Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 15, 33, 97, 101 и 103 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 14, 24, 56 и 77 от 2018 г., бр. 1, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г., бр. 17, 28, 44, 60, 89 и 98 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 22 от 2022 г., бр. 8 и 67 от 2023 г., бр. 39 и 79 от 2024 г. и бр. 52 от 2025 г.)

Становището на Асоциация на индустриалния капитал в България е публикувано на адрес: 

https://bica-bg.org/file/1404/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%20%D0%B7%D0%B0%20%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5%20-%2004052026.pdf 

В качеството си на експерт в областта на превенцията и противодействието на трафика на хора, изразявам следното становище по предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1356. 

Предложеният законопроект въвежда рамката на скрийнинга на граждани на трети държави на външните граници, но в настоящия си вид не осигурява в достатъчна степен ефективна идентификация и защита на лица, които са потенциални или реални жертви на трафик на хора, въпреки че самият регламент изисква при скрийнинга да се извършва оценка на уязвимостите, включително по отношение на трафик на хора. В разпоредбите, уреждащи провеждането на скрийнинг липсват детайли относно формите на уязвимост, в т. ч. и трафика на хора като такава, както и ясно разписана процедура за ранна идентификация на такива лица. Подобна процедура ще допринесе значително за ефективното насочване към последващи процедури, на базата на структурирана и целенасочена оценка, част от скрийнинга, която съгласно регламента следва да бъде отразена в специален формуляр. Формулировката за „специални потребности“ в законопроекта остава обща и не гарантира, че ще бъдат разпознати специфичните индикатори за трафик на хора, особено при положение че регламентът изисква участващите органи да разполагат с необходимия капацитет и експертиза за идентифициране на уязвими лица. 

Допълнително, предвидената възможност за ограничаване на достъпа на неправителствени организации по време на скрийнинга следва да бъде прецизирана, тъй като регламентът предвижда гаранции за предоставяне на информация и подкрепа на лицата по време на процедурата, а на практика неправителствените организации често играят ключова роля при идентификацията и насочването и на жертви на трафик на хора.  

Наред с това, предложените изменения, свързани с режима на „Единното разрешение за пребиваване и работа“, съдържат положителни елементи, като въвеждането на възможност за смяна на работодател, признаването на „особено експлоататорски условия на труд“ и допускането на период на безработица без загуба на статут. Въпреки това, запазването на изискването за минимален срок от шест месеца преди смяна на работодател създава риск от фактическа зависимост на работника в началния период на заетост, който по данни от практиката е най-рисков по отношение на трудова експлоатация и трафик на хора. 

Същевременно не е предвидена връзка с действащия Национален механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора, уреден в Закона за борба с трафика на хора, което създава риск от институционална фрагментация и пропускане на случаи още на най-ранния етап на контакт с компетентните органи, по отношение на процедурите, свързани със скрийнинга, както и във връзка с ефективността на предвидените гаранции по отношение на трафика на хора с цел трудова експлоатация на трудовите мигранти. 

Съветът на жените в бизнеса в България (СЖББ) е сдружение с нестопанска цел в обществена полза, чиято цел е да популяризира добрите практики и програми за насърчаването на професионалното развитие на жените в малкия и среден бизнес и израстването им в мениджърски позиции; да подкрепя младите специалисти и таланти, за да реализират потенциала си в България и да подпомага младежи в неравностойно социално положение в тяхното образование.

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, Сдружение „Съвет на жените в бизнеса в България“ (СЖББ) изразява подкрепа за усилията на правителството за хармонизиране на националната правна рамка с изискванията на Директива (ЕС) 2024/1233.

Основната цел на настоящето становище е да се изложи предложение за допълнение на законодателни промени във връзка с прилагане на международната програма „AU PAIR“.

През март 2002г., съгласно Решение на Министерски съвет е подписано Споразумение за присъединяване на България към програмата “AU PAIR”.

Споразумението засяга временното настаняване в приемни семейства на млади чужденци, най-често момичета. Целта е младежите да подобряват езиковите си знания, да повишават общата си култура, да трупат професионален опит като се грижат за децата в приемните семейства и помагат в домакинската работа. “AU PAIR” също така предвижда приемните семейства и техните деца да се възползват от възможността за научаване на чужд език и запознаване с културата на страната на гостуващите участници в програмата. В онзи период на висока безработица, фокусът е бил насочен преди всичко към изпращане на български девойки за работа по програмата в чужбина. Към настоящия момент обаче, има много български семейства, които биха желали да приемат лице отговарящо на условията по програмата “AU PAIR” с оглед все по-големите трудности за намира на подходяща грижа за децата с оглед недостига на детски ясли или градини и необходимостта от връщане към активна трудова дейност на майките. Освен грижите за децата, която Програмата “AU PAIR” ще подкрепи, за самата Програма предоставя възможността от ранна детска възраст, децата да общуват на чужд език, а контактите с приетите в семейството младежи дават възможност и за запознаване с бита и културата на други държави.

Директивата (EС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година урежда условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „AUPAIR“.

На база Директивата, България е направила промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), но от там не става ясно какъв е принципът и какви са изискванията, по който българско приемно семейсто и лице от страна извън ЕС могат да се възползват от програмата “AU PAIR”. 

Предвид принципното законово уреждане на облекчен режим за пребиване на база Директивата, би било навременно МВР и МТСП да разработят съвместна Наредба уреждащата режима на пребиване по програмата “AU PAIR”.

В допълнение, решението на Министерски съвет за присъединяване към програмата “Au Pair” е сериозна предпоставка и аргумент за включването на работещи по такава програма в обхвата на Закона за чужденците в Република България и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Като организация, ангажирана с развитието на професионалната среда, използваме настоящия обществен дебат, за да поставим отново на вниманието Ви необходимостта от стратегическо развитие на политиките по трудова миграция чрез регламентиране на програмата „Au Pair“. Считаме, че модернизирането на българското законодателство предоставя подходяща възможност за въвеждане на ясна правна рамка за този инструмент за културен обмен и подкрепа на семействата.

Публикуваният проект и съществуващите релевантни разпоредби в Закона за чужденците в Република България и  Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, въвеждащи частичната регулация  на Програмата „AU PAIR“ е възможност за запълване на празнота в закона, като се направи изрично допълнение в двата нормативни акта. Следва да извърши и анализ относно необходими промени в Закона за българските лични документи и Закона за насърчаване на заетостта.

