специалисти.
6. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага при прием на дете в детска ясла да отпадне изискването за представяне на резултати от изследвания на кръв и урина. Предвижда се информацията за проведен годишен профилактичен преглед, както и за наличие или липса на хронично заболяване и/или алергия, да се предоставя от общопрактикуващия лекар. (§ 6, т. 3 и т. 4 от Проекта)
Предложение за редакция:
§ 6, т. 4, буква „а“
Вместо:
„информация от общопрактикуващия лекар“
Да стане:
„информация от общопрактикуващия лекар по утвърден от министъра на здравеопазването образец“
Да се добави текст:
„Образецът следва да съдържа данни за проведен профилактичен преглед, имунизационен статус, наличие или липса на хронични заболявания, алергии и медицински препоръки при необходимост, както и назначения за общозакалителни и специални закалителни процедури.“
Мотиви:
Подкрепям предложението с редакция.
При отпадане на изследванията на кръв и урина следва да бъдат предвидени механизми, гарантиращи, че няма да останат недиагностицирани състояния, включително анемии и други отклонения, които биха могли да бъдат установени при профилактични изследвания.
Липсата на ясно регламентирана медицинска документация би могла впоследствие да създаде риск от прехвърляне на отговорност към детските заведения при забавено диагностициране на заболяване.
Предлагам информацията, предоставяна от общопрактикуващия лекар относно проведен профилактичен преглед, наличие или липса на хронично заболяване и/или алергия, да бъде уредена чрез унифицирана бланка.
Същата следва да съдържа и информация относно извършените имунизации и реимунизации.
7. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага в изискванията към оборудването на детските ясли използването на стерилизатор/сух стерилизатор да бъде заменено със сушилен шкаф. (§ 6, т. 5 от Проекта)
Предложение за редакция:
§ 6, т. 5, а)
Вместо:
в ал. 2 думата „стерилизатор“ се заменя със „сушилен шкаф“
Да остане
„стерилизатор“
§ 6, т. 5, б)
Вместо:
в ал.3 думите „сух стерилизатор“ се заменя със „сушилен шкаф“
Да стане:
в ал.3 думите „сух стерилизатор“ отпадат.
Предложение за допълнителен текст към чл.29, ал.3 от Наредба 26 от 2026г.:
„ Допуска се използване на сушилен шкаф. “
Мотиви :
Не подкрепям предложението.
Стерилизаторът и сушилният шкаф имат различно предназначение и не могат да бъдат разглеждани като взаимозаменяемо оборудване.
Стерилизаторът осигурява унищожаване на микроорганизмите чрез обработка при висока температура, докато сушилният шкаф има единствено функция по отстраняване на влагата след измиване.
В практиката на детските ясли стерилизацията е от съществено значение, тъй като се касае за съдове и прибори, използвани многократно от деца в ранна възраст с незряла имунна система.
Съгласно действащите изисквания в кухненските боксове се използват съдове, устойчиви на висока термична обработка, като след механично почистване и измиване се извършва стерилизация.
Сушилният шкаф не гарантира унищожаване на патогенни микроорганизми и не може да осигури равностойно ниво на безопасност. Допустимо е използването на такъв единствено за сушене на гърнета.
В чл.31, ал. 1, т. 11 от Наредба 26 от 2008г. да НЕ се отменя.
8. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага в Наредба № 26 да се промени възрастта, от която детските кухни могат да предоставят храна - от 10-месечна на шестмесечна възраст. (§ 6, т. 7 и т. 8 от Проекта)
Подкрепям това предложение, само ако то бъде финансово обезпечено, тъй като неминуемо ще доведе до необходимост от още персонал в кухните и повишени разходи.
Мотиви:
Предвидените изменения ще доведат до необходимост от:
• допълнителни финансови средства;
• промени в организацията на работа;
• актуализиране на менюта и документация;
• допълнително натоварване на персонала;
• закупуване на ново оборудване;
• увеличени разходи за хранителни продукти, консумативи, електроенергия и вода.
Допълнително следва да се отчете, че подмяната на налични и функциониращи стерилизатори със сушилни шкафове би довела до неоправдани разходи за общините и детските заведения.
9. Във връзка с гореизложените от мен мотиви :
Не подкрепям отпадането на т.10 и т.11 от чл.10, ал.2 на Наредба 26/2008г.
(§ 6, т. 1, бб) от Проекта)
Не подкрепям отмяната на т. 11 в чл.31, ал. 1, от Наредба 26 от 2008г.
