Мнение

Мнение 2

Уважаеми Дами и Господа Управляващи, моля напълно да се откажете от предвидените в допълнитните разпоредби реформи, с които ще унищожите част от българската администрация! С тези размествания и съкращения ще постигнете единствено разрушаване на "добре смазаната машина", която е изграждана над 30 г.! Това естествено ще доведе до влошаване качеството на работа, което пряко ще повлияе на българските граждани! Предложените размествания и съкращения не са никаква мод... ернизация, а нарушаване процеса на работа, невъзможност за качественото изпълнение на поставените задачи, хиляди служители, на който ще трябва да се заплаща от трудовата борса, без да носят полза на държавата! Не случайно от мотивите към проекта на акт не става ясно защо се прави това!?! Дали да се заложи "бомба" за следващото правителство или да се "източи" осигурителната система, като се изплащат стотици милиони обезщетения на съкратени служители??? Не на последно място, със заложените съкращения ще оставите безработни хиляди служители, голяма част, от които имат малки деца и не могат да ги изхранват и обучават! Това социална политика ли е или геноцид? С този подход няма как да управлявате!   Виж целия коментар

По Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и

Моите уважения към всички, но това единствено мога да отбележа:

В §1 от ПЗР, в т. 3 има две разпоредби б. "а" и б. "б", като тази по б. "а" влиза в сила от 1 август 2022 г., а тази по б. "б" - от 1 януари 2023 г. С посочените разпоредби  се изменя ал. 2 на чл. 9, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството на финансите, в която алинея е е определена общата численост на "персонала" (каквото и да значи тази категория) на министерството. По мое мнение, се прави опит за създаване на нормотворчески прецедент, който е в противоречие с цялата досегашна практика. Намирам за недопустимо с един нормативен акт да се измена два пъти норма, като измененията влизат в сила на различни дати, едната от които на доста по-късна дата от датата на приемане на акта. То по същата схема може още от тази година да се приемат държавните бюджети на Република България за 10 години напред!?? Дали е обективно и правно-технически обосновано?

Предлагам, горепосочената редакция да бъде обсъдена внимателно от вносителя и съответно коригирана (да остане само едното предложено - число, като при необходимост да се изменя за вбъдеще), преди съгласуването на проекта на постановление по реда на чл. 32 от УПМНСА.

Правилник за Институт, с цел съкращения в администрацията

Относно преходните и допълнитните разпоредби б "б", т. "н" от Правилника, считам, че не само 7 щатни бройки следва да бъдат съкратени, а цялата дирекция! През годините се е доказало, че от същата не носи никаква полза на организацията, а служителите й не вършат никаква работа. Същата беше ръководена дълго време от Г-н Стефан Белчев, известен със своето лакейство и алчност за високи доходи! След като беше преместен в АДФИ уреди "кумецът" си - Г-н Огнян Тодоров да го замести до завръщането му! Всичко в тази дирекция е шуробадженащина и излишни държавни разходи! От частния сектор предлагаме б. б.н. да се промени и цялата дирекция бъде закрита, както и звената за вътрешен одит в министерствата бъдат редуцирани до 5 одитори, вкл. РВО. Те също не вършат съществена дейност, а симулират такава в угода на ръководителя си!!! Необходими са съществени изменения на Закона за вътрешния одит и редуциране на одиторите за сметка на други по-съществени дирекции, като Бюджет, Данъчна политика, Правна и т.н. Сегашните предложения са неадекватни. Следва да се отбележи, че незаконосъобразно се правят размествания и съкращения в МФ с допълнителни разпоредби в някакъв "измислен" правилник за Институт, а не в УП на МФ. Това може би се извършва само в държави от третият свят, с цел скриване от обществото на такива промени!?!

Правилник за Институт, с цел съкращения в администрацията

Относно преходните и допълнитните разпоредби б "б", т. "н" от Правилника, считам, че не само 7 щатни бройки следва да бъдат съкратени, а цялата дирекция! През годините се е доказало, че от същата не носи никаква полза на организацията, а служителите й не вършат никаква работа. Същата беше ръководена дълго време от Г-н Стефан Белчев, известен със своето лакейство и алчност за високи доходи! След като беше преместен в АДФИ уреди "кумецът" си - Г-н Огнян Тодоров да го замести до завръщането му! Всичко в тази дирекция е шуробадженащина и излишни държавни разходи! От частния сектор предлагаме б. б.н. да се промени и цялата дирекция бъде закрита, както и звената за вътрешен одит в министерствата бъдат редуцирани до 5 одитори, вкл. РВО. Те също не вършат съществена дейност, а симулират такава в угода на ръководителя си!!! Необходими са съществени изменения на Закона за вътрешния одит и редуциране на одиторите за сметка на други по-съществени дирекции, като Бюджет, Данъчна политика, Правна и т.н. Сегашните предложения са неадекватни. Следва да се отбележи, че незаконосъобразно се правят размествания и съкращения в МФ с допълнителни разпоредби в някакъв "измислен" правилник за Институт, а не в УП на МФ. Това може би се извършва само в държави от третият свят, с цел скриване от обществото на такива промени!?!

мнение по проекта на ПМС

1. По основанията: в почти всички придружителни документи към проекта се посочва като основание за предлаганите изменения Споразумението за съвместно управление на Република България за периода 2021 г. – 2025 г. Следва да се отбележи, че посоченото  споразумение не почива на никакъв акт на Министерския съвет де юре (поне не и видим в публичното пространство), а де факто, не е налице и реално съвместно управление.

2. По процедурата: предложената предварителна частична оценка на въздействието не съответства на предлаганите мащабни изменения в административната структура на Министерство на финансите, вкл. създаването на самостоятелен нов второстепенен разпоредител към МФ, с оглед изискванията на Закона за нормативните актове, предложението следва да бъде придружено от доклад за цялостна оценка на въздействието, подкрепен със съответните цифри онагледяващи анализа разходи-ползи от предприемането на измененията.

