Профил на Агенция по заетостта Агенция по заетостта

ИЗХ. № 30-00-11765

30.04.2026

ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ

НА ЗАКОНОПРОЕКТ

ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ

НА ЗЧРБ

ЧРЕЗ STRATEGY.BG

№ НА КОНСУЛТАЦИЯ 12253-K

ОБЛАСТ: ВЪТРЕШЕН РЕД И СИГУРНОСТ

СТАНОВИЩЕ

от

СМИЛЕН ВЪЛОВ - Изпълнителен директор на Агенция по заетостта

ОТНОСНО:Предложения за измемения в Закона за чужденците в Република България

          С консултация № 12253-K в област 02. Вътрешен ред и сигурност е стартирано обществено обсъждане чрез портала за обществени консултации strategy.bg в периода 01.04.2026 г.-04.05.2026 г. на законопроект за изменения и допълнения в Закона за чужденците в Република България, с вносител Министерство на вътрешните работи. Агенция по заетостта би искала да изрази своето становище по следните текстове:

          1. По отношение на предлаганата промяна относно чл. 24и, ал. 12, чл. 24к, ал. 13, чл. 24л, ал. 7, чл. 33к, ал. 9 и чл. 33п, т. 10 ЗЧРБ чрез нов чл. 33ц ЗЧРБ, становището на Агенция по заетостта е:

          По отношение на предлаганата промяна чрез нов чл. 33ц ЗЧРБ, поддържаме изразеното в предходните ни становища в рамките на работната група за разглеждане на законопроекта, че произнасянето на Агенция по заетостта по достъп до пазара на труда съставлява становище, а не административен акт.

          Следва да се посочи, че съгласно Директива 2024/1233/ЕС относно ЕРПР се изисква единната процедура за кандидатстване да води до комбиниран акт, включващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа в единен административен акт (чл. 4, параграф 3 и преамбюл, съображение 3 от Директива 2024/1233). Това изискване е въведено в европейското законодателство през 2011 г. чрез Директива 2011/98/ЕС, където е посочено съображението, че процедурното опростяване се цели за по-ефективна процедура както за мигрантите, така и за техните работодатели и също да се даде възможност да се улесни контрола за законосъобразност на пребиваването и трудовата заетост на мигрантите (преамбюл, съображение 3 от Директива 2011/98).

          Изискването за един комбиниран административен акт е заложено и в другите Директиви, отнасящи се до другите три процедури: Директива 2014/36/ЕС относно сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца (преамбюл, съображение 26, чл. 3, б. „ж)“ и чл. 13, параграф 2 от Директивата); Директива 2021/1883 относно Синя карта (преамбюл, съображение 39, чл. 2, т. 3) и преамбюл, съображение 38 от Директивата); и Директива 2014/66/ЕС относно вътрешнокорпоративен трансфер (преамбюл, съображения 30 и 35, чл. 3, б. „к)“ и чл. 11, параграф 5 от Директивата).

          В тази връзка, съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 12.02.2026 г. по дело C-56/25, в случай че национално законодателство противоречи на разпоредба на правото на Съюза с директен ефект, съответният национален съд при разглеждане на конкретно дело може да не приложи националната разпоредба (паргарафи 49 и 39 от Решението) или, при възникнали въпроси относно съответствието на националната разпоредба със законодателството на ЕС, националният съд може, като дори има задължението да сезира Съда на ЕС с преюдициално запитване (параграф 34 от Решението). За да се приеме, че една разпоредба от законодателството на ЕС има директен ефект, следва тя да е ясна, точна и недвусмислена и да може да се изпълнява самостоятелно, като разпоредбата на чл. 4, параграф 3 от Директива 2024/1233 „Решението за издаване, изменение или подновяване на единното разрешение представлява единен административен акт, съчетаващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа“ изпълнява тези критерии. В тази връзка, в случай че се приеме предложението чрез новия чл. 33ц ЗЧРБ произнасянето относно разрешението за работа да се обжалва самостоятелно пред съда, е много вероятно административният съд в България или да не приложи разпоредба на нов чл. 33ц ЗЧРБ за самостоятелно обжалване на произнасянето относно разрешението за работа или да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, като спре делото.

Бихме искали да подчертаем, че във връзка с многократното произнасяне на административния съд в България по обжалвания на актовете на директора на дирекция „Миграция“, не са ни известни съдебни дела, в които съдът да е заключил, че становището на АЗ представлява административен акт, нито създадена съдебна практика, която да разрешава по този начин въпроса. Фактът, че компетентният административен съд по делата никога не е решил, че становището на АЗ има характеристиките на административен акт, а винаги е разглеждал делото като становище съгласно горепосоченото, считаме не може да се пренебрегне.

2. Чрез текста на нов чл. 33х ЗЧРБ се предвижда в случаите, когато Агенцията по заетостта не уведоми в сроковете по чл. 24и, ал. 12, чл. 24к, ал. 13, чл. 24л, ал. 7, чл. 33к, ал. 9 и чл. 33п, т. 10 дирекция „Миграция“ за нередовности в документите и за необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, да се приема, че документите са редовни и да няма необходимост от предоставяне на допълнителни документи.

В тази връзка следва да се отбележи, че това предвидено своеобразно „мълчаливо съгласие“ по отношение на заявленията и преписките за достъп до пазара на труда (и пребиваване), считаме, не следва да се прилага в рамките на тези процедури. Има съществена разлика между административен орган, който обработва сравнително ограничен брой преписки на година и такъв, който обработва десетки хиляди - като преписките за достъп до пазара на труда. Когато административният орган обработва сравнително ограничен брой преписки, би било обосновано и допустимо де се прилагат институтите за мълчалив отказ и мълчаливо съгласие по чл. 58 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), тъй като реално ограничен брой преписки ще приключват без документите да са разгледани и съответно с мълчалив отказ или съгласие. Когато обаче административният орган разглежда десетки хиляди преписки в рамките на годината (АЗ е следвало да обработи около 50 000 заявления през 2025 г. по всички процедури и около 20 000 през първото тримесечие на 2026 г.), прилагането на своеобразно мълчаливо съгласие по отношение на хиляди преписки, т.е. без органът да е имал възможност да ги обработи не е обосновано. Считаме, че институтите на мълчалив отказ и мълчаливо съгласие по чл. 58 АПК не са разработени за администрации с много голям брой преписки. 

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР

АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА