Профил на Крум Георгиев

Уважаеми дами и господа,

От представения проект на постановление не става ясно как са определени ставките на продуктовите такси. Не е представена методология, критерии или подробен анализ, които да обосноват фиксирането на точно тези размери. Цитирани са тарифи на чуждестранни асоциации, управляващи събирането и рециклирането на отпадъци от ЕЕО, за които се твърди, че по редица категории разходите са по-ниски от българските, като размерите са „напаснати“ спрямо средноевропейските. Тези тарифи обаче не са публична информация, а освен това са съобразени с условията в съответните държави и не могат механично да бъдат пренесени на българския терен.

Определянето на равнищата на продуктовите такси не трябва да се прави „на парче“, тъй като таксите са само един елемент от цялата система на оползотворяване на отпадъци. Секторът се нуждае от структурна промяна – той няма нужда от откъслечна, а от работеща реформа, която не натоварва финансово бизнеса и потребителите и която гарантира, че екологичните цели по европейските директиви се изпълняват.

Намаляването на таксите към ПУДООС би направило държавното Предприятие по-атрактивно за производителите и вносителите, отколкото организациите по оползотворяване. Така държавата би станала активен участник в тези отношения, което не е замисълът и ролята на ПУДООС. С оглед философията на съществуването му и дейностите, които извършва, не е предвидено Предприятието да има толкова активна роля в оползотворяването на отпадъци. ПУДООС няма изградени механизми за изпълнение на целите за рециклиране по европейските директиви. Ако промените се приемат, ще трябва тепърва Предприятието да изгражда необходимия капацитет, което не е ясно колко би струвало и колко време би отнело.

Производителите и вносителите имат три начина по закон да изпълняват задълженията си за управление на отпадъците – индивидуално, като заплащат на ПУДООС или като заплащат на организации по оползотворяване, като последният вариант е най-предпочитан. Това, че таксите са по-ниски към ПУДООС, би накарало компаниите да предпочетат държавното предприятие. И точно тук идва въпросът дали предложените изменения са направени при цялостна оценка на въздействието или при липса на такава. Това не е ясно от публикуваните материали и съответно не е ясно какъв ще е ефекта върху основната цел, а именно постигането на целите на национално ниво.

Изключително спорно е как намаляването на продуктовата такса ще се отрази на крайните потребители. Макар продуктовите такси да се включват в продажните цени, липсва механизъм който да гарантира, че ако продуктовите такси бъдат намалени, това ще доведе до поевтиняване на продуктите. Освен това, сега изменяните продуктови такси се отнасят за такъв тип продукти, които не се закупуват редовно от потребителите – хладилници, климатици, телевизори, перални, готварски печки, мобилни телефони. Евентуалното намаляване на цените им няма да доведе до реализирането на редовни спестявания, а освен това в случаите на малките уреди, намалението също ще бъде малко, тъй като ставката се изчислява на килограм. Може да се предполага, че намаляването на таксите би имало позитив за населението, но това не е доказано и не е направен анализ, който да покаже ефекта върху потребителите. Не е сигурно, че намаляването на таксите ще облекчи купувачите – няма механизъм на свободния пазар, който да гарантира, че намаляването на таксите ще доведе до спадане на цените, и то в по-дълъг хоризонт. Решението на въпроса с поскъпването на електроуредите не трябва да се търси само в намаляване на продуктовите такси, които имат съвсем друга функция – не антиинфлационна, а екологична.

Част от европейските директиви е изискването за екопроектиране, за такъв дизайн на продуктите, че те да са по-дълготрайни, по-екологосъобразни, годни за ремонтиране и с повече рециклирани материали, вложени в тях. По-ниските такси не гарантират производството на екологични продукти, а оттук респективно съществува повишен риск да се  увеличава количеството на генерираните отпадъци.

Намаляването на продуктовите такси крие риск от недофинансиране на цялата система по управление на отпадъците. Системата за събиране изисква покритие на територията на страната и необходимата честотата на обслужване, както и модерни рециклиращи инсталации, с което да се увеличава количеството разделно събрани и рециклирани отпадъци. Ако се стимулират компаниите да се насочат към ПУДООС, трябва да се има предвид, че средствата там постъпват във фонд, който финансира екологични проекти, без обаче директно да се изпълняват целите за рециклиране от името на конкретните компании или на национално ниво. Това поставя под сериозно съмнение постигането на целите по европейските директиви за рециклиране.

Като извод, намаляването на таксите „на парче“, без задълбочен анализ, включително финансов, екологичен и социален създава висок риск от компрометиране на постигането на европейските цели за събиране и рециклиране на отпадъци от ЕЕО.

 С уважение,

Кр. Георгиев