3. По създаването на Институт за стратегически анализи и прогнози: според доклада, посоченият институт се създава, тъй като е „установена липса в системата на Министерството на финансите на изградена специализирана административна структура, която да изпълнява функции на единен център за изготвяне на стратегически микро- и макроикономически анализи по различни тематични направления, вкл. фискална политика, стопанска конюнктура, пазар на труда, здравеопазване и др., както и разработване на прогнози, математически и статистически модели с приложна и практическа насоченост“. Следва да се отбележи, че посоченото твърдение, което е и основание за предложението, не почива на данни и юридически основания (виж например чл. 21, т. 1 и 11 от действащия Устройствен правилник на МФ). През юни 2010 г. Министерския съвет приема Постановление на Министерския съвет за закриване на Агенцията за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите, в която до онзи момент бяха концентрирани експерти-макроикономисти, изготвящи прогнози, симулации и анализи по различни тематични направления, вкл. стопанска конюнктура, пазар на труда, здравеопазване и др., както и разработване на прогнози, математически и статистически модели с приложна и практическа насоченост. С приемането на посоченото ПМС от 2010 г.,  функциите на специализираната администрация на агенцията, обезпечени с 29 щатни бройки преминаха към дирекция „Икономическо планиране и анализи” в Министерството на финансите. Целта на посочените промени беше именно създаването специализирана администрация на централно ниво, която да обезпечи цитираните по-горе функции. Буди недоумение факта, че след 12 години изпълнение на специализираните функции, ситуирани понастоящем в дирекция „Икономическа и финансова политика“, за по-малко от половин година се установи липса в системата на Министерство на финансите на структура, която да осъществява тези функции? Предложението е видно немотивирано, с елементи на висок субективизъм, като изтъкнатото използване само на Ексел, за  количествен анализ. Прави впечатление изтъкнатата в доклада липса на специализиран софтуеър, което вероятно е факт, но визираната липса не налага създаване на нова административна структура, а насочва към необходимостта от средства за закупуването му, ако е установена необходимост за това. Напълно необосновано се очертава и твърдението в доклада за липса на опитни анализатори, при положение, че функциите на новия второстепенен разпоредител ще се обезпечи по следния начин: „на база функции от отдел „Прогнози за сектор „Държавно управление“ на дирекция „Бюджет“ (с осигурени 8 щатни бройки), отдел „Макроикономически анализи и прогнози“ на дирекция „Икономическа и финансова политика“ (с осигурени 9 щатни бройки) на Министерството на финансите, както и предоставяне на допълнителни щатни бройки от извършени съкращения в министерството“, описани в доклада и оценката на въздействието.

мнение по проекта на ПМС - 2

4. По предлаганото изнасяне на дейностите по управление на човешките ресурси, финансово-счетоводното обслужване и информационното обслужване на Министерството на финансите- т. нар. споделени услуги: отново като основен акт за предприемането на измененията се посочва Споразумението за съвместно управление, което не почива на юридически акт. Предлаганите изменения са с целта да се „повиши ефективността на публичните разходи, ще се приложат водещи добри европейски практики и ще се реализира административна реформа“. Предложението отново не е аргументирано, не се гарантира координираното управление на ресурсите и запазване целостта на протичащите до момента процеси, вкл. тяхната автоматизация, и освен че няма да доведе до ефективност на разходите, ще доведе до тромавост при изпълнението на най-елементарните дейности от общата администрация, чиято функция е подпомагаща дейността на всички други звена във ведомството.

5. С оглед факта, че реално вносителят на доклада е в процес на оставка, с цел гарантиране на устойчивост на акта и избягване възможността за оспорването му, по-подходящо би било предложението за акт да не бъде разглеждано по същество, като вместо това, ако се налага, да се предприеме по-задълбочен анализ и да се предоставят повече данни за необходимостта от предприемането на конкретни административни реформи в структурата на МФ, които да бъдат от полза за обществеността.

Спешна необходимост от оставка

Безспорен факт е, че този УП на Институт е "изфабрикуван" с единствена цел - неадекватни административни реформи в структурата на Министерство на финансите!!! Най-вероятно текстовете му са съставени от неподготвени служители, което навежда на мисълта, че това е дирекция "Човешки ресурси". В случай, че инициативата е на министъра, това говори, че незабавното напускане на властта от сегашното правителство е задължително!!! Този министър, който направи няколко неадекватни изказвания от парламентарната трибуна за криза, бедност и "ДГД бедните" явно не осъзнава, че правителството, на което е "сив кардинал" до голяма степен е отговорно за тази криза, бедност и т.н. Независимо, че говори за бедност, то от думите и действията му става ясно, че се имат предвид пенсионерите! Въпреки, че при това правителство цените на стоките и услугите се повишиха почти 50% за 1 година, то никога не се повдигна въпроса как ще се компенсират работещите, конкретно в администрацията??? За частният сектор е ясно, че средният доход за страната е под 1500 лв!!! Такъв е приблизително и този в администрацията! И вместо това, правителството в оставка реши да съкрати и пренареди администрацията,  като прати хиляди на трудовата борса и им изплаща обезщетения за сметка на работещите! Уважаеми Дами и Господа, политиката Ви е неадекватна, подкрепата ви е не повече от 15% от българското население, като 10% са пенсионери! Ако има останало някакво достойнство във Вас, моля ориентирайте се към частния сектор в Северна Америка, за да не се влошават нещата! Нито събрахте неправомерно усвоени средства, нито вкарахте някой от предишни правителства в затвора, събрахте една безпринципна коалиция, с единствена цел лична облага! 

Мнение за института

Изключително аматьорско изпълнение с несъстоятелни мотиви и противоречащи си тези. Няколко интересни момента:

1. Както няколко човека преди мен са посочили, липсата на софтуер не е основание за подобна фундаментална промяна – просто МФ да купи нужния софтуер.

2. Като цяло на т.нар. институт се прехвърлят задължения и функции, които са непосилни за изпълнение от така предвидения брой служители. Защо анализи за стопанска конюнктура, пазар на труда и здравеопазване трябва да се правят в Министерство на финансите или подчинени на него структури? Ресорните министерства за какво са? Ако цялата работа ще се върши от МФ, останалите да ги закриват. В този ред, цялата работа по анализ на бюджетни показатели, данъчна политика и мерки, и подготовката на бюджета се прехвърля към института. Какво точно ще правят оставащите в МФ над 500 служителя?

3. Друг аргумент за създаване на института е липса на опитни анализатори. При преглед на документите става ясно, че две от трите дирекции ще бъдат съставени от вече съществуващи в МФ звена от „неопитни анализатори“, което предполага, че „опитните“ такива ще бъдат в третата дирекция. Доколкото става ясно обаче, въпросната дирекция ще бъде запълнена от сегашните съветници от политическия кабинет на министъра. По информация от хора от ведомството, става дума за току що завършили (ако изобщо) образование младежи без какъвто и да било опит и с неясна квалификация и умения. Никой в МФ не знае какво точно правят съветниците и никой не е виждал какъвто и да било резултат от престоя им там. Според оскъдната информация, от време на време пускали търсения в Google. За сметка на това, те вече са двуцифрен брой. Според устройствения правилник, въпросните „опитни анализатори“ ще изработват математически и статистически модели, като същевременно ще изготвят стратегически анализи по разнообразни теми. Като изключим, че двете направления имат малко пресечни точки и не би следвало да се правят в рамките на едно и също звено от 7 човека, всяка от тези дейности поотделно изисква наличието на огромен опит и експертиза, каквито младите съветниците не притежават. Въпросът е кой всъщност ще върши тази работа и ако няма кой, необходим ли е въпросният институт изобщо?   

4. Един от основните аргументи за създаване на институт е необходимостта от повече и по-задълбочени анализи. Според предложеният устройствен правилник обаче, въпросният институт ще се занимава с рейтингови агенции, писане на позиции за формати към институции на ЕК, координация на присъединяване към ОИСР...кога точ     но ще има време за анализи?

5. Очевидно авторите на проекта нямат и най-малка представа от материята и това си личи от изразните средства („инструментът Ексел“, „извличане на пълноценна информация, която съществува в данните“, „микроикономически прогнози за основни фактори“ – това пък какво е?!?!). Изобщо истинският въпрос тук е: ако авторите на този проект нямат представа нито какво променят, нито защо го правят, оправдан ли е подобен мащабен ход?