Съветът на жените в бизнеса в България като организация подкрепяща семействата и децата има сериозен интерес да работи за прилагане на още една форма, която да допринесе за развитие на езиковото и културното многообразие, както и за ефективно да подпомогне българските семейства в отглеждането на децата и връщането на майките към трудова дейност.

С оглед гореизложеното,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДЕЧЕВ,

Съветът на жените в бизнеса в България потвърждава своята готовност за участие в работни групи и дискусии с цел случване на необходимите промени в релевантното законодателство относно ефективната възможност за прилагането на програмата “AU PAIR” в България и която да бъде стъпка, както в постигане на синхрон с европейското законодателство, така и да случи реалното подпомагане на българските семейства в отглеждането на децата, и не на последно място, в подкрепа на българските майки за връщането им към пазара на труда.

Вярваме, че един по-далновиден и отворен подход към миграционните политики ще допринесе за изграждането на по-стабилна социална и икономическа среда в Република България.

                                                                       Съвет на жените в бизнеса в България

Становище на Програмата за правна защита на бежанци и мигранти на Български хелзинкски комитет:

II.                    По предложената редакция на нов чл. 21л от ЗЧРБ

 В случай, че не се приеме направеното в пункт I. от становището на ППЗБМ-БХК предложение относно уредба на представителството на непридружените ненавършили пълнолетие лица в производствата по скрининг от адвокати от Регистъра за правна помощ, е необходимо да се уреди изрично предоставянето на правна помощ на непридружените ненавършили пълнолетие лица в производствата по скрининг в съответствие с императивната разпоредба на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Съгласно тази разпоредба  детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.

Това право е гарантирано за всички деца на територията на Република България, независимо дали български или чужди граждани и без оглед на това дали са придружавани от своите родители, или са непридружени.

Поради това, задължението на държавата да осигури това право, е изискуемо и приложимо на още по-силно основание (argumentum per fortiori) спрямо непридружените ненавършили пълнолетие деца в производствата по скрининг, тъй като те попадат и в категорията „деца в риск“ по смисъла на §1, т. 11, б. „а“ от ДР на Закона за закрила на детето в съответствие с разпоредбите на чл. 22, ал.1, т.5 вр. т. 9 от Закона за правната помощ.

Ако тяхното представителство в производствата по ЗЧРБ по принцип, и в частност – в производствата по скрининг, бъде запазено във вида на предложението то да се осъществява от социалните работници от дирекциите „Социално подпомагане“ по местопребиваването им, е наложително в такъв случай да бъде изрично уредено предоставянето на правна помощ на непридружените ненавършили пълнолетие деца.

 Чл. 134, ал. 1 от Конституцията изрично регламентира адвокатурата като единствената структура, на която основният закон възлага да подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. А съгласно чл. 26, ал. 2 от нея, чужденците, които пребивават в Република България, без оглед на вида пребиваване, имат всички права и задължения по конституция като на българските граждани с изключение на правата и задълженията, за които изрично се изисква такова гражданство. От своя страна, чл. 2, ал. 1 от Закона за адвокатурата разпорежда, че упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Именно по тази причина законът поставя в чл. 4 и 5 от Закона за адвокатурата редица изисквания и условия за придобиването на адвокатска правоспособност като гаранция за квалифицираното й упражняване с оглед на обхвата и значимостта на неблагоприятните правни последици за физическите и юридическите лица, които биха могли да настъпят при неквалифицираното или неправилно осъществяване на представителството и защитата.

На основание горепосочената конституционна уредба и специален закон, правата и законните интереси на непридружените малолетни и непълнолетни чужденци спрямо които се провеждат административни действия  в производство по скрининг, не могат и не следва да бъдат представлявани и защитавани от други лица, освен правоспособни и квалифицирани адвокати.  Аргумент в подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл.32 от Гражданския процесуален кодекс, приложим на основание чл. 18, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс в производствата пред административните органи, с която законът определя като допустими процесуални представители на страна в съответното производство извън адвокатите, единствено родителите, децата или съпруга на тази страна поради безспорната пряка и близка роднинска или семейна връзка и обстоятелството на тяхната презумирана лична заинтересованост и грижа за опазване на правата и законните интереси на представлявания. При това АПК, във връзка с ГПК, допускат подобно изключение в представителството и защитата само по пълномощие, но не и ex lege по силата на закона, какъвто е избраният подход в законопроекта.

         В тази връзка БХК предлага следното допълнение на чл.21л  от законопроекта:

     „(4) При настаняването по ал. 2 и 3 се отчитат специалните потребности на уязвимите и на непридружените малолетни и непълнолетни лица. В срок до 24 часа от полицейското задържане на непридруженото ненавършило пълнолетие лице, спрямо което се провежда производство по скрининг, се назначава адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ, определен от председателя на бюрото или от оправомощено от него длъжностно лице. Към адвокатската колегия по местонахождението на центъра за скрининг се изготвят и поддържат списъци на дежурни адвокати, които предоставят правната помощ в производствата по този закон. “

[....]

 (8)  Националното бюро за правна помощ приема правила за оценка на представителството по чл. 7а   ( алтернативно -  на предоставяната правна помощ по ал.4), по която извършва ежегодна преценка за наличието на основанията по чл. 33, ал. 5 и 6 от Закона за правната помощ.“

 Становище на Програмата за правна защита на бежанци и мигранти на Български хелзинкски комитет:

I.                    По предложената редакция на чл.7а от ЗЧРБ

            Разпоредбата на чл. 7а. от ЗЧРБ бе въведена с ДВ, бр. 97 от 2017 г. с цел узаконяване на имиграционните процедури, провеждани спрямо непридружени деца-чужденци. Съгласно дефиницията на закона по §2, т.1 от ДР на ППЗЧРБ, приета с ДВ бр. 57 от 2018г. такива са малолетните или непълнолетни чужденци, които се намират на територията на Република България и не са придружени от свой родител или от друго пълнолетно лице, което отговаря за тях по силата на българския закон или обичай. По тази причина бе наложително уреждането на специален институт на законно представителство в имиграционните производства по ЗЧРБ чрез определянето на лица, които да действат като правни представители на непридружените деца-чужденци и да следят за техните права и законни интереси съгласно чл. 15, ал.5 вр. чл. 3 от Закона за закрила на детето давайки съгласие вместо тях при малолетие, или, заедно с тях при непълнолетие в съответствие с чл. 3 и 4 от Закона за лицата и семейството по отношение на осъществяваните спрямо тях правно-административни действия, като подписват или приподписват издаваните актове и организират тяхната защита чрез обжалване пред съд при необходимост.   

