Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
*В чл.46, ал.2 думите" и капачките" да отпаднат. Капачките на бурканите не могат да се стерилизират. Имат гумено уплътнение, както и са много тънки и изгарят при тази температура като отделят гъст черен дим. Изпробвано в практиката и е невъзможно.
Преддложение за промяна:
Чл.46, ал.2 (2) Когато храната се разпределя в стъклени бурканчета за многократна употреба, върнатите от абонатите бурканчета се измиват, дезинфекцират с биоциди, разрешени за предоставяне на пазара по реда на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди или на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, при спазване на условията на издаденото разрешение и на изискванията, посочени на етикета и се стерилизират със сух горещ въздух при режим на работа 160°C за 2 часа или чрез автоклавиране с пара под налягане при режим на работа 121°C за най-малко 20 минути.
*В допълнителната разпоредба в параграф 1 т.4 текстът "“Порция“ е всяко отделно ястие приготвено за едно дете"да отпадне или в чл.35, ал.1, т.3 да бъде променена така:
(изм. – ДВ, бр. 90 от 2020 г.) детски кухни към детски ясли и яслени групи в детски градини с капацитет до 600 порции дневно.
Мотиви:
Въвеждането на допълнителната разпоредба „Порция е всяко отделно ястие приготвено за едно дете" е недомислена промяна, която ще създаде изключително много проблеми-нови регистрации на детските кухни, допълнителен (финансово необезпечен по стандарти) персонал, необходимост от допълнителни квалификации. Финансирането обаче е на брой деца, а не на брой порции.
Въвеждането на тази допълнителна разпоредба би означавало, че неорганизираният контингент деца, които получават обедно меню състоящо се от три ястия-супа, основно ястие и десерт ще се броят за три порции дневно на дете абонат на детска млечна кухня, а организираният контингент деца, които са на четирикратно хранене-закуска, подкрепителна закуска, обяд(супа, ястие и десерт) и следобедна закуска ще се броят за 6 порции дневно на дете в детска ясла.
Да направим една елементарна сметка.
48 деца (три яслени групи) организиран контингент по шест порции дневно е равно на 288 порции дневно за организиран контингент от 3 групи на детска ясла.
70 деца неорганизиран контингент абонати на детската кухня към същата детска ясла по три порции дневно е равно на 210 порции дневно.
Общо това са 498 порции дневно и то при ясла с три групи-48 деца организиран контингент и 70 деца неорганизиран контингент абонати на млечна кухня. Ами по-големите ясли с детски млечни кухни към тях?
Детските кухни към детските ясли о чл.35, ал.1, т.3 са с капацитет до 300 порции дневно в сегашните разпоредби на наредбата.
Пропуски в наредбата!
- Липса на психологическа подкрепа за персонала, децата и родителите;
- Липсват механизми и изисквания за работа с деца със СОП и тяхното ресурсно подпомагане;
- Липсват разпоредби, свързани с дигитализация и електронна отчетност;
-Правят се промени на парче, без да се отчитат реалните възможности на материалните бази.
*В чл.46, ал.2 думите" и капачките" да отпаднат. Капачките на бурканите не могат да се стерилизират. Имат гумено уплътнение, както и са много тънки и изгарят при тази температура като отделят гъст черен дим. Изпробвано в практиката и е невъзможно.
Преддложение за промяна:
Чл.46, ал.2 (2) Когато храната се разпределя в стъклени бурканчета за многократна употреба, върнатите от абонатите бурканчета се измиват, дезинфекцират с биоциди, разрешени за предоставяне на пазара по реда на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди или на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, при спазване на условията на издаденото разрешение и на изискванията, посочени на етикета и се стерилизират със сух горещ въздух при режим на работа 160°C за 2 часа или чрез автоклавиране с пара под налягане при режим на работа 121°C за най-малко 20 минути.
*В допълнителната разпоредба в параграф 1 т.4 текстът "“Порция“ е всяко отделно ястие приготвено за едно дете"да отпадне или в чл.35, ал.1, т.3 да бъде променена така:
(изм. – ДВ, бр. 90 от 2020 г.) детски кухни към детски ясли и яслени групи в детски градини с капацитет до 600 порции дневно.
Мотиви:
Въвеждането на допълнителната разпоредба „Порция е всяко отделно ястие приготвено за едно дете" е недомислена промяна, която ще създаде изключително много проблеми-нови регистрации на детските кухни, допълнителен (финансово необезпечен по стандарти) персонал, необходимост от допълнителни квалификации. Финансирането обаче е на брой деца, а не на брой порции.