(§ 6, т. 6 от Проекта)
10. Предлагам във връзка с непрекъснато намаляващия брой на медицински специалисти в Наредба 26/2008г. да се разшири кръга от специалисти, които да могат да работят в групите на детските ясли.
Вместо:
Чл. 9. В детската ясла задължително работят следните специалисти:
1. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 16.07.2022 г.) медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент или фелдшер;
2. педагог;
3. детегледачка
Да стане:
Чл. 9. В детската ясла задължително работят следните специалисти:
1. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 16.07.2022 г.) медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент или фелдшер;
2. педагог и/или социален педагог( психолог, логопед, социален работник);
3. детегледачка
Предлагам :
Чл.14 ал. 1 да придобие следната редакция:
Вместо:
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 16.07.2022 г.) За времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група се осъществява от най-малко един медицински специалист по чл. 9, т. 1 и една детегледачка.
Да стане:
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 16.07.2022 г.) За времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група се осъществява от най-малко един специалист по чл. 9, т. 1 и една детегледачка.
Предложение за промяна на чл.14, ал.5 :
Вместо:
(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) По изключение от ал. 1, когато трайно не може да се осигури назначаването на медицински специалист по чл. 9, т. 1 за обслужване на децата в яслена група, за времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група може да се осъществява от най-малко един педагог, преминал обучение по теми от областта на ранното детско развитие, комплексната промоция на здраве и първа помощ, и една детегледачка. Изключението се прилага само при условие, че в детската ясла е назначен най-малко един медицински специалист по чл. 9, т. 1.
Да стане:
(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) По изключение от ал. 1, когато трайно не може да се осигури назначаването на медицински специалист по чл. 9, т. 1 за обслужване на децата в яслена група, за времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група може да се осъществява от най-малко едно лице с придобита квалификация по една от специалностите- предучилищна педагогика, социална педагогика, ранно детско развитие, детски учител, логопедия, психология или социални дейности, преминал обучение по теми от областта на ранното детско развитие, комплексната промоция на здраве и първа помощ, и една детегледачка. Изключението се прилага само при условие, че в детската ясла е назначен най-малко един медицински специалист по чл. 9, т. 1.
Мотиви:
В условията на непрекъснато намаляващ брой на медицинските специалисти, липсата на държавна политика това да се промени, както и липсата на политика по доходите на медицинските специалисти, което е основната причина за кадровата криза, смятам, че е удачно да бъдат допуснати и други специалисти с педагогическа и социална насоченост в групите на детската ясла, ако не може да бъде подсигурен поне един специалист в група. Задължително е и условието поне един медицински специалист да има на територията на детската ясла, както и ръководството и да остане от директор медицински специалист и под ръководството на МЗ и РЗИ.
Заключение:
Самостоятелните детски ясли трябва да останат в здравното министерство. И към момента в самостоятелните детски ясли се предлага всеобхватна грижа, възпитание и обучение от медицински специалисти, педагози и детегледачки.
1. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага в обектите по чл. 2 от Наредба № 2 да може да се предоставя обедно хранене за деца от 6 до 9 месеца, съобразено с възрастта на детето и етапа на захранване, по примерна седмична схема с конкретни количества за обедно хранене. (§ 1 и § 5 от Проекта)
Предложение за редакция:
Да се добави текст:
„ Детските кухни осигуряват минимум един вид преходно мляко, съобразено със съответната възрастова група. При желание родителят може да предоставя предпочитано от него адаптирано мляко за влагане след получаване на храната.“
Мотиви:
Подкрепям предложението, тъй като храненето в ранна детска възраст (0–3 години) има ключово значение за растежа, развитието и формирането на дългосрочни здравословни хранителни навици. Научните данни категорично показват, че този период е определящ за метаболитното здраве и превенцията на хронични незаразни заболявания в по-късна възраст.
Считам обаче, че е практически трудно, организационно неефективно и финансово необосновано детските кухни да поддържат разнообразен набор от преходни млека, съобразен с индивидуалните предпочитания на всеки родител. На пазара се предлагат множество видове преходни и адаптирани млека, отговарящи на изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2016/127, като ценовият диапазон е значителен.
Изборът на преходно мляко следва да остане в компетентността на родителите и наблюдаващия лекар, съобразно възрастта, етапа на захранване и индивидуалните потребности на детето.