Мнение за института 2

Не на последно място прави впечатление фактът, че въпреки че т.нар. институт ще бъде второстепенен разпоредител с бюджетни средства, никой от служителите няма да бъде държавен служител, а те ще бъдат наети на трудови договори. Нормално подобни структури са държавни и изпълнителни агенции, чиито служители са по служебно правоотношение. Защо тук не е така? И тук е време да се върнем на въпросните „съветници“. Ситуацията има два важни аспекта:

1. Никой от тях не е държавен служител, и за да стане такъв следва да се яви на публично обявен конкурс и да го спечели. Очевидно това плаши въпросните „опитни анализатори“ и са направени безумни еквилибристики, за да се избегне проверка на тяхната квалификация. Всичко това с особена сила важи за нарочения за бъдещ директор на структурата.

2. Заплатите. По информация от запознати, за описаната по-горе тяхна „работа“ младите съветници получавали близо 4 пъти по-високи заплати от служителите, които ще бъдат преместени в новата структура. Говори се, че идеята на ръководството била те да получават подобни или по-високи доходи в института. За сравнение, на преместените експерти се предлага само основната им заплата от МФ, като губят около 30% от дохода си под формата на тримесечни бонуси (за тях след малко). Това обаче не може да стане, ако „съветниците“ са държавни служители, защото заплащането в администрацията става на база на класификатор на длъжностите. Младежите нямат стаж да бъдат назначени на твърде високи такива, а границите на заплащане по класификатора са далеч под обещаното им. Тук идва и интересният момент с т.нар. бонуси, които във второстепенните разпоредители се разпределят еднолично от ръководителя. Стара практика в подобни институции е ръководителят да разпределя сам на себе си цялата или почти цялата сума, като това се практикува и до днес в редица агенции.   

От цялата работа става ясно, че единствената цел на създаването на подобна безсмислена структура е да бъдат „нагласени“ на високоплатена работа неопитни и некомпетентни, но вероятно близки до управляващите хора, и понеже някой трябва и да свърши работата, ще бъдат пожертвани явно важни за МФ звена. Пълна излагация.

Мнение

Предложените промени в няколко устройствени правилници ще доведат до сериозен хаос в работата на дейностите, които ще ке прежвърлят в други административни структури. Някои от тях са лошо  формулирани. Съмнително е , че тези реформи ще доведат до по-ефективн управление на  публичните финансите. Новосъздаващия се  институт също е странна идея. Обръщам внимание на една дребна подробност от устройствания му правилиник.Въпреки че е създаден по чл.60 от Закона за администрацията и може да не прилага глава втора от този закон, в структурата му създават 3 специализирани дирекции с  численост, която противоречи на лимитите за численос , определени в чл.13 от глава трета на Наредбота за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. Това противоречие създава прецедент за нарушаване на норми, което напоследък не е единичен случай.

Редактирано предходно мнение

С Т А Н О В И Щ Е от АСОЦИАЦИЯТА „АДВОКАТИ ЗА СЪДЕБНА РЕФОРМА“

До Комисията по конституционни и правни въпроси към 47-мото Народно събрание

                                              До Министерския съвет на Република България

                                                          С Т А Н О В И Щ Е

                                                          от АСОЦИАЦИЯТА

                                                          „АДВОКАТИ ЗА СЪДЕБНА РЕФОРМА“

                                              ОТНОСНО:

1. Проект за за изменение и допълнение на ГПК,

                                              № 47-202-01-13/08.03.2022 г.;

2. Проек за постановление на МС за създаване на

Институт за стратегии, анализи и прогнози (ИСАП) и

Приемане на Правилник за организацията и дейностите на ИСАП

УВАЖАЕМИ г-жи и г-да НАРОДНИ ПРЕДСТЕВИТЕЛИ И МИНИСТРИ,

              След като на няколко пъти беше правен неуспешен опит за незаконосъобразно изменение и допълнение на ГПК, този път на портала за обществени консултации на Министерския съвет (МС) и на интернет страницата на министерството на финансите (МФ) е публикуван проект на Постановление на МС за създаване на институт за стратегически анализи и прогнози (ИСАП) и за приемане на Правилник за организацията и дейността на Института за стратегически анализи и прогнози (ПОДИСАП). С преходните и заключително разпоредби на така публикувания проект са предложени и сериозни промени в Устройствения правилник на Министерството на финансите (УПМФ), както и промени в Устройствения правилник на Министерството на правосъдието (УПМП).

...

Както знаете, против така предложените проекти има изразени становища не само от Асоциация за съдебна реформа – Русе, но и от  изтъкнати юристи и публицисти, като напр.: проф.д-р Пламен Киров, проф.дюн Ангел Калайджиев, проф.д-р Благой Видин, доц.д-р Наталия Киселова и мн.др., защото освен другото, в предлаганите промени прозира неистовото желание на сега управляващите да отнемат от компетенциите на министъра на финансите представителството на държавата в производствата пред чуждите юрисдикции и в частност – международните арбитражни производстдва, за да бъдат възлагани тези високо платени юридически услуги на адвокати, респ. на адвокатски дружества, близки до управляващите.

              Асоциацията „Адвокати за съдебна реформа“ в гр. Русе напълно поддържа становището на посочените по-горе изтъкнати наши юристи, което в обобщен вид показва ясно, че съгласно определената му в Конституцията на Република България и действащото законодателство в страната ни, Министерският съвет не разполага с правомощия да урежда със свои актове процедурата по осъществяване на процесуалното представителство на държавата ни по международни арбитражни дела по своя преценка и целесъобразност. Единственият компетентен държавен орган, който има право да урежда със своите актове тези отношения, е Народното събрание, съобразно конституционните му правомощия.

              Към настоящия момент от обществено-икономическото развитие на Република България липсва всякаква необходимост от промяна в устройствените правилници на Министерството на финансите и на Министерството на правосъдието, без да е променен процесуалният закон, определящ процесуалния представител на държавата по принцип - чл. 31 и сл. ГПК, както по международните арбитражни дела (в какъвто смисъл е неприетото първоначално предложение на вносителите). Не са налице нито обективни, нито законови предпоставки, които да налагат функцията по осъществяване на процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни дела да се прехвърля в друго ведомство. Ето защо тази функция следва да си остане като присъща на Министерството на финансите, а не да се прави поредният незаконосъобразен опит за прехвърлянето на тези функции към друго ведомство, какъвто е случаят чрез проекта на Постановление на МС за създаване на ИСАП и за приемане на ПОДИСАП. С преходните и заключително разпоредби на така публикувания проект са предложени и сериозни промени в Устройствения правилник на Министерството на финансите (УПМФ), както и промени в Устройствения правилник на Министерството на правосъдието (УПМП).

              Твърдението в проекта, че процесуалното представителство на държавата по арбитражни производства ще бъде осъществявано по-ефикасно чрез министъра на правосъдието, отколкото от министъра на финансите, чиито правомощия са изцяло в сферата на публичния финансов ресурс на държавата, е не само неоснователно, но е и лишено от житейска логика. Преминаването на тази дейност към друга администрация единствено съобразно поет по Споразумението между коалиционните партньори ангажимент сочи на липса на правилна преценка за целесъобразността на такива ключови промени и създава съмнение за поети задкулисни договорки, които да изискват такива незабавни действия.