При въвеждането на чл.7а през 2017г. като представители на непридружените малолетни и непълнолетни лица  в производствата по ЗЧРБ бяха определени социални работници от дирекция "Социално подпомагане" по местопребиваването им.

Съгласно изискванията на чл. 13, §3, ал. 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2024/1356 представителите на непридружените деца в скрининг производствата следва да бъдат обучени да защитават висшия интерес и общото благосъстояние на ненавършилия пълнолетие по време на скрининга, като за целта трябва да разполагат с необходимите умения и експертен опит така, че непридружените ненавършили пълнолетие да могат да се ползват от правата и да спазва задълженията съгласно този регламент.

През 2020г. в комуникация на Европейската комисия по стартирани процедури сещу Република България за нарушение № 2015/0363 по Директива 2013/32/ЕС и № 2018/2123 по Директиви 2013/32/ЕС и 2013/33/ЕС  ЕК подчерта, че съгласно съответните разпоредби на общностното право държавите-членки са задължени да предприемат мерки, за да гарантират, че представител представлява и помага на непридруженото ненавършило пълнолетие лице, за да може то да се възползва от правата си и да изпълнява задълженията си в тяхната пълнота, както и че тези представители трябва да имат необходимия експертен опит. Ето защо, през 2020г. бяха направени изменения и допълнения в Закона за убежището и бежанците, по чийто ред и производства бяха обхванати мнозинството от непридружените деца – чужденци, като в чл.25 от него бе въведено представителство от адвокати от Регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ (НБПП). През изминалите пет години от нейното приложение тази уредба доказа своята ефективност и съответствие на правните стандарти на общностното право и обоснова прекратяването от ЕК на процедурата за нарушение № 2015/0363 срещу Република България през 2024г.

Доколкото производството по скрининг изисква същата комбинация на знания и умения както за представителство, така и за правна помощ, сходно на тези, приложими в бежанските производства, предлагаме правният режим на представителството на непридружени малолетни и непълнолетни чужденци в Република България да бъде уеднаквен и представителството по чл.7а на непридружените деца-чужденци в процедурите по скрининг също да бъде възложено в изпълнение на адвокати от Регистъра за правна помощ при Националното бюро за правна помощ.  Националното бюро за правна помощ (НБПП) е специализиран орган за правната помощ в изпълнителната власт, което да администрира предоставянето й чрез адвокати вписани в националния регистър за правна помощ – аргумент по чл.8 от Закона за правната помощ. Бюрото има самостоятелен бюджет, с който да покрива разходите за осигуряването на правната помощ. С изменения в чл. 22, ал. 1, т.9 на Закона за правната помощ[1] още през 2013 г. чужденците, спрямо които е приложена принудителна административна мяярка, и чужденци, настанени в специален дом за временно настаняване на чужденци по ЗЧРБ, които не разполагат със средства и желаят да ползват адвокатска защита, изрично бяха включени в категориите лица, на които се дължи и предоставя безплатна правна помощ със средства от бююджета на НБПП. 

Освен това, съгласно §5 на чл.13 от Регламент (ЕС) 2024/1356 се въвежда ограничение на максималния брой непридружени деца до не повече от 30 непридружени ненавършили пълнолетие едновременно за един представител, за да се гарантира, че този представител или лице е в състояние да изпълнява ефективно своите задачи.

 Щатното разписание на служителите на регионалните дирекции „Социално подпомагане“ по  месторазположението на заявените скрининг центрове на МВР в областите Ямбол, Хасково, София град и София област по всяка вероятност едва ли кореспондира на общия брой правоспособни адвокати, вписани в Регистъра за правна помощ на НБПП, който възлиза на 5,955 адвокати към 30.04.2026 г. Чрез възлагането на адвокати от Регистъра за правна помощ на НБПП на упражняването на функцията на представители на непридружените малолетни и непълнолетни деца в производствата по скрининг ще се постигне незабавна и ефективна процесуална и финансова икономия, ще се отстрани необходимостта от провеждането на допълнителни действия и процедури за ангажиране на правна помощ и ще се осигури изискуемия стандарт за наличие на необходимите знания и умения за изпълнението на тази функция съгласно нормите на общностното право с добавената стойност да се уеднакви националната уредба на свързаните производства по реда на ЗЧРБ и ЗУБ в контекста на прилагането на Пакта на ЕС за миграцията и убежището.

Накрая, съгласно разпоредбата на §3 на чл. 13 от от Регламент (ЕС) 2024/1356 се изисква от държавите-членки да предприемат възможно най-бързо мерките по определянето и назначаването на представители на непридружените деца – чужденци в процедурата по скрининг. Като се има предвид, че съгласно чл. 8, §3 и §4 от Регламент (ЕС) 2024/1356 срокът на процедурата по скриниг е определен на 7 календарни дни при скрининг на външна граница и 3 календарни дни за скрининг на лица, задържани на територията на страната, назначаването на представител на непридружените деца-чужденци следва да бъде предприето незабавно в рамките на 24 часовото полицейско задържане и преди започването на процедурата по скринниг.

В тази връзка БХК предлага следното изменение и допълнение на чл.7а:

           § 1.  В чл. 7а се правят следните изменения и допълнения:

1.      Настоящата алинея единствена става ал. 1 и се изменя така:

„(1) Непридружените малолетни и непълнолетни лица се представляват в производствата по този закон от адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ, определен от председателя на бюрото или от оправомощено от него длъжностно лице.“

2.      Създават нови ал. 2 - 4 както следва:

„(2) В производствата по скрининг съгласно Регламент (ЕС) 2024/1356 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за въвеждане на скрининг на граждани на трети държави на външните граници и за изменение на регламенти (ЕО) № 767/2008, (ЕС) 2017/2226, (ЕС) 2018/1240 и (ЕС) 2019/817, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2024/1356“ определеният по ал. 1 представител може да отговаря за не повече от тридесет непридружени ненавършили пълнолетие лица едновременно.