Въвеждането на тази допълнителна разпоредба би означавало, че неорганизираният контингент деца, които получават обедно меню състоящо се от три ястия-супа, основно ястие и десерт ще се броят за три порции дневно на дете абонат на детска млечна кухня, а организираният контингент деца, които са на четирикратно хранене-закуска, подкрепителна закуска, обяд(супа, ястие и десерт) и следобедна закуска ще се броят за 6 порции дневно на дете в детска ясла.
Да направим една елементарна сметка.
48 деца (три яслени групи) организиран контингент по шест порции дневно е равно на 288 порции дневно за организиран контингент от 3 групи на детска ясла.
70 деца неорганизиран контингент абонати на детската кухня към същата детска ясла по три порции дневно е равно на 210 порции дневно.
Общо това са 498 порции дневно и то при ясла с три групи-48 деца организиран контингент и 70 деца неорганизиран контингент абонати на млечна кухня. Ами по-големите ясли с детски млечни кухни към тях?
Детските кухни към детските ясли о чл.35, ал.1, т.3 са с капацитет до 300 порции дневно в сегашните разпоредби на наредбата.
Пропуски в наредбата!
- Липса на психологическа подкрепа за персонала, децата и родителите;
- Липсват механизми и изисквания за работа с деца със СОП и тяхното ресурсно подпомагане;
- Липсват разпоредби, свързани с дигитализация и електронна отчетност;
-Правят се промени на парче, без да се отчитат реалните възможности на материалните бази.
*В чл.29, ал.3 да отпадне изискването за стерилизатор в преддверието към санитарния възел. Не става ясно какво ще е предназначението му там. Отдавна гърнетата на децата не са метални, а пластмасови и се дезинфекцират, а не се стерилизират.
Предложение за промяна:
Чл. 29(3) (Изм. – ДВ, бр. 90 от 2020 г.) Санитарният възел се оборудва с тоалетна чиния и индивидуални гърнета. Преддверието към санитарния възел се оборудва с мивка и огледало, които да са на подходяща височина за възрастта на децата, вана и душ за къпане, закрит съд за мръсно бельо, теглилка, ръстомер, стенен термометър и сух стерилизатор, само там, където се използват метални гърнета.
*Чл.31, ал.1, т.4 да не се променя, а да се запази настоящия текст. Първо, защото по- голямата част от детските ясли нямат помещение за да направят такава обществена пералня и второ, защото в яслите с до четири групи тя не е необходима и разходите по създаването и са неоправдани. Всяка група е снабдена с пералня и сушилня, няма пресичане на потоци на чисто и мръсно пране, перат се максимум 16 комплекта седмично в група, има разписан мониторинг и се вземат проби за изследване от прането.
*В чл. 31, ал.1, т.10 да се измени така:
дезинфекция и стерилизация чрез сух стерилизатор при температура 160 градуса за 2 часа на приборите и съдовете за приготвяне и съхранение на храна, трапезната посуда и индивидуалните чаши за вода след всяка употреба;
В противен случай се обезсмисля изискването за оборудване със стерилизатор на кухненския бокс - чл.29, ал.2
*В чл.8 да отпадне специалността „инспектор по обществено здраве“ от изискващите се за директор детска ясла, защото той няма необходимите компетентности за това. Да се въведе изискването за еправленска специалност „Управление на здравните грижи“.
Чл. 8 да се измени така:
Чл. 8. (1) Управлението и ръководството на детска ясла се осъществява от директор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г.) Директорът на общинската детска ясла се назначава и освобождава от кмета на общината или района.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 16.07.2022 г.) Директор на детска ясла може да бъде лице с професионална квалификация "лекар", "медицинска сестра", "акушерка", "лекарски асистент", "фелдшер" с придобита квалификация по специалността Управление на здравните грижи, и с професионален опит не по-малко от една година.
*В чл.10, ал.4 т.16 нововъведения текст за подпомагане лечението на деца с хронични заболявания трябва да има подробна конкретика в отделни приложения към наредбата.