...

В доклада към проекта за ПМС е посочено, че „с оглед на процесуална икономия и консистентост на уредбата са включени и други промени в устройствения правилник на МФ“. Веднага възниква въпросът кое е толкова извънредно и налагащо спешни промени в УПМФ и то не със съответстващ акт на МС, а прокарано чрез преходните и заключителни разпоредби на проекта за ПМС (касаещо създаване на нова държавна институция)?!?

              Че така предложените изменения в УПМФ биха довели до сериозни проблеми, е видно и от представените в частичната предварителна оценка на въздействието коментари в становището на администрацията на МС, където се сочи на първо място за несъответствие между наименованието на акта, посочен в оценката, както и в придружителното писмо; че е необходимо да бъде представена информация, описваща актуалното положение и същността на проблема, кои са засегнатите и заинтересовани страни (по структури, възложени функции, брой на служителите и др.), какво е желаното положение, как следва да се постигне и какви са/биха били последиците, ако не се предприемат действия за решаване на всеки от проблемите.

Безспорно, структурни промени в администрацията са необходими, но извършването им следва да бъде извършвано не самоцелно, а добросъвестно, в рамките на закона и след прецизен анализ на необходимостта за провеждане на реформи и преструктуриране на администрацията на изпълнителната власт; на въздействието върху ефективността им върху дейността на администрацията в дългосрочен план.

Окрупняването на дирекции, създаването на мегаструктури не би довело до оптимизиране на работните процеси, подобряване на координацията между отделните структурни звена, нито до конкретизиране на функциите им (функциите им винаги са били ясни, с щателно разграничение между структурните звена съгласно Закона за администрацията), а точно до обратното – би затруднило работата на групираните структурни единици и в крайна сметка в работата на всяка отделна държавна институция.

Под лозунгите: за „оптимизиране на администрацията“ и за „намаляване числеността на администрацията“ сегашното правителство създаде редица нови самостоятелни административни структури и действията му са основно в посока създаване на нови работни места, вкл. със създаването на нови министерства, например: Министерство на електронното управление (МЕУ) – 220 щатни бройки, видно от Устройствения правилник на МЕУ ПМС № 89 от 19.05.2022 г., обн., ДВ, бр. 38 от 20.05.2022 г., в сила от 20.05.2022 г./; нови държавни агенции и други държавни структури.

Налага се извод, че действията на правителството за преструктуриране на  администрацията чрез обединяване, преместване, закриване на дирекции и агенции  (които на практика представляват добре изградени в годините и функциониращи структурни единици), не са с цел оптимизиране на администрацията и по-ефективното й управление, а с цел обслужване интересите на коалиционните партньори, т.е. крайният ефект е раздуване и  увеличаване на администрацията, поради което Асоциацията „Адвокати за съдебна реформа“ - Русе дава отрицателното си становище, както относно така предложения Проект за за изменение и допълнение на ГПК, № 47-202-01-13/08.03.2022 г., така и относно проекта за структурни промени в Дирекция „Съдебна защита“ към Министерството на финансите.

Проект на ПМС

1. Съгласно чл. 20, ал. 3 от Закона за администрацията Министерският съвет приема програма за стратегическите цели и приоритети за срока на своето управление. Тази програма се приема с РМС и е акт за изпълнение. Не мога да разбера защо изискванията на закона не са от значение и до сега няма програма за управление на настоящето правителството. В нея могат да залегнат постигнатите договорки от Споразумението за съвместно управление, но да се приемат нормативни актове, както се прави масово, като се посочва директно Споразумението, което не е акт, считам за недопустимо.

2. В доклада е посочено, че изпълнението на правителствените цели налагат включване в проекта на нормативен акт на уредба за преминаване на дейности като споделени услуги в администрацията на Министерския съвет и Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“, но Програма на правителството за стратегически цели и приоритети няма.  

Допълнително в РМС № 892/30.12.2021г. за предприемане на действия по подготовка на структури и други промени в Централната администрация на изпълнителната власт, което е акт на Министерския съвет за изпълнение, в т. 1.14 е посочено: заместник министър-председателят по ефективно управление да организира създаването на центрове за споделени услуги на базата на звената, отговорни за човешките ресурси, информационното обслужване и технологии, управлението на собствеността и финансово – стопанските дейности на министерствата.

Не считам за правилно да се използва понятието „споделени услуги“, без да е дадено нормативно определение за него в закон, както  и да  се уреждат процедури за предоставянето на „споделени услуги“ в подзаконови нормативни актове, без правото за предоставянето им да е уредено законово в структурата и дейността на администрацията, за конкретния случай в Закона за администрацията.

Допълнително, факт са с промени в Устройствени правилници и с настоящите предложени такива, преминаването на дейности на общата администрация като „споделени услуги“ към Администрацията на Министерския съвет и Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“, което не кореспондира и с приетото РМС № 892/30.12.2021г. (т. 1.14), съгласно което създаването на центрове за споделени услуги се организира на базата на звената на министерствата т.е. не Министерски съвет и не изпълнителна агенция.

В доклада е посочено и, че с промяната „ще се постигне освобождение на администрацията от дейности, които не са основни за нея, и ще се предостави възможност за съсредоточаване върху съществени за нея дейности“. От чл. 5. на Закона за администрацията, където са определени общата и специализираната администрация , не следват посочените изводи в доклада. Интересно ми е как може дейности, без които администрацията не може да функционира, каквито са тези на общата администрация, да не са основни и съществени. Считам, че това може да се докаже и с един функционален анализ на общата администрация въз основа на изготвената и приета по поръчка на Администрацията на Министерския съвет  Методология за провеждане на функционален анализ и Наръчник за прилагането ѝ. В предложения доклад не се посочва и дали е извършен такъв анализ за предложените промени в структурата на Министерство на финансите и останалите административни структури, както и за създаването на новата административна структура. Съгласно Методологията функционалният анализ на политика или административна система или структура може да бъде извършван при създаване на нова структура и необходимост от компенсаторни промени в числеността на администрацията, както и в  началото на мандата на правителството или орган на изпълнителната власт по смисъла на Закона за администрацията.

Бележки за „споделените услуги“ и оценката на въздействието

1. Като основен мотив за предложената промяна е посочено, че тези дейности не са основни за администрацията и съществуването им в нея ограничават съсредоточаването от съществените за нея дейности. Мотивирано е, че структурните промени са в изпълнение на Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021 г. – 2025 г. и т. 1.14 от Решение № 892 на Министерския съвет от 2021 г. за предприемане на действия за подготовката на структурни и други промени в централната администрация на изпълнителната власт създават предпоставки за изграждане на центрове за споделени услуги на база на звената, изпълняващи горепосочените дейности. Следва да се уточни, че този акт е приет въз основа на Решението от 13 декември 2021 година на Народното събрание за приемане на нова структура на Министерския съвет на Република България. В тази връзка закриването на дейности от общата администрация следва да се приложи за цялата държавна администрация, а не само за някои структури на централната администрация на изпълнителната власт, тъй като в IV.2. за структурата на Министерски съвет е записано: „Центровете за споделени услуги на база дирекции „Човешки ресурси“, „Информационни технологии“, „Управление на собствеността“, „Счетоводство“ от всички ведомства към МС.“

Разбираемо е този подход да бъде приложен спрямо новосъздадените министерства като Министерството на иновациите и растежа и Министерството на електронното управление (МЕУ), но не и спрямо структура, съществуваща успешно повече от 140 години и сочена за пример неведнъж. Точно обратното – една изцяло нова структура като МЕУ, съгласно чл. 38, т. 14 от Устройствения си правилник (приет с ПМС № 89 от 19.05.2022 г., обн., ДВ, бр. 38 от 20.05.2022 г., в сила от 20.05.2022 г.) ще може да осъществява изцяло и самостоятелно дейностите по управление на човешките си ресурси, които са свързани с възникване, изменение и прекратяване на служебните и трудовите правоотношения, разработване, актуализиране и утвърждаване на длъжностните характеристики на служителите, водене и съхраняване на служебните и трудовите досиета на служителите в министерството, докато Министерството на финансите (МФ) няма да има тази възможност. Затова не може да се приеме за  правилно и принципно решението за премахване на определени дейности от звена от общата администрация на МФ, които макар да продължат да съществуват, няма да изпълняват в пълен обем дейностите, които досега са изпълнявали. Защото ако се спазват някакви „принципи“, то следва да се прилага единен подход спрямо всички структури, за които е предвидено получаването на т.нар. „споделени услуги“. Ако беше ползван мотива за намаляване на щатната численост на държавната администрация, оправданията биха били по-поносими, тъй като държавната администрация е „свикнала“ с този подход.     

Но в случая промените, с които дейностите по управление на човешките ресурси, финансово-счетоводно обслужване и информационно обслужване на МФ преминават към центрове за споделени услуги в администрацията на Министерския съвет и Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“, без да е извършен анализ, са изцяло безпринципни.

2. Тъй като от промените, представени в проекта на ПМС се очакват значителни последици след тяхното приемане, и по-специално последици за Министерството на финансите по отношение закриване на ключови дирекции, цялостно преструктуриране на други специализирани дирекции и закриване на дирекция от общата администрация, е необходимо да бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието, при условията на чл. 20, ал. 3 и чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове и при спазване  на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, както и чл. 30в от УПМСНА. Друг е въпросът как дирекция "Модернизация на администрацията" при Министерския съвет е изпълнила задължението си по чл. 30б, ал. 2, изр. 1 от УПМСНА. Представената частична предварителна оценка на въздействието е с редица препоръки, видно от становището на АМС от 03.06.2022 г., които широката общественост, участваща в това обсъждане, за съжаление няма да види поправена.

Изложеното по т. 2 е съществен порок, който нарушава закона и препятства внасяне за разглеждане в Министерския съвет на ППМС с придружаващите го материали, на основание чл. 35 от УПМСНА.

Ако това се случи, ще е качествен показател на отношението на органите на изпълнителната власт и особено на администрацията към нормотворческия процес и спазването на закона.

до потребител Encheva

Вие цитирате Споразумението за съвместни управление - "тъй като в IV.2. за структурата на Министерски съвет е записано: „Центровете за споделени услуги на база дирекции „Човешки ресурси“, „Информационни технологии“, „Управление на собствеността“, „Счетоводство“ от всички ведомства към МС.“

Но трябва да се има предвид какво се разбира под ведомства към МС, защото така написано не е много ясно. Аз не считам, че това са министерствата. Тук става въпрос за Института по публична администрация (второстепенен разпоредител с  бюджет към Миинистерския съвет). За Агенцията по публичните предприятия и контрол е записано, че е администрация към администрацията на Министерския съвет, предвидените за преминаване към МС Изпълнителна агенция по горите, Агенцията по безопасност на храните и т.н.

Но министерствата да са ведомства към Министерски съвет не считам, те са част от структурата и състава на Министерски съвет.

Тук просто става въпрос за ведомствата на подчинение пряко от Министерски съвет според мен от така написаното.

Заключение

На всички вече е ясно, че Господата Петков и Василев НЯМА да посмеят да извършат плануваните размествания и съкращения в МФ!!!

По проекта на ПМС

Както е отбелязано по-напред странен подход е избран за да се извършат съкращения в администрацията на Министерство на финансите.

По същество:

Не е достатъчно обосновано и аргументирано създаването на специализирана структура с водеща експертиза в областта на стратегическите анализи и прогнози. Такава, но под наименованието Агенция за икономически анализи и прогнози (АИАП)  е съществувала до 2010 г., когато е била закрита от тогавашния министър на финансите – г-н Дянков. От медийните публикации става ясно, че функциите на специализираната администрация на агенцията, обезпечени с 29 щатни бройки, преминават към дирекция „Икономическо планиране и анализи” в Министерството на финансите. Към момента от функционалните характеристики на дирекциите в МФ е видно, че дирекция „Икономическа и финансова политика" при Министерство на финансите разработва и усъвършенства макроикономически модели за прогнозиране и анализ на алтернативни сценарии и анализ на дългосрочното равновесие и за оценка на въздействието от изпълнението на национални и европейски стратегически документи.

Аргументът за осигуряване на по-опитни анализатори също е доста общ – кои анализатори биха били по-опитни, ако не тези, които анализират текущото състояние, динамиката и взаимовръзката между основни макроикономически показатели; изготвят макроикономически анализи по тематични направления:

а) Текуща стопанска конюнктура;

б) Пазар на труда;

в) Реален и финансов сектор;

г) Публични финанси;

д) Здравеопазване;

е) Пенсионна система;

ж) Социална политика.

Участват в заседанията на работните групи към Комитета за икономическа политика,

както и при формулирането на позиции и становище в рамките на своята

компетентност;разработват прогнози за развитието на ключови макроикономически показатели,които се използват като рамка за стратегически документи на правителството, в т.ч.макроикономическата рамка на бюджета на Р България, както и в комуникацията с

международни и други институции;изготвят оценка за въздействието на данъчната политика и политиката на разходите в бюджетния сектор върху развитието на националната икономика; изготвят оценки за спазването на средносрочната бюджетна цел на страната, като анализират и прогнозират динамиката на бюджетни и макроикономически индикатори, заложени в Регламент 1466/1997; проследяват промените във външната среда и икономическата политика и оценява влиянието им върху българската икономика, изграждат и усъвършенстват модели за анализ и прогнозиране на икономическото развитие на страната и т.н. – все дейности от функционалната характеристика на отдел „МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗИ И ПРОГНОЗИ“.

Следователно Проблем 1 не е формулиран коректно – не става въпрос за липса, а за недостатъчна осигуреност с експерти и софтуер в гореспоменатата дирекция. Оттук и предложението ми за решение на проблема – да се осигурят необходимите  допълнителни щатни бройки за подсилване дейността на дирекция „Икономическа и финансова политика“.

Така ще си спестите и Проблем 7.

.......

По проблем 3 – Логично е създаването на центрове за споделени услуги, но отново не е аргументирано решението това да стартира от дейноостите в администрацията на Министерството на финансите. Има смисъл всяка централна администрация да обедини на първо място сходните административни дейности с второстепенните си разпоредители, и едва при успешна концентрация на тези така да се каже вътрешни дейности, да се премине към окрупняването им на ниво Министерски съвет. При така направеното предложение подозирам, че ще възникнат затруднения на оперативно ниво и натоварване на служители с несвойствени дейности.

Оттук и предложението ми – центровете за споделени услуги да стартират като такива към съответните министерства, в случая към МФ - да се обединят дейностите по управление на човешките ресурси, финансово-счетоводното обслужване и информационното обслужване на Агенция „Митници“, НАП и т.н.

По проблем 9 – мнението ми е, че тук е по-подходящо създаването на специализирана структура – Агенция за контрол върху капиталовите инвестиции.

По проблем 10 - По отношение на дейностите , свързани с отпечатването на ценни книжа. В приложената частичната оценка на въздействие са изброени някакви билети и талони за паркиране. Но в тази наредба има изброени бандероли, облигации, държавни съкровищни бонове и т.н. Интересно – в предходния проблем се създава контролна функция на държавата, а в т. 10 държавата се отказва от контролни функции… и от пари?

В проблем 10 са посочени дейности, които според частичната оценка на въздействие са определени като несвойствени за администрацията. От изброените дейности става ясно, че дейностите действително са несвойствени за общата администрация на МФ, но не биха били такива за една специализирана администрация.

В тази връзка предложението ми е те да бъдат запазени, но да преминат към функциите и дейностите на специализираната администрация.

Мнение по проекта на ПМС в частта „споделени услуги“ 1

1. Описанието на проблема е общо, декларативно и без аргументи, а основният мотив, който е изтъкнат е: „Изпълнението на правителствените цели“ на база Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021 г. – 2025 г. и т. 1.14 от Решение № 892 на Министерския съвет от 2021 г. за предприемане на действия за подготовката на структурни и други промени в централната администрация на изпълнителната власт.

Изпълнението на правителствените цели означава, че Министерският съвет трябва да има приета програма за стратегическите цели и приоритети за срока на своето управление. Правителството на Четворната коалиция няма приета управленска програма, въпреки че счита Споразумението за тъждествено на такава. Остава въпросът: Изпълнението на какви правителствени цели се преследват в момент, когато единият от коалиционните партньори напусна коалицията и имаме правителство в оставка с оставащи броени дни до края на управлението?!

Цитираното Споразумение не е никакъв нормативен акт на компетентен орган на законодателната (държавна) власт от което следва, че не може да бъде адекватна правна норма, която да урежда каквито и да било обществени отношения и процеси.

В т. 1.14 на РМС № 892/30.12.2021г. за предприемане на действия по подготовка на структури и други промени в Централната администрация на изпълнителната власт се говори за „организира създаването на центрове за споделени услуги“, но за дейности на МИНИСТЕРСТВАТА, а не за извеждане извън тях на функции или процеси, чрез аутсорсинг в други структури на изпълнителната власт.

Мнение по проекта на ПМС в частта „споделени услуги“ - продължение 2

2. В частичната предварителна оценка на въздействието и в доклада към проекта на ПМС не е посочено извършването на функционален анализ на административната система или структура, доказващ необходимостта от извършване на промени в структурата на министерството, в т. ч. създаването на институт и нужда от компенсаторни промени в числеността, аутсорсинг на дейности или процеси и т. н., който да е насочен към подобряване на дейността чрез закриване, сливане или преструктуриране на съществуващи административни структури и звена, създаването на нови такива, с оглед подобряването на административния капацитет.

Съответно може да се твърди, че няма направен преглед на организационната структура и функционалните характеристики на звената, няма как да съществуват констатации и препоръки за резултатите от този анализ, доказателство, за прибързано, недобре обмислено и неаргументирано предложение, с което дейностите по управление на човешките ресурси, финансово-счетоводното обслужване и информационното обслужване да преминат към центрове за споделени услуги в администрацията на Министерския съвет и Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“. Изпълнението на това безпринципно предложение би довело до трайни негативни последици върху дейността на Министерството на финансите.

Мнение по проекта на ПМС в частта „споделени услуги“ - продължение 3

3. По никакъв начин не става ясно как ще се достигне целта да „повиши ефективността на публичните разходи“, обещанието „ще се приложат водещи добри европейски практики“, а спорно е и твърдението, че „ще се постигне освобождаване на министерството от дейности, които не са основни за него, и ще се предостави възможност за съсредоточаване върху съществените за него дейности“.

Оценката на ефективността на публичните разходи изисква на база на анализ да бъдат определени кои от услугите биха били изпълнявани по-добре от частния сектор, а услугите, които остават прерогатив на държавата, да бъдат точно дефинирани като цели и тези цели да бъдат реализирани с минимално възможните разходи - това по дефиниция.

Проблемите при преценката на ефективността са породени от факта, че общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на органа на държавна власт, създавайки условия за осъществяване на дейността на специализираната администрация, съответно много трудно могат да бъдат оценени дейностите, които изпълнява с чисто икономически показатели, т. е. министерството не може да функционира без тези второстепенни дейности, но не може да се каже, че те не са съществени. Освен това е необходимо отчитането и на страничните ефекти, част от които се проявяват след известно закъснение.

Предложените промени ще доведат до хаос в работата на звената, за които е предвидено прехвърлянето им в други административни структури, но не само. Като цяло, реформата ще засегне в много голяма степен и служителите, работещи в министерството. Причината за тези твърдения е прехвърлянето за администриране само на част от дейностите, изпълнявани от общата администрация, имащи предимно технически характер, вкл. обслужването на специализиран софтуер, т. е. налични са разкъсани, незавършени процеси при изпълнението на дадени процедури, които не могат да гарантират координираното управление на ресурсите. Същевременно в общата администрация на МФ остават за изпълнение предимно аналитични и немалко технически функции, като разработване на вътрешна уредба - заповеди, правила, процедури; изготвяне на становища във връзка с разработването на проекти на нормативни актове в областта на човешките ресурси, финансово-счетоводните дейности и информационното обслужване; разработване на различни по вид анализи и др. Съществува и огромен риск от загуба на институционална памет и експертиза.

Най-вероятно под „повиши ефективността на публичните разходи“ се има предвид реализирането на икономии от мащаба, защото при компенсирани промени от един първостепенен разпоредител с бюджетни кредити към друг първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, в резултат на структурни промени няма намаление на разходите. Това, освен че няма да доведе до по-ефективно управление на публичните финанси, ще доведе до мудност при изпълнението и на най-елементарните процеси.

Мнение по проекта на ПМС в частта „споделени услуги“ - продължение 4

4. Преследването на целта: „ще се реализира административна реформа“ безусловно, без да е извършен анализ, без да се осъзнават промените, които ще настъпят съгласно взетото решение за избирането на точно такъв тип организационен модел показват пълно неразбиране на проблематиката в съответните области и е изцяло безпринципно.

Препоръчаната реформа, описана е в изпълнението на Проект №BG05SFOP001-2.001-0009: „Внедряване на принципа на споделените услуги в организацията и функционирането на централната администрация“ финансиран от Оперативна програма „Добро управление”, съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, разработен от екип на Световната банка с цел предоставяне на консултантска подкрепа на администрацията на Министерския съвет (наричан за краткост по-надолу в текста Проекта).

