Профил на Ернеста Русева-Христова

В качеството си на експерт в областта на превенцията и противодействието на трафика на хора, изразявам следното становище по предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1356. 

Предложеният законопроект въвежда рамката на скрийнинга на граждани на трети държави на външните граници, но в настоящия си вид не осигурява в достатъчна степен ефективна идентификация и защита на лица, които са потенциални или реални жертви на трафик на хора, въпреки че самият регламент изисква при скрийнинга да се извършва оценка на уязвимостите, включително по отношение на трафик на хора. В разпоредбите, уреждащи провеждането на скрийнинг липсват детайли относно формите на уязвимост, в т. ч. и трафика на хора като такава, както и ясно разписана процедура за ранна идентификация на такива лица. Подобна процедура ще допринесе значително за ефективното насочване към последващи процедури, на базата на структурирана и целенасочена оценка, част от скрийнинга, която съгласно регламента следва да бъде отразена в специален формуляр. Формулировката за „специални потребности“ в законопроекта остава обща и не гарантира, че ще бъдат разпознати специфичните индикатори за трафик на хора, особено при положение че регламентът изисква участващите органи да разполагат с необходимия капацитет и експертиза за идентифициране на уязвими лица. 

Допълнително, предвидената възможност за ограничаване на достъпа на неправителствени организации по време на скрийнинга следва да бъде прецизирана, тъй като регламентът предвижда гаранции за предоставяне на информация и подкрепа на лицата по време на процедурата, а на практика неправителствените организации често играят ключова роля при идентификацията и насочването и на жертви на трафик на хора.  

Наред с това, предложените изменения, свързани с режима на „Единното разрешение за пребиваване и работа“, съдържат положителни елементи, като въвеждането на възможност за смяна на работодател, признаването на „особено експлоататорски условия на труд“ и допускането на период на безработица без загуба на статут. Въпреки това, запазването на изискването за минимален срок от шест месеца преди смяна на работодател създава риск от фактическа зависимост на работника в началния период на заетост, който по данни от практиката е най-рисков по отношение на трудова експлоатация и трафик на хора. 

Същевременно не е предвидена връзка с действащия Национален механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора, уреден в Закона за борба с трафика на хора, което създава риск от институционална фрагментация и пропускане на случаи още на най-ранния етап на контакт с компетентните органи, по отношение на процедурите, свързани със скрийнинга, както и във връзка с ефективността на предвидените гаранции по отношение на трафика на хора с цел трудова експлоатация на трудовите мигранти.