-Да се разпишат ясни алгоритми
-Да се уточни подпомагането на лечението на кои точно хронични заболявания едопустимо и на кои недопустимо за прилагане в детско заведение ;
-Да се изброят лекарствените продукти и медицински изделия, коитотрябва да се съдържат в спешните шкафове на детските ясли за оказване на първа медицинска помощ при необходимост;
-Да бъдат ясно разписани в нормативен документ конкретните правомощия и задължения на медицинските специалисти в детските ясли при подпомагане лечението на хронично болни деца ;
-Да се конкретизира на база какви медицински документи, с каква давност и от какъв специалист издадени ще се извършват медицински манипулации от медицинските специалисти в детските ясли;
Напълно сме съгласни, че децата с хронични заболявания, като диабет например трябва да могат да посещават детска ясла и детска градина, като лечението и наблюдението им бъде подпомагано от работещите в яслите медицински специалисти, но трябва да има ясен алгоритъм и правила за това. Детските ясли не са лечебно заведение, нито са обезпечени с лекар, който да прави назначения и корекции в лечението на хронично болни деца.
*В чл.14, ал.5 да се направят допълнения, като се даде възможност и на други специалисти освен предучилищни педагози да се грижат в групите за децата при трайна липса на мед.сестра. Например социални педагози, психолози, ресурсни учители, специални педагози, специалисти по ранно детско развитие.
*В чл.20, ал.1, т.7 да не отпада .
Отпадането на контактната бележка е вредно и с неясна, нито оправдана цел. Именно тя удостоверяваше до сега, че детето постъпва клинично здраво в детското заведение. Издава се от личния лекар или педиатър заедно с изследванията, имунизационното досие и здравно профилактичната карта необходими за постъпването, така че не представлява никакво затруднение или допълнителна загуба на време за родителите. Така или иначе те трябва да посетят личния лекар или педиатър за да получат необходимите медицински изследвания и документи. Напротив, контактната бележка дава сигурност и на родителя и на детското заведение, че детето е прегледано от лекар преди постъпването, няма противопоказания за постъпване в детско заведение, не е било в контакт със заразно болни и е клинично здраво.
*В нововъведения чл.21а да се направят уточнения за полудневната и почасова грижа. Кое ще ги различава, когато часово съвпадат, каква документация се изисква, как ще бъдат финансирани?
*В чл.26, ал.1, т.7 въведените с измененията на наредбата през 2020г. изисквания за изолационно помещение със санитарен възел е невъзможно да бъдат изпълнени поради липсата на такива помещения, за това практически това изискване е трудно осъществимо.
Предлагам чл.26, ал.1, т7 да се измени така:
Обособяване на изолирано място с достъп до санитарен възел.
Подкрепяме полудневната и почасова грижа в детските ясли, но трябва да е добре изяснено как ще се финансира и каква отчетност ще се иска.
Моите коментари
Моите коментари
1. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага в обектите по чл. 2 от Наредба № 2 да може да се предоставя обедно хранене за деца от 6 до 9 месеца, съобразено с възрастта на детето и етапа на захранване, по примерна седмична схема с конкретни количества за обедно хранене. (§ 1 и § 5 от Проекта)
Предложение за редакция:
Да се добави текст:
„ Детските кухни осигуряват минимум един вид преходно мляко, съобразено със съответната възрастова група. При желание родителят може да предоставя предпочитано от него адаптирано мляко за влагане след получаване на храната.“
Мотиви:
Подкрепям предложението, тъй като храненето в ранна детска възраст (0–3 години) има ключово значение за растежа, развитието и формирането на дългосрочни здравословни хранителни навици. Научните данни категорично показват, че този период е определящ за метаболитното здраве и превенцията на хронични незаразни заболявания в по-късна възраст.
Считам обаче, че е практически трудно, организационно неефективно и финансово необосновано детските кухни да поддържат разнообразен набор от преходни млека, съобразен с индивидуалните предпочитания на всеки родител. На пазара се предлагат множество видове преходни и адаптирани млека, отговарящи на изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2016/127, като ценовият диапазон е значителен.
Изборът на преходно мляко следва да остане в компетентността на родителите и наблюдаващия лекар, съобразно възрастта, етапа на захранване и индивидуалните потребности на детето.
Допълнително затруднение представлява обстоятелството, че обществените поръчки за доставка на хранителни продукти се планират дългосрочно, което прави невъзможно предварителното прогнозиране и поддържането на широка гама преходни млека.
Следва да се отчете и кратката трайност на храната, приготвена с преходно мляко, която трябва да бъде консумирана в кратък срок след приготвянето ѝ.
В тази връзка предлагам детските кухни да осигуряват един вид преходно мляко, съобразено със съответната възрастова група, а при желание родителите да могат да добавят предпочитаното от тях адаптирано мляко към предоставеното многокомпонентно пюре след получаването му.
2. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага да не се допуска предлагане на мед, конфитюр и мармалад при деца до 2-годишна възраст. Предвижда се също да не се допуска добавяне на захар към чай, прясно и кисело мляко при деца под 2 години, а при деца над 2 години добавената захар да бъде ограничена до не повече от 5%. (§ 2 и § 4 от Проекта)
Подкрепям напълно предложението. Дългосрочната и устойчива грижа за здравето най-малките деца на България и грижа за бъдещето и правилната посока в която трябва да се върви.
3. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага актуализиране на изискванията към млеката за кърмачета и преходните млека, които се включват ежедневно в менюто, чрез препращане към приложимото европейско законодателство. (§ 3 от Проекта)
Предложение за редакция:
§ 3
Вместо:
„ежедневно включване в менюто само на млека за кърмачета/преходни млека, съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/127...“
Да стане:
„ежедневно включване в менюто само на млека за кърмачета и преходни млека, отговарящи на изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2016/127, разрешени за предлагане на пазара в Република България и придружени с ясна информация за възрастовата група, за която са предназначени.“
Да се добави текст:
„Министерството на здравеопазването разработва указания относно видовете млека за кърмачета и преходни млека, подходящи за използване в детските кухни.“
Мотиви:
Подкрепям предложението, но считам, че е необходимо в нормативния текст или в указания към него ясно да бъдат конкретизирани изискванията към млеката за кърмачета и преходните млека, които могат да бъдат включвани в менюто.
Това би улеснило практическото прилагане на наредбата от детските кухни и би ограничило възможността за различно тълкуване на изискванията.
4. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага данните от антропометричните измервания, оценката на физическото развитие и периодичното проследяване на психичното развитие на децата да се вписват в медицински журнал вместо в здравнопрофилактичните карти. (§ 6, т. 1 и т. 2 от Проекта)
Предложение за редакция:
Вместо:
„медицински журнал“
Да остане:
„здравнопрофилактична карта“
Конкретно:
§ 6, т. 1, буква „аа“
Вместо:
„здравнопрофилактичните им карти“ се заменят с „медицински журнал“
Да стане:
думите „здравнопрофилактичните им карти“ да не се заличават, а текстът да придобие следната редакция:
„данните се вписват в здравнопрофилактичната карта“
§ 6, т. 2
Вместо:
„здравнопрофилактичните им карти“ се заменят с „медицински журнал“
Да остане:
„здравнопрофилактичните им карти“
________________________________________
Допълнително предложение
Да се създаде нов текст:
„Здравнопрофилактичната карта е основен медицински документ за проследяване на физическото развитие, психическото и емоционално развитие, имунизационния статус и здравословното състояние на детето по време на пребиваването му в детската ясла.“
________________________________________
Мотиви:
Не подкрепям предложението.
Към настоящия момент не съществува утвърден образец на „медицински журнал“, нито е регламентирано неговото съдържание, начин на водене и съхранение.
Считам, че здравнопрофилактичните карти следва да бъдат запазени като основен медицински документ в детските ясли и яслените групи, в който да се отразяват:
• антропометричните измервания;
• оценката на физическото развитие;
• периодичното проследяване на психичното развитие;
• проведените имунизации и реимунизации.
Тези дейности са част от основните професионални компетентности на медицинските специалисти и са заложени в обучението им в медицинските университети.
Особено важно е проследяването на имунизационния статус на децата, предвид регистрираните през последните месеци случаи на морбили, варицела и коклюш в различни области на страната.
Предлагам здравнопрофилактичните карти изрично да бъдат регламентирани в Наредба № 26 от 2008 г. като основен документ за проследяване на здравното състояние и развитието на децата, както и след напускане на детската ясла да бъдат предоставяни на детската градина за сведение и приемственост в медицинското наблюдение. В Наредба №26 от 2008г. да се утвърди образеца на Здравнопрофилактичната карта.
5. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага медицинските специалисти в детските ясли след постъпване на работа и периодично да преминават обучения по ранно детско развитие, профилактика и промоция на здравето, първа медицинска помощ, както и обучение по хигиенен и противоепидемичен режим и контрол. (§ 6, т. 1 от Проекта)
Предложение за редакция:
§ 6, т. 1, буква „б“
Вместо:
„което се провежда от национални центрове по проблемите на общественото здраве, висши училища и/или Българския Червен кръст“
Да стане:
„което се провежда от национални центрове по проблемите на общественото здраве, висши училища, Българския Червен кръст и лицензирани обучителни организации“
Мотиви :
Считам, че предложението неоправдано ограничава кръга на организациите, които могат да провеждат обученията.
Следва да се има предвид, че част от медицинските университети към момента не разполагат с разработени обучителни програми по всички теми, предвидени в програмата, утвърдена от министъра на здравеопазването.
Освен това обученията са свързани с допълнителни разходи за детските заведения, включително такси, транспорт, командировки и отсъствие на персонал от работния процес.
Предлагам да бъдат включени и лицензирани обучителни центрове, които могат да осигурят качествено обучение, провеждано от доказани специалисти в областта на ранното детско развитие, профилактиката, промоцията на здравето, хигиената и противоепидемичния контрол.
Необходимо е също ясно да бъде регламентирано дали обученията ще бъдат финансирани от бюджета на детските заведения или ще се провеждат безплатно за медицинските специалисти.
6. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага при прием на дете в детска ясла да отпадне изискването за представяне на резултати от изследвания на кръв и урина. Предвижда се информацията за проведен годишен профилактичен преглед, както и за наличие или липса на хронично заболяване и/или алергия, да се предоставя от общопрактикуващия лекар. (§ 6, т. 3 и т. 4 от Проекта)
Предложение за редакция:
§ 6, т. 4, буква „а“
Вместо:
„информация от общопрактикуващия лекар“
Да стане:
„информация от общопрактикуващия лекар по утвърден от министъра на здравеопазването образец“
Да се добави текст:
„Образецът следва да съдържа данни за проведен профилактичен преглед, имунизационен статус, наличие или липса на хронични заболявания, алергии и медицински препоръки при необходимост, както и назначения за общозакалителни и специални закалителни процедури.“
Мотиви:
Подкрепям предложението с редакция.
При отпадане на изследванията на кръв и урина следва да бъдат предвидени механизми, гарантиращи, че няма да останат недиагностицирани състояния, включително анемии и други отклонения, които биха могли да бъдат установени при профилактични изследвания.
Липсата на ясно регламентирана медицинска документация би могла впоследствие да създаде риск от прехвърляне на отговорност към детските заведения при забавено диагностициране на заболяване.
Предлагам информацията, предоставяна от общопрактикуващия лекар относно проведен профилактичен преглед, наличие или липса на хронично заболяване и/или алергия, да бъде уредена чрез унифицирана бланка.
Същата следва да съдържа и информация относно извършените имунизации и реимунизации.
7. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага в изискванията към оборудването на детските ясли използването на стерилизатор/сух стерилизатор да бъде заменено със сушилен шкаф. (§ 6, т. 5 от Проекта)
Предложение за редакция:
§ 6, т. 5, а)
Вместо:
в ал. 2 думата „стерилизатор“ се заменя със „сушилен шкаф“
Да остане
„стерилизатор“
§ 6, т. 5, б)
Вместо:
в ал.3 думите „сух стерилизатор“ се заменя със „сушилен шкаф“
Да стане:
в ал.3 думите „сух стерилизатор“ отпадат.
Предложение за допълнителен текст към чл.29, ал.3 от Наредба 26 от 2026г.:
„ Допуска се използване на сушилен шкаф. “
Мотиви :
Не подкрепям предложението.
Стерилизаторът и сушилният шкаф имат различно предназначение и не могат да бъдат разглеждани като взаимозаменяемо оборудване.
Стерилизаторът осигурява унищожаване на микроорганизмите чрез обработка при висока температура, докато сушилният шкаф има единствено функция по отстраняване на влагата след измиване.
В практиката на детските ясли стерилизацията е от съществено значение, тъй като се касае за съдове и прибори, използвани многократно от деца в ранна възраст с незряла имунна система.
Съгласно действащите изисквания в кухненските боксове се използват съдове, устойчиви на висока термична обработка, като след механично почистване и измиване се извършва стерилизация.
Сушилният шкаф не гарантира унищожаване на патогенни микроорганизми и не може да осигури равностойно ниво на безопасност. Допустимо е използването на такъв единствено за сушене на гърнета.