Реализиране на икономии от мащаба чрез създаване на по-големи звена или по-мащабни обеми на процесите с цел намаляване дублирането на функции и неефикасност, като се консолидират малките административни структури от административната система, които не могат да предоставят високо качество на услугите.

От възможни три основни варианта на организационни модели за споделени услуги, а именно: (1) Разширяване на съществуващите дирекции за УЧР/ФСД/ИО при първостепенния разпоредител с бюджет, така че да включват звена за споделени по УЧР/ФСД/ИО услуги; (2) Създаване на една или повече нови дирекции в първостепенния разпоредител с бюджет, които да се състоят от звена за споделени УЧР/ФСД/ИО услуги; или (3) Създаване на ново юридическо лице (ВРБ) към министерството, чиято задача е предоставяне на споделени услуги за УЧР/ФСД/ИО,

затова предлагам да бъде преосмислено решението, да не бъде избиран четвърти вариант, при който органът по назначаване да бъде подпомаган от звена в други администрации без да бъде направена внимателна преценка за баланса между създаването на управленска и организационна среда, благоприятстващи модела на споделените услуги. Такъв вариант е приложим спрямо новосъздадени администрации, които нямат изградена информационна и комуникационна инфраструктура, тепърва ще пишат своята история, но не и спрямо структура, съществуваща успешно от 143 години, която неведнъж е сочена за пример.

Неслучайно в Проекта е обърнато внимание, че има фази, през които следва да се премине, а именно: фаза на въвеждане на споделените услуги и консолидация в рамките на системата на министерството, последвана от фаза за предоставяне на споделени услуги за министерствата, където центърът за споделени услуги е институция на централната изпълнителна власт.

Допълнителната консолидация на ниво централна изпълнителна власт може да последва едва след успешно първоначално приложение на избрания организационен модел. Въз основа на натрупания опит, на анализ, на извлечените поуки, доказано намаляване на общите разходи и тези за персонал, да се осъществи интеграция на базите данни на ведомствата, а не след лутания, залитания и експерименти.

Мнение по проекта на ПМС в частта „споделени услуги“ - продължение 5

5. В ДВ, бр. 52 от 05.07.2022 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. с изключение на отделни разпоредби.

С § 22 от преходните и заключителни разпоредби на закона е въведен мораториум върху извършването на промени в устройствените правилници на първостепенните разпоредители с бюджет до 31 август 2022 г. и приемането на Постановление от Министерския съвет преди тази дата ще бъде незаконосъобразно.

По проблема с процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни производства

С § 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Постановлението за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози (Постановлението) се предлагат незаконосъобразни и  необосновани изменения и допълнения в Устройствения правилник на Министерството на финансите.

С т. 19 на § 1 на ПЗР на Постановлението се отменя чл. 34 от Устройствения правилник на Министерството на финансите, с което на практика се закрива дирекция „Съдебна защита“ в Министерството на финансите. В § 4 от ПЗР на Постановлението процесуалното представителство на българската държава по международни арбитражни производства се прехвърля към Министерството на правосъдието.  

На първо място, предложението за прехвърляне на функцията на министъра на финансите по процесуалното представителство на държавата към друг орган на изпълнителната власт, е в противоречие със законови актове, а именно Гражданския процесуален кодекс и Кодекса на международното частно право, които актове са от по-висока степен в йеархията на нормативните актове. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 5, ал. 1 от АПК, ако постановление противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт.

Общото представителство на държавата е уредено от законодателя в чл. 31, ал. 1 от ГПК. Министерският съвет като централен колегиален орган на изпълнителната власт не притежава правомощия да определя друг процесуален представител на държавата по международни арбитражни дела. Съгласно чл. 6, т. 2 от ЗНА Министерският съвет може да урежда единствено неуредени от законите обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна власт, какъвто очевидно не е настоящият случай, тъй като е уреден на законово ниво. Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗНА Министерският съвет издава постановления и когато приема правилници. С правилник обаче Министерският съвет не може да възлага нови правомощия на членовете си, като „заобикаля“ уредбата на процесуалното представителство на държавата, закрепена от законодателя в норми от по-висок ранг. 

неспазен срок

1.  Съгласно „Стандартите за провеждане на обществени консултации“ на Министерския съвет на Република България, Съвет за административна реформа, при определянето на продължителността на консултацията следва да бъде отчетено наличието на неработни дни и съответно периода за консултацията да бъде увеличен.

2. Настоящата обществена консултация е с дата на откриване 10.6.2022 г. и дата на приключване 10.7.2022 г. – неделя.

3. Съгласно чл. 60, ал. 5 от ГПК срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Съгласно чл. 60, ал. 6 от ГПК когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Разпоредбите се прилагат в производството по изменението на устройствените правилници и създаването на ИСАП субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК.

4. Горното показва неспазен срок по чл. 26, ал. 4 от ЗНА, а това нарушение е съществено и следва да се отстрани или с ново публикуване или с удължване на срока до 11.07.2022 г. – понеделник.

За пореден път изразявам възмущението си от българската администрация и неразбирането й на елементарни процесуални правила, въпреки че за пореден път обещанията бяха, че ще започне да си върши работата съгласно законите и правните принципи......

2.По проблема с процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни производства

Нецелесъобразност на акта по отношение на прехвърлянето на представителство на държавата по международни арбитражни дела.

В т. 3 от доклада на вносителя е посочено, че преминаването на тази дейност е по целесъобразност, направена съобразно Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021-2025 г., обективираща правителствените цели и т. 1.6. от Решение № 892 на Министерския съвет от 2021 за предприемане на действия за подготовката на структурни и други промени в централната администрация на изпълнителната власт.

Безспорно е, че нито споразумението за съвместно управление, нито решението на МС са нормативни актове и съответно не съдържат задължителни правила за поведение. Но след като доклада на вносителя реферира изрично към посочените управленски актове именно в тях следва да се потърсим мотивите за извършваната структурна промяна.

На практика обаче прегледа на двата документа показва, че не се откриват никакви мотиви за прехвърлянето на дирекция „Съдебна защита“ от МФ към МП. От друга страна, с проекта на постановлението се предвижда прехвърляне не на цялата дирекция „Съдебна защита“, така както е записано в управленските актове, а само на част от дейността й по процесуалното представителство на държавата по международните арбитражни производства. Нито в доклада, нито в предварителната оценка на въздействие е обяснено защо и как се е стигнало до промяната в управленското решение.

Изводът е, че за предлаганото изменение не са посочени абсолютно никакви дефинирани проблеми или преследвани цели, както и липсват правно обосновани аргументи и мотиви. В последния абзац на т. 3 от доклада е прокламиран слоганът „ще се постигне оптимизиране на процесите на държавно управление в контекста на желанието за разширяване на обхвата на процесуалното представителство на държавата, провеждано от министъра на правосъдието“.

3.По проблема с процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни производства

Оптимизацията на процесите изисква извършване на предварителен анализ на проблемите за решаване, пред които е изправен вносителя на акта. Обсъжданият въпрос е Проблем 4 от частичната предварителна оценка на въздействие. И тук обаче не се откриват аргументи какви са проблемите или дефицитите  при осъществяване на процесуалното представителство на държавата от министъра на финансите. В оценката на въздействие се преповтарят мотивите от доклада на вносителя, че промяната е по целесъобразност и в изпълнение на управленските актове.