(3) Представителят следва да притежава необходимите умения и експертен опит, включително във връзка със специалните потребности и отношението към ненавършилите пълнолетие лица и да действа независимо и по начин, който гарантира висшия им интерес.

(4) Представителят по ал. 1 се назначава в срок до 24 часа от полицейското задържане на непридруженото ненавършило пълнолетие лице.“

ИЗХ. № 30-00-11765

30.04.2026

ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ

НА ЗАКОНОПРОЕКТ

ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ

НА ЗЧРБ

ЧРЕЗ STRATEGY.BG

№ НА КОНСУЛТАЦИЯ 12253-K

ОБЛАСТ: ВЪТРЕШЕН РЕД И СИГУРНОСТ

СТАНОВИЩЕ

от

СМИЛЕН ВЪЛОВ - Изпълнителен директор на Агенция по заетостта

ОТНОСНО:Предложения за измемения в Закона за чужденците в Република България

          С консултация № 12253-K в област 02. Вътрешен ред и сигурност е стартирано обществено обсъждане чрез портала за обществени консултации strategy.bg в периода 01.04.2026 г.-04.05.2026 г. на законопроект за изменения и допълнения в Закона за чужденците в Република България, с вносител Министерство на вътрешните работи. Агенция по заетостта би искала да изрази своето становище по следните текстове:

          1. По отношение на предлаганата промяна относно чл. 24и, ал. 12, чл. 24к, ал. 13, чл. 24л, ал. 7, чл. 33к, ал. 9 и чл. 33п, т. 10 ЗЧРБ чрез нов чл. 33ц ЗЧРБ, становището на Агенция по заетостта е:

          По отношение на предлаганата промяна чрез нов чл. 33ц ЗЧРБ, поддържаме изразеното в предходните ни становища в рамките на работната група за разглеждане на законопроекта, че произнасянето на Агенция по заетостта по достъп до пазара на труда съставлява становище, а не административен акт.

          Следва да се посочи, че съгласно Директива 2024/1233/ЕС относно ЕРПР се изисква единната процедура за кандидатстване да води до комбиниран акт, включващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа в единен административен акт (чл. 4, параграф 3 и преамбюл, съображение 3 от Директива 2024/1233). Това изискване е въведено в европейското законодателство през 2011 г. чрез Директива 2011/98/ЕС, където е посочено съображението, че процедурното опростяване се цели за по-ефективна процедура както за мигрантите, така и за техните работодатели и също да се даде възможност да се улесни контрола за законосъобразност на пребиваването и трудовата заетост на мигрантите (преамбюл, съображение 3 от Директива 2011/98).

          Изискването за един комбиниран административен акт е заложено и в другите Директиви, отнасящи се до другите три процедури: Директива 2014/36/ЕС относно сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца (преамбюл, съображение 26, чл. 3, б. „ж)“ и чл. 13, параграф 2 от Директивата); Директива 2021/1883 относно Синя карта (преамбюл, съображение 39, чл. 2, т. 3) и преамбюл, съображение 38 от Директивата); и Директива 2014/66/ЕС относно вътрешнокорпоративен трансфер (преамбюл, съображения 30 и 35, чл. 3, б. „к)“ и чл. 11, параграф 5 от Директивата).

          В тази връзка, съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 12.02.2026 г. по дело C-56/25, в случай че национално законодателство противоречи на разпоредба на правото на Съюза с директен ефект, съответният национален съд при разглеждане на конкретно дело може да не приложи националната разпоредба (паргарафи 49 и 39 от Решението) или, при възникнали въпроси относно съответствието на националната разпоредба със законодателството на ЕС, националният съд може, като дори има задължението да сезира Съда на ЕС с преюдициално запитване (параграф 34 от Решението). За да се приеме, че една разпоредба от законодателството на ЕС има директен ефект, следва тя да е ясна, точна и недвусмислена и да може да се изпълнява самостоятелно, като разпоредбата на чл. 4, параграф 3 от Директива 2024/1233 „Решението за издаване, изменение или подновяване на единното разрешение представлява единен административен акт, съчетаващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа“ изпълнява тези критерии. В тази връзка, в случай че се приеме предложението чрез новия чл. 33ц ЗЧРБ произнасянето относно разрешението за работа да се обжалва самостоятелно пред съда, е много вероятно административният съд в България или да не приложи разпоредба на нов чл. 33ц ЗЧРБ за самостоятелно обжалване на произнасянето относно разрешението за работа или да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, като спре делото.

Бихме искали да подчертаем, че във връзка с многократното произнасяне на административния съд в България по обжалвания на актовете на директора на дирекция „Миграция“, не са ни известни съдебни дела, в които съдът да е заключил, че становището на АЗ представлява административен акт, нито създадена съдебна практика, която да разрешава по този начин въпроса. Фактът, че компетентният административен съд по делата никога не е решил, че становището на АЗ има характеристиките на административен акт, а винаги е разглеждал делото като становище съгласно горепосоченото, считаме не може да се пренебрегне.

2. Чрез текста на нов чл. 33х ЗЧРБ се предвижда в случаите, когато Агенцията по заетостта не уведоми в сроковете по чл. 24и, ал. 12, чл. 24к, ал. 13, чл. 24л, ал. 7, чл. 33к, ал. 9 и чл. 33п, т. 10 дирекция „Миграция“ за нередовности в документите и за необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, да се приема, че документите са редовни и да няма необходимост от предоставяне на допълнителни документи.

В тази връзка следва да се отбележи, че това предвидено своеобразно „мълчаливо съгласие“ по отношение на заявленията и преписките за достъп до пазара на труда (и пребиваване), считаме, не следва да се прилага в рамките на тези процедури. Има съществена разлика между административен орган, който обработва сравнително ограничен брой преписки на година и такъв, който обработва десетки хиляди - като преписките за достъп до пазара на труда. Когато административният орган обработва сравнително ограничен брой преписки, би било обосновано и допустимо де се прилагат институтите за мълчалив отказ и мълчаливо съгласие по чл. 58 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), тъй като реално ограничен брой преписки ще приключват без документите да са разгледани и съответно с мълчалив отказ или съгласие. Когато обаче административният орган разглежда десетки хиляди преписки в рамките на годината (АЗ е следвало да обработи около 50 000 заявления през 2025 г. по всички процедури и около 20 000 през първото тримесечие на 2026 г.), прилагането на своеобразно мълчаливо съгласие по отношение на хиляди преписки, т.е. без органът да е имал възможност да ги обработи не е обосновано. Считаме, че институтите на мълчалив отказ и мълчаливо съгласие по чл. 58 АПК не са разработени за администрации с много голям брой преписки. 