В чл.31, ал. 1, т. 11 от Наредба 26 от 2008г. да НЕ се отменя.
8. В проекта за изменение и допълнение на Наредба 2 /2013г. се предлага в Наредба № 26 да се промени възрастта, от която детските кухни могат да предоставят храна - от 10-месечна на шестмесечна възраст. (§ 6, т. 7 и т. 8 от Проекта)
Подкрепям това предложение, само ако то бъде финансово обезпечено, тъй като неминуемо ще доведе до необходимост от още персонал в кухните и повишени разходи.
Мотиви:
Предвидените изменения ще доведат до необходимост от:
• допълнителни финансови средства;
• промени в организацията на работа;
• актуализиране на менюта и документация;
• допълнително натоварване на персонала;
• закупуване на ново оборудване;
• увеличени разходи за хранителни продукти, консумативи, електроенергия и вода.
Допълнително следва да се отчете, че подмяната на налични и функциониращи стерилизатори със сушилни шкафове би довела до неоправдани разходи за общините и детските заведения.
9. Във връзка с гореизложените от мен мотиви :
Не подкрепям отпадането на т.10 и т.11 от чл.10, ал.2 на Наредба 26/2008г.
(§ 6, т. 1, бб) от Проекта)
Не подкрепям отмяната на т. 11 в чл.31, ал. 1, от Наредба 26 от 2008г.
(§ 6, т. 6 от Проекта)
10. Предлагам във връзка с непрекъснато намаляващия брой на медицински специалисти в Наредба 26/2008г. да се разшири кръга от специалисти, които да могат да работят в групите на детските ясли.
Вместо:
Чл. 9. В детската ясла задължително работят следните специалисти:
1. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 16.07.2022 г.) медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент или фелдшер;
2. педагог;
3. детегледачка
Да стане:
Чл. 9. В детската ясла задължително работят следните специалисти:
1. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 16.07.2022 г.) медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент или фелдшер;
2. педагог и/или социален педагог( психолог, логопед, социален работник);
3. детегледачка
Предлагам :
Чл.14 ал. 1 да придобие следната редакция:
Вместо:
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 16.07.2022 г.) За времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група се осъществява от най-малко един медицински специалист по чл. 9, т. 1 и една детегледачка.
Да стане:
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 16.07.2022 г.) За времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група се осъществява от най-малко един специалист по чл. 9, т. 1 и една детегледачка.
Предложение за промяна на чл.14, ал.5 :
Вместо:
(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) По изключение от ал. 1, когато трайно не може да се осигури назначаването на медицински специалист по чл. 9, т. 1 за обслужване на децата в яслена група, за времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група може да се осъществява от най-малко един педагог, преминал обучение по теми от областта на ранното детско развитие, комплексната промоция на здраве и първа помощ, и една детегледачка. Изключението се прилага само при условие, че в детската ясла е назначен най-малко един медицински специалист по чл. 9, т. 1.
Да стане:
(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) По изключение от ал. 1, когато трайно не може да се осигури назначаването на медицински специалист по чл. 9, т. 1 за обслужване на децата в яслена група, за времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група може да се осъществява от най-малко едно лице с придобита квалификация по една от специалностите- предучилищна педагогика, социална педагогика, ранно детско развитие, детски учител, логопедия, психология или социални дейности, преминал обучение по теми от областта на ранното детско развитие, комплексната промоция на здраве и първа помощ, и една детегледачка. Изключението се прилага само при условие, че в детската ясла е назначен най-малко един медицински специалист по чл. 9, т. 1.
Мотиви:
В условията на непрекъснато намаляващ брой на медицинските специалисти, липсата на държавна политика това да се промени, както и липсата на политика по доходите на медицинските специалисти, което е основната причина за кадровата криза, смятам, че е удачно да бъдат допуснати и други специалисти с педагогическа и социална насоченост в групите на детската ясла, ако не може да бъде подсигурен поне един специалист в група. Задължително е и условието поне един медицински специалист да има на територията на детската ясла, както и ръководството и да остане от директор медицински специалист и под ръководството на МЗ и РЗИ.
Заключение:
Самостоятелните детски ясли трябва да останат в здравното министерство. И към момента в самостоятелните детски ясли се предлага всеобхватна грижа, възпитание и обучение от медицински специалисти, педагози и детегледачки.