Допълнително затруднение представлява обстоятелството, че обществените поръчки за доставка на хранителни продукти се планират дългосрочно, което прави невъзможно предварителното прогнозиране и поддържането на широка гама преходни млека.
Следва да се отчете и кратката трайност на храната, приготвена с преходно мляко, която трябва да бъде консумирана в кратък срок след приготвянето ѝ.
В тази връзка предлагам детските кухни да осигуряват един вид преходно мляко, съобразено със съответната възрастова група, а при желание родителите да могат да добавят предпочитаното от тях адаптирано мляко към предоставеното многокомпонентно пюре след получаването му.
2. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага да не се допуска предлагане на мед, конфитюр и мармалад при деца до 2-годишна възраст. Предвижда се също да не се допуска добавяне на захар към чай, прясно и кисело мляко при деца под 2 години, а при деца над 2 години добавената захар да бъде ограничена до не повече от 5%. (§ 2 и § 4 от Проекта)
Подкрепям напълно предложението. Дългосрочната и устойчива грижа за здравето най-малките деца на България и грижа за бъдещето и правилната посока в която трябва да се върви.
3. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага актуализиране на изискванията към млеката за кърмачета и преходните млека, които се включват ежедневно в менюто, чрез препращане към приложимото европейско законодателство. (§ 3 от Проекта)
Предложение за редакция:
§ 3
Вместо:
„ежедневно включване в менюто само на млека за кърмачета/преходни млека, съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/127...“
Да стане:
„ежедневно включване в менюто само на млека за кърмачета и преходни млека, отговарящи на изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2016/127, разрешени за предлагане на пазара в Република България и придружени с ясна информация за възрастовата група, за която са предназначени.“
Да се добави текст:
„Министерството на здравеопазването разработва указания относно видовете млека за кърмачета и преходни млека, подходящи за използване в детските кухни.“
Мотиви:
Подкрепям предложението, но считам, че е необходимо в нормативния текст или в указания към него ясно да бъдат конкретизирани изискванията към млеката за кърмачета и преходните млека, които могат да бъдат включвани в менюто.
Това би улеснило практическото прилагане на наредбата от детските кухни и би ограничило възможността за различно тълкуване на изискванията.
4. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага данните от антропометричните измервания, оценката на физическото развитие и периодичното проследяване на психичното развитие на децата да се вписват в медицински журнал вместо в здравнопрофилактичните карти. (§ 6, т. 1 и т. 2 от Проекта)
Предложение за редакция:
Вместо:
„медицински журнал“
Да остане:
„здравнопрофилактична карта“
Конкретно:
§ 6, т. 1, буква „аа“
Вместо:
„здравнопрофилактичните им карти“ се заменят с „медицински журнал“
Да стане:
думите „здравнопрофилактичните им карти“ да не се заличават, а текстът да придобие следната редакция:
„данните се вписват в здравнопрофилактичната карта“
§ 6, т. 2
Вместо:
„здравнопрофилактичните им карти“ се заменят с „медицински журнал“
Да остане:
„здравнопрофилактичните им карти“
________________________________________
Допълнително предложение
Да се създаде нов текст:
„Здравнопрофилактичната карта е основен медицински документ за проследяване на физическото развитие, психическото и емоционално развитие, имунизационния статус и здравословното състояние на детето по време на пребиваването му в детската ясла.“
________________________________________
Мотиви:
Не подкрепям предложението.
Към настоящия момент не съществува утвърден образец на „медицински журнал“, нито е регламентирано неговото съдържание, начин на водене и съхранение.
Считам, че здравнопрофилактичните карти следва да бъдат запазени като основен медицински документ в детските ясли и яслените групи, в който да се отразяват:
• антропометричните измервания;
• оценката на физическото развитие;
• периодичното проследяване на психичното развитие;
• проведените имунизации и реимунизации.
Тези дейности са част от основните професионални компетентности на медицинските специалисти и са заложени в обучението им в медицинските университети.
Особено важно е проследяването на имунизационния статус на децата, предвид регистрираните през последните месеци случаи на морбили, варицела и коклюш в различни области на страната.
Предлагам здравнопрофилактичните карти изрично да бъдат регламентирани в Наредба № 26 от 2008 г. като основен документ за проследяване на здравното състояние и развитието на децата, както и след напускане на детската ясла да бъдат предоставяни на детската градина за сведение и приемственост в медицинското наблюдение. В Наредба №26 от 2008г. да се утвърди образеца на Здравнопрофилактичната карта.
5. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага медицинските специалисти в детските ясли след постъпване на работа и периодично да преминават обучения по ранно детско развитие, профилактика и промоция на здравето, първа медицинска помощ, както и обучение по хигиенен и противоепидемичен режим и контрол. (§ 6, т. 1 от Проекта)
Предложение за редакция:
§ 6, т. 1, буква „б“
Вместо:
„което се провежда от национални центрове по проблемите на общественото здраве, висши училища и/или Българския Червен кръст“
Да стане:
„което се провежда от национални центрове по проблемите на общественото здраве, висши училища, Българския Червен кръст и лицензирани обучителни организации“
Мотиви :
Считам, че предложението неоправдано ограничава кръга на организациите, които могат да провеждат обученията.
Следва да се има предвид, че част от медицинските университети към момента не разполагат с разработени обучителни програми по всички теми, предвидени в програмата, утвърдена от министъра на здравеопазването.
Освен това обученията са свързани с допълнителни разходи за детските заведения, включително такси, транспорт, командировки и отсъствие на персонал от работния процес.
Предлагам да бъдат включени и лицензирани обучителни центрове, които могат да осигурят качествено обучение, провеждано от доказани специалисти в областта на ранното детско развитие, профилактиката, промоцията на здравето, хигиената и противоепидемичния контрол.
Необходимо е също ясно да бъде регламентирано дали обученията ще бъдат финансирани от бюджета на детските заведения или ще се провеждат безплатно за медицинските специалисти.
6. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага при прием на дете в детска ясла да отпадне изискването за представяне на резултати от изследвания на кръв и урина. Предвижда се информацията за проведен годишен профилактичен преглед, както и за наличие или липса на хронично заболяване и/или алергия, да се предоставя от общопрактикуващия лекар. (§ 6, т. 3 и т. 4 от Проекта)
Предложение за редакция:
§ 6, т. 4, буква „а“
Вместо:
„информация от общопрактикуващия лекар“
Да стане:
„информация от общопрактикуващия лекар по утвърден от министъра на здравеопазването образец“
Да се добави текст:
„Образецът следва да съдържа данни за проведен профилактичен преглед, имунизационен статус, наличие или липса на хронични заболявания, алергии и медицински препоръки при необходимост, както и назначения за общозакалителни и специални закалителни процедури.“
Мотиви:
Подкрепям предложението с редакция.
При отпадане на изследванията на кръв и урина следва да бъдат предвидени механизми, гарантиращи, че няма да останат недиагностицирани състояния, включително анемии и други отклонения, които биха могли да бъдат установени при профилактични изследвания.
Липсата на ясно регламентирана медицинска документация би могла впоследствие да създаде риск от прехвърляне на отговорност към детските заведения при забавено диагностициране на заболяване.
Предлагам информацията, предоставяна от общопрактикуващия лекар относно проведен профилактичен преглед, наличие или липса на хронично заболяване и/или алергия, да бъде уредена чрез унифицирана бланка.
Същата следва да съдържа и информация относно извършените имунизации и реимунизации.
7. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага в изискванията към оборудването на детските ясли използването на стерилизатор/сух стерилизатор да бъде заменено със сушилен шкаф. (§ 6, т. 5 от Проекта)
Предложение за редакция:
§ 6, т. 5, а)
Вместо:
в ал. 2 думата „стерилизатор“ се заменя със „сушилен шкаф“
Да остане
„стерилизатор“
§ 6, т. 5, б)
Вместо:
в ал.3 думите „сух стерилизатор“ се заменя със „сушилен шкаф“
Да стане:
в ал.3 думите „сух стерилизатор“ отпадат.
Предложение за допълнителен текст към чл.29, ал.3 от Наредба 26 от 2026г.:
„ Допуска се използване на сушилен шкаф. “
Мотиви :
Не подкрепям предложението.
Стерилизаторът и сушилният шкаф имат различно предназначение и не могат да бъдат разглеждани като взаимозаменяемо оборудване.
Стерилизаторът осигурява унищожаване на микроорганизмите чрез обработка при висока температура, докато сушилният шкаф има единствено функция по отстраняване на влагата след измиване.
В практиката на детските ясли стерилизацията е от съществено значение, тъй като се касае за съдове и прибори, използвани многократно от деца в ранна възраст с незряла имунна система.
Съгласно действащите изисквания в кухненските боксове се използват съдове, устойчиви на висока термична обработка, като след механично почистване и измиване се извършва стерилизация.