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР

АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА

1.     Център за правна помощ „Глас в България“ (ЦПП) поддържа позиция си, изразена многократно спрямо новия Пакт на ЕС, срещу въвеждането на презумпцията за невлизане в страната, която представлява дерогация от основните принципи за достъп до територия и достъп до процедура за международна закрила. Прилагането на тази презумпция не само по време на скрининг, но и в рамките на нововъведените процедури на границата, на практика неутрализира правата и гаранциите, произтичащи от принципа за достъп до територия. Още по-притеснително е разпростирането на презумпцията и спрямо особено уязвими лица, като деца, включително непридружени непълнолетни, което води до сериозно ограничаване на техни основни права и гаранции.

Не на последно място, отново не се отчита фактът, че нерегулярното пресичане на границата често е единственият възможен начин за граждани на трети държави да подадат молба за международна закрила, тъй като липсват ефективни и достъпни алтернативни законни пътища за кандидатстване извън територията на страната.

2.     Поддържаме позицията си, че дефинирането на скрининга като „техническа проверка“ е проблематично по отношение на основни гаранции на търсещите закрила. Резултатите от скрининга имат предопределящо значение за статута на лицето, най-вече по отношение на това дали ще получи достъп до общата процедура за закрила и достъп за влизане на територията на страната. В рамките на скрининга се установяват съществени обстоятелства като възраст, принадлежност към уязвима група и наличие на рискове за националната сигурност. На практика, в резултат на скрининга лицето може изобщо да не получи достъп до процедурата за закрила, а да бъде насочено към гранична процедура за убежище и връщане, при която процедурните гаранции са по-ограничени. В тези случаи продължават да се прилагат презумпцията за невлизане в страната и ограниченията за придвижване, равносилни на де факто задържане.

Въпреки това, определянето на скрининга като чисто техническа проверка, а на неговите резултати — като техническо насочване, води до заобикаляне на възможностите за съдебен контрол. По този начин се ограничава проверката дали скринингът е проведен качествено и правилно, както и дали насочването на лицето към съответната процедура е обосновано и законосъобразно.

3.  Предложената разпоредба на чл. 21л, ал. 6 предоставя на органите по скрининга неограничени правомощия да ограничават достъпа на неправителствени организации, предоставящи съвети и консултации на чужденците по време на скрининга, когато това се прецени като необходимо за защита на националната сигурност и обществения ред. По този начин се създават предпоставки за административен монопол и произвол при преценката дали неправителствени организации и външни експерти ще имат достъп до местата за провеждане на скрининг.

Следва да се има предвид, че именно неправителствените организации чрез своята дейност осигуряват външен, неинституционализиран мониторинг върху законосъобразността на административните процеси. Те са и основните организации, които работят с уязвими лица и разполагат с необходимата експертиза за идентифициране и подкрепа на техните специфични потребности. Нещо повече, именно в кризисни и извънредни ситуации следва да се гарантира, а дори и да се разшири достъпът на неправителствените организации до скрининг центровете. Това е и в интерес на самата администрация, доколкото осигурява допълнителен капацитет за предоставяне на услуги, на които чужденците имат основни права.

Освен това, позоваването на рискове за националната сигурност и обществения ред не може само по себе си да представлява достатъчно основание за ограничаване на достъпа до консултации. Дори лица, за които е преценено, че представляват риск за националната сигурност, запазват основното си право на правна помощ, представителство и консултации във връзка със защитата на техните права и процесуални гаранции.

В тази връзка, предвидените в Пакта мониторингови механизми за спазване на основните права, както и неправителствените организации, следва да разполагат със свободен, непрекъснат и ефективен достъп до местата за скрининг, който не е поставен под дискреционния контрол на административния орган.

4.     Въпреки че административното задържане представлява най-тежката принудителна административна мярка, която има ефект на лишаване от свобода и като такава следва да се прилага единствено като крайна мярка, Пактът като цяло предвижда значително разширяване на неговото приложение — задържане по време на скрининг, задържане в рамките на граничната процедура за убежище или връщане, както и имиграционно задържане.

В резултат на това се създава реален риск задържането да се използва системно като правило, а не като крайна мярка по изключение. Този риск се потвърждава и от предвидената в чл. 21л, ал. 3 от проектозакона възможност по време на скрининга чужденците да бъдат настанявани в центровете към дирекция „Миграция“, когато е налице опасност от укриване или заплаха за обществения ред, като администратвиншт орган разполага с прекомерни правомощия да опредлят дали е налице подобна опасност.

Същевременно не е предвидена изрична възможност задържането за времето на скрининга да бъде приспадано от продължителността на евентуално последващото имиграционно задържане. Ключов елемент за ограничаване на риска от произвол ще бъде гарантирането на свободен, непрекъснат и ефективен достъп до центровете за скрининг за независимите мониторингови механизми и неправителствените организации.

Не е предвидена конкретна санкция, нито ефективни правни средства, чрез които засегнатите лица да могат да потърсят отговорност в случаите, когато скринингът не приключи в максимално предвидения срок по Регламент (ЕС) 2024/1356, който срок не е изрично отразен в предложената редакция на ЗЧРБ.

Предвиден е и скрининг на територията във връзка с чл. 7 от Регламент 2024/1356 по отношение на граждани на трети държави, които пребивават незаконно на територията на държавите членки, когато тези лица са преминали външна граница по неразрешен начин и все още не са били подложени на скрининг в държава членка.

Обръщаме внимание, че в обхвата на тази разпоредба могат да попаднат и чужденци, които пребивават в страната от години без документи, включително лица, израснали в България в недокументирана ситуация, за които съществуват документирани случаи. В този контекст следва да се подчертае, че миграционната политика продължава да не адресира адекватно положението на дългосрочно пребиваващи чужденци в недокументирана ситуация. Липсва и обсъждане на възможности за въвеждане на алтернативни легални механизми за узаконяване на пребиваването на лица без документи.