4.По проблема с процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни производства

Още по-интресно е с какво е мотивирано желанието на вносителя за разширяване на процесуалното представителство на министъра на правосъдието. Тъй като никъде в доклада и оценката на въздействие и в управленските актове, към които те реферират, не открихме мотивите на това желание, решихме да проверим дали не съдържа в становищата, постъпили по законопроект № 47-202-01-13 за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен на 08.03.2022 г. в Народното събрание. Със законопроекта се предвижда преминаване на функциите по процесуално представителство на държавата по вътрешни и международни дела и арбитражи от министъра на финансите към министъра на правосъдието. По законопроекта са постъпили становища от ВКС, проф. Ангел Калайджиев, проф. Пламен Киров, от мнозинството от членовете на Висшия адвокатски съвет и от професионални организиции. Становищата изразяват отрицателно мнение за предлагата промяна.

Единственото становище, което подкрепя законопроекта е постъпило от адв. Ивайло Дерменджиев, в лично качество, а не като председател на Висшия адвокатски съвет. В него се посочва, че промяната е оправдана, тъй като международните арбитражи се регулират и все повече ще се регулират от правото на ЕС и Министерство на правосъдието има „ненадмината правна експретиза“ и „задълбочени познания в сферата на европейското материално и процесуално право“. Интересно е какво е имал предвид адв. Дерменджиев предвид официалната информация, че за 2021 г. Министерството на правосъдието е загубило 659 дела пред Съда по правата на човека в Страстбугр, а до април на 2022 г. загубените дела са станали вече 744. 

5.По проблема с процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни производства

В обобщение, проектът на акт е в явно противоречие с принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, който е общ принцип, чиието прилагане е в пряка връзка с формулираната от закона цел. Съдържанието на принципа се свежда до изискване за съотвествие между поставените цели , от една страна, и ефективното разпределяне на ресурсите, включително компетентността, от друга страна, като условие за регулиране на определени обществени отношения.

Конституционният съд в свое Решение № 13 от 13.10.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. сочи следното: „Целта на закона е особено съществен негов елемент и трябва да бъде очертана ясно и точно, защото това има важно значение за логическото тълкуване на неясните норми от закона. Изискването за яснота на целта на оспорения закон е още по-завишено, тъй като въздигнатото като второ кумулативно условие за ограничаване на притежанията по чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС е това да става „съгласно условията, предвидени в закона”. И според практиката на ЕСПЧ ефективна правна регулация може да се постигне само на базата на ясен закон, с предвидимо правно действие. Очертаването на точната цел на закона не е само въпрос на законодателна техника, а е гаранция за избягване на административния и съдебен произвол. Целта на оспорения закон, посочена в чл. 3, ал. 1, е особено важна за преценката на законосъобразността на административните актове по чл. 11, ал. 1 ЗОПДНПИ по повод съдебното им обжалване, защото несъответствието с целта на закона е една от предпоставките за незаконосъобразност на административните актове (чл. 146, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Само при ясно регламентирана цел на закона съдът може да установи нейното спазване или превратното упражняване на власт от компетентния административен орган – Комисията по чл. 5, ал. 1 ЗОПДНПИ. Целта на закона е отправна точка и за преценката спазен ли е принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, който е неразривно свързан с преследваната цел.“.

коментар

С предложения проект на ПМС за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози (ИСАП) и за приемане на Устройствен правилник на ИСАП се формално се предлага създаване на ИСАП като юридическо лице по чл. 60 от ЗАдм към министъра на финансите, но в действителност се извършват широкообхватни промени в Устройствения правилник на Министерството на финансите (и дори в този на Министерството на правосъдието !!!), без да е налице връзка на значителна част от измененията на устройствените правилници с новосъздавания институт, което съм сигурна, че възпрепятства и осъществяването на пълноценна обществена консултация (видно и от интереса към настоящата, в която се коментират изненадващите промени в устройствените правилници).

А както ми подсказаха мои колеги, с § 22 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (изм. и доп. ДВ. бр.52 от 5 Юли 2022г.) се забранява да се правят "Промени в устройствените правилници на първостепенните разпоредители с бюджет", които могат да се правят след 31 август 2022 г." 

Тази забрана е свързана именно с разходването на държавни средства, каквито са нашите данъци, с които ще се финансира този Институт за анализи..... и си е напълно валидна и задължителна за Министерския съвет.

коментар по същество

Когато устройствени правилници се изменят с ПЗР на друг, несвързан с изменяните разпоредби от устройствените правилници акт, се препятства задължителното обществено обсъждане по въпросите от изменяния акт, което е нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗНА и нарушаване на принципа на правовата държава.

С ПЗР на предложеното за ОО ПМС от два члена за създаване на нова административна структура и приемане на правилника й, се правят мащабни промени в устройствения правилник министерство, както и на друго министерство, несвързани с предмета на дейност на новосъздадената структура, и така се ограничава правото на гражданите да изложат становище в рамките на обществените консултации – например включени са някакви арбитражни дела, които нямат връзка с този институт за стратегически анализи?! В тази си част например трябва да се пусне ново обществено обсъждане. Да не говорим и че няма и мотиви – това коалиционно споразумение, което е дадено като мотив в доклада (стр. 5, т. 3) е вече в историята, а партиите към момента не са подписали ново. А споменаването на коалиционното споразумение няма някаква „висша нормотворческа сила“ – каквото е записано в него не се разбира като висше администравно благо без да бъде обяснено поне в доклада/мотивите. В доклада за тези арбитражи ясно е посочено и че Министерският съвет е инициирал промени в ГПК, които при елементарна справка, която съм сигурна, че служителите на финансовото ни министерство могат да направят и те, се разглеждат в момента в Народното събрание и дори са пуснати становища от редица адвокати и професори, които обсъждат именно арбитражните дела (т.е. МС трябва да изчака НС да се произнесе, иначе все едно изземва законодателната функция на Народното събрание……)

Освен мотивите за арбитражните промени липсват изцяло и мотиви за създаване на Института за анализи и прогнози – основната (и единствена) причина е посочена като липса на софтуер и служители. Както са посочили и други преди мен – това, че служителите на МФ работели само с Ексел говори за необходимост от обществена поръчка за обезпечаване с необходимия софтуер за дирекцията, а не за закриване на цялата дирекция и създаването на друг институт, в който да се назначат същите, че и повече служители?! МФ да си пусне обществена поръчка за нужния софтуер и да открие бройки за служители, които да могат да работят с него или да си обучи служителите, ако са твърде некомпетентни да могат да се справят с него, въпреки че им плащаме всички с данъците си, а не да прави нов Институт за някакви неясни анализи и прогнози и да храним и него…

На последно място – не е лошо да се създадат центрове за споделени услуги, но отново липсват мотиви за създаването и започването точно от администрацията, отговорна за бюджета и финансирането на цялата администрация. Сигурна съм, че логиката диктува да се започне от периферната администрация и постепенно да е стигне до най-важните министерства, за да се изчистят първоначалните хаотични и оргаизационни проблеми. Не е аргументирано и защо е предвидено само едно-две министерства да споделят услуги….