Сушилният шкаф не гарантира унищожаване на патогенни микроорганизми и не може да осигури равностойно ниво на безопасност. Допустимо е използването на такъв единствено за сушене на гърнета.
В чл.31, ал. 1, т. 11 от Наредба 26 от 2008г. да НЕ се отменя.
8. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага в Наредба № 26 да се промени възрастта, от която детските кухни могат да предоставят храна - от 10-месечна на шестмесечна възраст. (§ 6, т. 7 и т. 8 от Проекта)
Подкрепям това предложение, само ако то бъде финансово обезпечено, тъй като неминуемо ще доведе до необходимост от още персонал в кухните и повишени разходи.
Мотиви:
Предвидените изменения ще доведат до необходимост от:
• допълнителни финансови средства;
• промени в организацията на работа;
• актуализиране на менюта и документация;
• допълнително натоварване на персонала;
• закупуване на ново оборудване;
• увеличени разходи за хранителни продукти, консумативи, електроенергия и вода.
Допълнително следва да се отчете, че подмяната на налични и функциониращи стерилизатори със сушилни шкафове би довела до неоправдани разходи за общините и детските заведения.
9. Във връзка с гореизложените от мен мотиви :
Не подкрепям отпадането на т.10 и т.11 от чл.10, ал.2 на Наредба 26/2008г.
(§ 6, т. 1, бб) от Проекта)
Не подкрепям отмяната на т. 11 в чл.31, ал. 1, от Наредба 26 от 2008г.
(§ 6, т. 6 от Проекта)
10. Предлагам във връзка с непрекъснато намаляващия брой на медицински специалисти в Наредба 26/2008г. да се разшири кръга от специалисти, които да могат да работят в групите на детските ясли.
Вместо:
Чл. 9. В детската ясла задължително работят следните специалисти:
1. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 16.07.2022 г.) медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент или фелдшер;
2. педагог;
3. детегледачка
Да стане:
Чл. 9. В детската ясла задължително работят следните специалисти:
1. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 16.07.2022 г.) медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент или фелдшер;
2. педагог и/или социален педагог( психолог, логопед, социален работник);
3. детегледачка
Предлагам :
Чл.14 ал. 1 да придобие следната редакция:
Вместо:
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 16.07.2022 г.) За времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група се осъществява от най-малко един медицински специалист по чл. 9, т. 1 и една детегледачка.
Да стане:
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 16.07.2022 г.) За времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група се осъществява от най-малко един специалист по чл. 9, т. 1 и една детегледачка.
Предложение за промяна на чл.14, ал.5 :
Вместо:
(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) По изключение от ал. 1, когато трайно не може да се осигури назначаването на медицински специалист по чл. 9, т. 1 за обслужване на децата в яслена група, за времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група може да се осъществява от най-малко един педагог, преминал обучение по теми от областта на ранното детско развитие, комплексната промоция на здраве и първа помощ, и една детегледачка. Изключението се прилага само при условие, че в детската ясла е назначен най-малко един медицински специалист по чл. 9, т. 1.
Да стане:
(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) По изключение от ал. 1, когато трайно не може да се осигури назначаването на медицински специалист по чл. 9, т. 1 за обслужване на децата в яслена група, за времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група може да се осъществява от най-малко едно лице с придобита квалификация по една от специалностите- предучилищна педагогика, социална педагогика, ранно детско развитие, детски учител, логопедия, психология или социални дейности, преминал обучение по теми от областта на ранното детско развитие, комплексната промоция на здраве и първа помощ, и една детегледачка. Изключението се прилага само при условие, че в детската ясла е назначен най-малко един медицински специалист по чл. 9, т. 1.
Мотиви:
В условията на непрекъснато намаляващ брой на медицинските специалисти, липсата на държавна политика това да се промени, както и липсата на политика по доходите на медицинските специалисти, което е основната причина за кадровата криза, смятам, че е удачно да бъдат допуснати и други специалисти с педагогическа и социална насоченост в групите на детската ясла, ако не може да бъде подсигурен поне един специалист в група. Задължително е и условието поне един медицински специалист да има на територията на детската ясла, както и ръководството и да остане от директор медицински специалист и под ръководството на МЗ и РЗИ.
Заключение:
Самостоятелните детски ясли трябва да останат в здравното министерство. И към момента в самостоятелните детски ясли се предлага всеобхватна грижа, възпитание и обучение от медицински специалисти, педагози и детегледачки.