5.     Съгласно чл. 8 (3) от Регламент (ЕС) 2024/1356 скринингът следва да приключи в срок до седем дни. Това на практика означава, че предварителната преценка за принадлежност към уязвима група трябва да бъде извършена в рамките на този срок. Предвид системните дефицити при идентифицирането на уязвими лица в рамките на общата процедура за закрила, възникват сериозни съмнения относно качеството на тази преценка в рамките на седемдневния срок на скрининга. Това е особено релевантно при чувствителни случаи, като например лица, преживели насилие, при които дългогодишната практика показва, че идентификацията изисква по-задълбочена и продължителна оценка. В същото време извършването на прецизна преценка за принадлежност към уязвима група в рамките на скрининга е от решаващо значение за това дали кандидатът ще бъде допуснат до територията на страната и до общата процедура за международна закрила.

В този смисъл следва да се предвидят механизми за повишаване на административния капацитет, включително чрез гарантиране на ефективен, редовен и невъзпрепятстван достъп на независимите мониторингови механизми и неправителствените организации до местата за провеждане на скрининг.

6.     Във връзка с предложената редакция на чл. 21м, ал. 4 от проектозакона поддържаме последователно изразяваната от нас позиция, с която се противопоставяме на прилагането на гранична процедура за връщане спрямо непридружени непълнолетни лица. От основния принцип за висшия интерес на детето следва, че непридружените непълнолетни, като особено уязвима група, трябва да имат гарантиран достъп до общата процедура за закрила.

Прилагането на гранична процедура за връщане е несъвместимо с принципа за зачитане на висшия интерес на детето, най-малкото поради факта, че в рамките на тази процедура действа презумпцията за неразрешено влизане в страната. По този начин на непридружения непълнолетен на практика се отказва достъп до територията, което ограничава възможността за ефективно упражняване на правото му на закрила.

1.     Център за правна помощ „Глас в България“ (ЦПП) поддържа позиция си, изразена многократно спрямо новия Пакт на ЕС, срещу въвеждането на презумпцията за невлизане в страната, която представлява дерогация от основните принципи за достъп до територия и достъп до процедура за международна закрила. Прилагането на тази презумпция не само по време на скрининг, но и в рамките на нововъведените процедури на границата, на практика неутрализира правата и гаранциите, произтичащи от принципа за достъп до територия. Още по-притеснително е разпростирането на презумпцията и спрямо особено уязвими лица, като деца, включително непридружени непълнолетни, което води до сериозно ограничаване на техни основни права и гаранции.

Не на последно място, отново не се отчита фактът, че нерегулярното пресичане на границата често е единственият възможен начин за граждани на трети държави да подадат молба за международна закрила, тъй като липсват ефективни и достъпни алтернативни законни пътища за кандидатстване извън територията на страната.

2.     Поддържаме позицията си, че дефинирането на скрининга като „техническа проверка“ е проблематично по отношение на основни гаранции на търсещите закрила. Резултатите от скрининга имат предопределящо значение за статута на лицето, най-вече по отношение на това дали ще получи достъп до общата процедура за закрила и достъп за влизане на територията на страната. В рамките на скрининга се установяват съществени обстоятелства като възраст, принадлежност към уязвима група и наличие на рискове за националната сигурност. На практика, в резултат на скрининга лицето може изобщо да не получи достъп до процедурата за закрила, а да бъде насочено към гранична процедура за убежище и връщане, при която процедурните гаранции са по-ограничени. В тези случаи продължават да се прилагат презумпцията за невлизане в страната и ограниченията за придвижване, равносилни на де факто задържане.

Въпреки това, определянето на скрининга като чисто техническа проверка, а на неговите резултати — като техническо насочване, води до заобикаляне на възможностите за съдебен контрол. По този начин се ограничава проверката дали скринингът е проведен качествено и правилно, както и дали насочването на лицето към съответната процедура е обосновано и законосъобразно.

3.  Предложената разпоредба на чл. 21л, ал. 6 предоставя на органите по скрининга неограничени правомощия да ограничават достъпа на неправителствени организации, предоставящи съвети и консултации на чужденците по време на скрининга, когато това се прецени като необходимо за защита на националната сигурност и обществения ред. По този начин се създават предпоставки за административен монопол и произвол при преценката дали неправителствени организации и външни експерти ще имат достъп до местата за провеждане на скрининг.

Следва да се има предвид, че именно неправителствените организации чрез своята дейност осигуряват външен, неинституционализиран мониторинг върху законосъобразността на административните процеси. Те са и основните организации, които работят с уязвими лица и разполагат с необходимата експертиза за идентифициране и подкрепа на техните специфични потребности. Нещо повече, именно в кризисни и извънредни ситуации следва да се гарантира, а дори и да се разшири достъпът на неправителствените организации до скрининг центровете. Това е и в интерес на самата администрация, доколкото осигурява допълнителен капацитет за предоставяне на услуги, на които чужденците имат основни права.

Освен това, позоваването на рискове за националната сигурност и обществения ред не може само по себе си да представлява достатъчно основание за ограничаване на достъпа до консултации. Дори лица, за които е преценено, че представляват риск за националната сигурност, запазват основното си право на правна помощ, представителство и консултации във връзка със защитата на техните права и процесуални гаранции.

В тази връзка, предвидените в Пакта мониторингови механизми за спазване на основните права, както и неправителствените организации, следва да разполагат със свободен, непрекъснат и ефективен достъп до местата за скрининг, който не е поставен под дискреционния контрол на административния орган.

4.     Въпреки че административното задържане представлява най-тежката принудителна административна мярка, която има ефект на лишаване от свобода и като такава следва да се прилага единствено като крайна мярка, Пактът като цяло предвижда значително разширяване на неговото приложение — задържане по време на скрининг, задържане в рамките на граничната процедура за убежище или връщане, както и имиграционно задържане.

В резултат на това се създава реален риск задържането да се използва системно като правило, а не като крайна мярка по изключение. Този риск се потвърждава и от предвидената в чл. 21л, ал. 3 от проектозакона възможност по време на скрининга чужденците да бъдат настанявани в центровете към дирекция „Миграция“, когато е налице опасност от укриване или заплаха за обществения ред, като администратвиншт орган разполага с прекомерни правомощия да опредлят дали е налице подобна опасност.

Същевременно не е предвидена изрична възможност задържането за времето на скрининга да бъде приспадано от продължителността на евентуално последващото имиграционно задържане. Ключов елемент за ограничаване на риска от произвол ще бъде гарантирането на свободен, непрекъснат и ефективен достъп до центровете за скрининг за независимите мониторингови механизми и неправителствените организации.

Не е предвидена конкретна санкция, нито ефективни правни средства, чрез които засегнатите лица да могат да потърсят отговорност в случаите, когато скринингът не приключи в максимално предвидения срок по Регламент (ЕС) 2024/1356, който срок не е изрично отразен в предложената редакция на ЗЧРБ.

Предвиден е и скрининг на територията във връзка с чл. 7 от Регламент 2024/1356 по отношение на граждани на трети държави, които пребивават незаконно на територията на държавите членки, когато тези лица са преминали външна граница по неразрешен начин и все още не са били подложени на скрининг в държава членка.

Обръщаме внимание, че в обхвата на тази разпоредба могат да попаднат и чужденци, които пребивават в страната от години без документи, включително лица, израснали в България в недокументирана ситуация, за които съществуват документирани случаи. В този контекст следва да се подчертае, че миграционната политика продължава да не адресира адекватно положението на дългосрочно пребиваващи чужденци в недокументирана ситуация. Липсва и обсъждане на възможности за въвеждане на алтернативни легални механизми за узаконяване на пребиваването на лица без документи.

5.     Съгласно чл. 8 (3) от Регламент (ЕС) 2024/1356 скринингът следва да приключи в срок до седем дни. Това на практика означава, че предварителната преценка за принадлежност към уязвима група трябва да бъде извършена в рамките на този срок. Предвид системните дефицити при идентифицирането на уязвими лица в рамките на общата процедура за закрила, възникват сериозни съмнения относно качеството на тази преценка в рамките на седемдневния срок на скрининга. Това е особено релевантно при чувствителни случаи, като например лица, преживели насилие, при които дългогодишната практика показва, че идентификацията изисква по-задълбочена и продължителна оценка. В същото време извършването на прецизна преценка за принадлежност към уязвима група в рамките на скрининга е от решаващо значение за това дали кандидатът ще бъде допуснат до територията на страната и до общата процедура за международна закрила.

В този смисъл следва да се предвидят механизми за повишаване на административния капацитет, включително чрез гарантиране на ефективен, редовен и невъзпрепятстван достъп на независимите мониторингови механизми и неправителствените организации до местата за провеждане на скрининг.

6.     Във връзка с предложената редакция на чл. 21м, ал. 4 от проектозакона поддържаме последователно изразяваната от нас позиция, с която се противопоставяме на прилагането на гранична процедура за връщане спрямо непридружени непълнолетни лица. От основния принцип за висшия интерес на детето следва, че непридружените непълнолетни, като особено уязвима група, трябва да имат гарантиран достъп до общата процедура за закрила.

Прилагането на гранична процедура за връщане е несъвместимо с принципа за зачитане на висшия интерес на детето, най-малкото поради факта, че в рамките на тази процедура действа презумпцията за неразрешено влизане в страната. По този начин на непридружения непълнолетен на практика се отказва достъп до територията, което ограничава възможността за ефективно упражняване на правото му на закрила.

Становището на БСК е публикувано на адрес https://bia-bg.com/standpoint/view/35828/

Предлагаме разпоредбата на проектирания чл. 24и, ал. 22 да бъде изменена, като се възприеме следната редакция:

Предложена редакция:

„(22) Чужденецът може да смени работодателя си за срока на действие на разрешението по ал. 1, след като е работил за първия работодател не по-малко от една година, и при наличие на писмена декларация за съгласие от работодателя, подадена от него лично или от упълномощено от него лице пред дирекция „Миграция" или пред отдел/сектор/група „Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

При смяна на работодател новият работодател или упълномощено от него лице, или чужденецът подава заявление за смяна на работодател в дирекция „Миграция" или в отдел/сектор/група „Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, като към заявлението се прилагат документите по ал. 5, т. 1, т. 3–4, т. 6–9 и т. 12, а при промяна на длъжността и документите по т. 5 и т. 10, като приложение намират условията и изискванията по ал. 9–14."

Обосновка на предложените параметри:

Срок от една година като общо правило — напълно съответства на стандарта, установен в чл. 33н, ал. 2 ЗЧРБ за притежателите на Синя карта на ЕС, при които смяна на работодателя през първите 12 месеца е допустима само при стриктно спазване на предвидената процедура. Прилагането на идентичен срок за единното разрешение за пребиваване и работа по чл. 24и осигурява последователност и вътрешна съгласуваност на закона, като същевременно предоставя на работодателя разумен период за реална амортизация на направените разходи.

Изискване за декларативно съгласие на работодателя — предложеният механизъм е лек и необременителен за всички страни. Не се изисква административно производство, нотариална заверка или съдебно разрешение. Достатъчна е писмена декларация, подадена пред компетентния орган, с която работодателят удостоверява, че е запознат и не се противопоставя на смяната. Това решение зачита автономията на волята на страните, не създава допълнителна административна тежест и същевременно предотвратява едностранното и безоснователно напускане на работодателя. Декларацията може да бъде обвързана и с уреждане на евентуални финансови претенции между страните по взаимно съгласие.

Предлагам в чл. 83 от Закона за здравето (ЗЗ) да се промени ал. 6 по следния начин:

(6) В случаите, при които задължителната застраховка по ал. 5 се сключва при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на Министерския съвет тя трябва да отговаря на изискванията, валидни за медицинската застраховка по чл. 19, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България.

Мотиви: В момента съществува разнобой в нормативната уредба относно изискванията към медицинската застраховка, с която трябва да разполага всеки чужденец на територията на страната. От една страна съществува наредба на Министерския съвет, издадена на основание чл. 19, ал. 2 от ЗЧРБ, с която се уреждат изискванията към медицинските застраховки, сключени в чужбина, а от друга страна, отново с наредба на Министерския съвет, но издадена на друго основание (чл. 83, ал. 6 от ЗЗ), се уреждат изискванията към медицинските застраховки, които се сключват при влизане в страната. Така на практика се нарушава принципът за правна сигурност, който изисква законите да бъдат ясни и недвусмислени, за да могат гражданите да съобразяват поведението си според законовите норми. От житейска гледна точка също не е логично медицинската застраховка, с която трябва да разполага всеки чужденец на територията на страната, да бъде подчинена на различни изисквания, в зависимост от това къде е сключена - дали в чужбина или при влизането на чужденеца в Република България. Няма логика и в това един държавен орган, в случая Министерският съвет, да издава различни нормативни актове от една и съща степен, с които се уреждат едни и същи обществени отношения (изискванията към медицинската застраховка за чужденци), като това е в явно нарушение и на разпоредбите на чл. 10 от ЗНА.

Следва да се отчете и това, че едновременното действие на две наредби относно медицинската застраховка на чужденците може да се разглежда като форма на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация. Това е така, защото не може да се приеме, че приемането на отделна наредба по чл. 83, ал. 6 от ЗЗ е обективно оправдано, при положение че законовата цел (определяне на изисквания към медицинската застраховка за чужденци) може да се постигне и чрез наредбата по ЗЧРБ.

Не на последно място искам да изтъкна и това, че на 13.05.2024 г. Комисията за финансов надзор (КФН) издаде специален информационен документ (съдържанието на този документ може да се види тук – https://www.fsc.bg/informacziya-otnosno-sklyuchvane-na-zadalzhitelnata-mediczinska-zastrahovka-na-chuzhdenczite), в който изрично се подчертава, че от 31.03.2024 г., във връзка с пълноправното членство на Република България в Шенгенското пространство, наредбата по чл. 83, ал. 6 от ЗЗ вече не може да се прилага (на основание чл. 15, ал. 2 от ЗНА), тъй като противоречи на Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс). Като съответно се прилагат нормите на чл. 15, пар. 3 от този регламент, които са въведени и в българското законодателство посредством наредбата по чл. 9е, ал. 1 от ЗЧРБ. И след като наредбата по чл. 83, ал. 6 от ЗЗ вече е загубила своето значение (според КФН), най-нормалното нещо е (от гледна точка на разума и с цел процесуална икономия) да се използва случая и със ЗИДЗЧРБ да се внесе поправка и в разпоредбата на чл. 83, ал. 6 от ЗЗ.

Относно §34

На първо място считам, че за да се постигне пълно съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2024/1233 е необходимо в ал. 1 на чл. 12 от ЗТМТМ думите „работник – гражданин на трета държава“ да се заменят с понятието „работник от трета държава“, което се въвежда като т. 37 в §1 от ДР на ЗТМТМ.

Освен това прави впечатление, че предлаганата нова ал. 2 в същия член е формулирана по различен начин в сравнение с нормите на чл. 24к, ал. 24 и чл. 24л, ал. 15 от ЗЧРБ. А би трябвало нормите, които се отнасят до едни и същи обществени отношения, да бъдат формулирани по един и същ начин, за да не се пораждат противоречия и съмнения относно точното им разбиране и прилагане.

Ето защо предлагам ал. 2 в чл. 12 от ЗТМТМ да бъде променена по следния начин:

(2) В случай че достъпът до пазара на труда бъде отнет по вина на работодателя, той дължи на работника от трета държава обезщетение съгласно българското законодателство.

Също така възразявам срещу предложението за изменение на ал. 2 в чл. 28 по следните съображения:

1) Действащата в момента версия на ал. 2 разглежда само една от всички възможни хипотези, при които на сезонния работник се осигурява подслон за времетраенето на трудовия договор, а именно – чрез наемане от негова страна на жилище. Но това по никакъв начин не ограничава възможността за безвъзмездно осигуряване на жилище от страна на работодателя – било чрез предоставяне на собствено жилище, било чрез наемане на чуждо жилище (от името и за сметка от работодателя).

2) С предлаганото изменение на ал. 2 на практика ще се изключи възможността сезонният работник да може да ползва безплатно (за него) жилище. Той винаги ще трябва да плаща наем, дори и той да е символичен. Освен това второто изречение от алинеята не осигурява достатъчно гаранции, че наетото от работника жилище ще му осигурява достатъчен уют (да е достатъчно просторно и да не е пренаселено), защото понятието „качество на жилището“ е нееднозначно и може да се тълкува по различен начин.

3) Необосновано се прави промяна в използваната терминология – в текущата версия и на трите алинеи в чл. 28 се говори за „сезонен работник“, докато в предложението за промяна на ал. 2, в първото изречение се използва „чужденец“.

С оглед на гореизложеното предлагам ал. 2 в чл. 28 да се промени по следния начин:

„(2) Когато жилището по ал. 1 се предоставя или осигурява за сметка на сезонния работник, задължително се сключва договор за наем в писмена форма, като условията по договора трябва да гарантират, че:

1. наемната цена:

а) е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение, като след нейното плащане трябва да му остават достатъчно средства за издръжка;

б) не може да се приспада автоматично от възнаграждението на сезонния работник;

2. жилището не е пренаселено, като на всяко лице, настанено в него, се падат по най-малко 15 кв. м от общата застроена площ. " 

Относно замяната на лева с евро

В мотивите се сочи, че наред с въвеждането в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1233, в засегнатите от това нормативни актове ще бъдат променени размерите на глобите от лева в евро. Но прави впечатление, че в законопроекта е възприет диференциран подход – в ЗБЛД и в ЗЧРБ предлаганите нови суми в евро са в цели числа, докато в ЗТМТМ сумите в евро са в десетични дроби.

Което предполага в бъдеще в ЗТМТМ отново да се променят сумите в евро, за да се премахнат центовете.

Затова, с цел процесуална икономия, предлагам и в този закон сумите на глобите в евро също да бъдат „закръглени“ нагоре до цяло число. Предлагам същото да се направи и по отношение на таксите.

Предлагам в чл. 19, ал. 2 от закона след думите „застрахователни рискове“ да се добави „по медицинската застраховка“.

Мотиви: Чрез допълнението ще се поясни, че с наредбата по чл. 9е, ал. 1 се определят минималната застрахователна сума и покриваните застрахователни рискове само по медицинската застраховка, а не по всички възможни застраховки по чл. 19, ал. 1, т. 3 от закона, които е възможно да се изискват при влизане в страната, като например „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.