проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия
І. Със законопроекта се предлагат разпоредби, които имат за цел да изпълнят ангажименти на Република България, свързани с привеждане на действащите схеми за държавна помощ в областта на филмопроизводството в съответствие със Съобщение на Европейската комисия относно държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения (текст от значение за ЕИП) (2013/С 332/01).
Посоченото се налага вследствие на мониторинг, провеждан от Европейската комисия, ГД „Конкуренция”, за резултатите, от който е уведомено Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз с писмо от 5 октомври 2016 г., съответно е уведомена и Изпълнителна агенция „Национален филмов център”.
В писмото се посочва, че въз основа на информация, изпратена от компетентните органи на Република България, ГД „Конкуренция” е взела становище, че разглежданата схема и индивидуалната помощ, отпускана от българските органи са prima facie, съобразени с решението на Комисията от 2 август 2012 г. и Съобщението относно филмовата индустрия, с изключение на това, че правното основание на схемата не е в пълно съответствие с принципа на обща законосъобразност, посочен в раздел 5.1 (точки 48 и 49) от Съобщението относно филмовата индустрия.
Принципът на обща законосъобразност не е зачетен напълно, доколкото е налице изискване за българско гражданство на авторите във връзка с производството на оригинална версия на български филм, което представлява нарушение на принципа на недискриминация (§ 1, т. 2, буква „б” от ДР на ЗФИ). Посочва се, че до въвеждането на посоченото изискване в ЗФИ, провежданият мониторинг няма да бъде приключен.
С оглед на посоченото с § 3 на законопроекта се изменя § 1, т. 2, буква „б” от Допълнителната разпоредба на ЗФИ, като текстът на разпоредбата, въвеждащ изискване за българско гражданство се заличава.
ІІ. На второ място във връзка с последното изречение на т. 50 от раздел 5.1 „Обща законосъобразност” на Съобщение (2013/С332/01), се препоръчва да бъдат изяснени задълженията за териториалност на разходите, предвид това, че таванът от 80 % от бюджета на продукцията понастоящем липсва в ЗФИ (чл. 28, ал. 7 от ЗФИ). Поискано е също така да бъдат предприети действия и по спазването на другите изисквания посочени в т. 50, и по-специално, че само до 160% от размера на помощта, отпусната за производството на дадено аудиовизуално произведение, се изразходват на територията, където е отпусната помощта (т. 5, първо тире от съобщението).
В Съобщение (2013/С332/01), раздел 5.1 „Обща законосъобразност”, в т. 50 се посочва, че:
„50.С оглед на специфичната ситуация на европейската филмова индустрия, в схемите за подпомагане на филмовата продукция може:
- да се изисква до 160 % от размера на помощта, отпусната за производството на дадено аудиовизуално произведение, да бъдат изразходвани на територията, където е отпусната помощта, или
- размерът на помощта, отпусната на дадено аудиовизуално произведение, да бъде изчислен като процент от разходите за дейности, свързани с филмовото производство в държавата-членка, отпускаща помощта, обикновено в случай на схеми за помощ под формата на данъчни облекчения.
И в двата случая държавите-членки могат да изискат от проектите минимално равнище на производствена дейност на своя територия като условие за получаване на помощ. Това равнище не може обаче да надвишава 50 % от целия бюджет на продукцията. Освен това териториалното обвързване в никакъв случай не трябва да надвишава 80 % от бюджета на продукцията.
Във връзка с горното с § 2 от законопроекта се изменя чл. 28, ал. 7 ЗФИ, като се предвижда, че най-малко 75 на сто, но не повече от 160 на сто от отпуснатите по ЗФИ целеви средства за държавно подпомагане, се разходват на територията на Република България, а Националният съвет за кино ежегодно може да определя минимален процент за разходване по–висок от 75 на сто.
ІІІ. На трето място предлаганите изменения и допълнения имат за свое основание разбирането, че е необходимо да се запазят основните параметри на действащата към момента схема за помощ на българската филмова индустрия по отношение на максималния размер на подпомагането и неговия интензитет. Необходимо е, българското законодателство да бъде приведено в съответствие с основни изисквания на европейското законодателство и по–специално схемата на държавните помощи за филмопроизводството да бъде ориентирана главно към производството на „трудни филми”.
Като се има предвид посоченото с § 3, т. 3 на законопроекта, се изменя съществуващата т. 23, регламентираща легално определение за нискобюджетен филм. Въвежда се ново легално определение за „труден филм”, в съответствие със регламентираното в Съобщението на комисията в Част 5.2, т. 52, 2, а именно: „Филми, чиято единствена версия е на официалния език на държава – членка с ограничена територия, население и езикова област, в този контекст могат да се разглеждат като трудни аудиовизуални творби”.
Предложената с § 3, т. 3 от законопроекта легална дефиниция на труден филм, е: „филм, чиято единствена версия е на български език и е с бюджет, не по–голям от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за предходната година.”
Въвеждането на легално определение за труден филм е от особена важност, тъй като възприетите в ЕС политики, отреждат ключово значение именно на този вид творби, при определяне на параметрите и лимитите за финансово подпомагане на производството, промоцията и разпространението на игрални, документални и анимационни филми на територия на ЕС.
Посоченото от своя страна налага изменение в чл. 28, ал. 6 от ЗФИ, чрез замяната на думите „нискобюджетни филми”с „трудни филми”.
ІV. Предложенията за изменение на легалните определения за средностатистически бюджет на игрален филм, средностатистически бюджет на документален филм и средностатистически бюджет на анимационен филм, се налагат с оглед дигитализацията на процесите на производството и разпространението на филми, както и за установяването на еднакви условия за финансово подпомагане на различните категории филми, които се произвеждат и разпространяват у нас. От текстовете на определенията отпадат думите, определящи дължината и вида на филмовата лента.
V. Във връзка с изпълнение на Решение № 338 от 23 юни 2017 г. за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на официални удостоверителни документи на хартиен носител, със законопроекта се предлага изменение на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗФИ, с цел отпадане на изискването за предоставяне на актуално удостоверение за вписване в търговския регистър. Посоченото удостоверение към настоящия момент се изисква при вписване в публичния регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 1-3 на филмовите продуценти, разпространителите на филми и на лицата, осъществяващи показ на филми на територията на Република България.
Дата на откриване: |
14.8.2017 г. |
Целева група: |
Всички заинтересовани |
Сфера на действие: |
Култура |
Дата на приключване: |
14.9.2017 г. |