Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците

Уважаеми дами и господа,

Към настоящия момент Наредба № 11 не съдържа ясно разписани, обективни и проверими критерии за подбор на педагогическите специалисти, които участват в комисиите за проверка и оценяване на писмените работи от националното външно оценяване. Това създава предпоставки за субективизъм, неравнопоставеност между сертифицирани оценители и липса на прозрачност при прилагане на законодателството.

В сегашната практика се наблюдава участие на лица с минимално съответствие между основната им специалност и предмета на оценяване, като това намалява качеството и доверието в процеса. Наличието на квалифицирани специалисти със завършено висше образование по съответния предмет и значителен педагогически стаж следва да бъде ясно установен водещ критерий.

Във връзка с обявеното обществено обсъждане на проект за изменение и допълнение на Наредба № 11, предлагам нормативно допълнение към Раздел III: Организация и провеждане на националното външно оценяване, чрез включване на нов член 60а, имащ за цел да гарантира прозрачност, равнопоставеност и професионализъм при подбора на проверители за НВО.

Предложен текст:

Чл. 60а. (нов)

(1) Подборът на педагогическите специалисти за участие в комисиите за проверка и оценяване на писмените работи от националното външно оценяване се извършва въз основа на обективно доказани факти и съгласно публично обявени критерии:

1. Притежавана образователна и професионална квалификация, съответстваща на учебния предмет;
2. Валиден сертификат за оценител, издаден от Министерството на образованието и науката или от оправомощен от него орган;
3. Педагогически стаж и опит в преподаването по съответния предмет в системата на училищното образование;
4. Доказани резултати и отговорно участие в предходни проверки – коефициент получен от арбитрираните работи, спрямо общия брой проверени работи (когато е приложимо);
5. Равномерно разпределение на участието на оценителите на принципа на ротация, с цел гарантиране на равнопоставеност.

(2) Регионалните управления на образованието водят и поддържат актуален регистър на:

1. Всички сертифицирани специалисти за съответния предмет;
2. Състава на комисиите по години;
3. Участието на всеки специалист в комисии през последните 3 учебни години.

(3) Едно и също лице не може да участва в комисии за проверка на НВО в повече от две последователни години, освен с изрично мотивирана необходимост, поради липса на достатъчен брой сертифицирани специалисти, и с одобрение от Министерството на образованието и науката.

Очаквани резултати:

Предложената редакция ще гарантира прилагането на еднакви правила във всички регионални управления и обвързване на подбора с обективни критерии, което ще доведе до:

• По-голяма прозрачност и доверие в организацията и провеждането на националното външно оценяване;
• Справедливо разпределение на ангажираността между всички сертифицирани специалисти и мотивиране за повишаване на квалификацията;
• Ограничаване на субективизма и фаворизирането, които компрометират качеството на проверките;
• Повишаване на професионалния стандарт и увереността на педагогическата общност, че вложените лични усилия и средства за квалификация имат реална тежест;
• По-ясна отчетност и проследимост на процеса, включително чрез електронен регистър на специалистите и комисиите.

Считам, че това би допринесло за устойчиво подобряване на качеството на образователния процес и за по-висока легитимност на резултатите от националните изпити.

С уважение,

А. Андреев

Всеки един учител да трябва да докуменира как е преминала работата по подготовката за външното оценяване. Безплатни класни работи и задължителни безплатни пробни матури да се скенират и качват на профила на ученика и да са част от неговото портфолио.



Ако има съществена разлика в оценяването на преподаващия учителя и на учителите от външното оценявание НВО и ДЗИ, учениците да се явяват задължително на уточняващ тест, от който да става ясно от къде идват различията и каква е ролята на преподаващия учител в този процес.



Учители, които нямат развити умения да оценяват обективно, да участват в специални обучения по оценяване и при нужда да бъдат лишавани от право на оценяване. Учители, които само преподават без да имат право да оценяват, да получават друг статут и заплащането им да бъде напаснато на (без)отговорността им.

2. На следващо място - децата с дислексия да имат право да продължат обучението си след VІІ клас като деца със специални образователни потребности по смисъла на чл. 140 от Наредба за приобщаващо образование. Децата с дислексия да бъдат включени сред децата със специални образователни потребности, които на основание становище от регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование продължават обучението си в профили и специалности от професии, които са съобразени с индивидуалните им потребности и здравословното им състояние.

Професионалистите от съответния регионален център за подкрепа ще направят преценка на индивидуалните потребности, личните интереси, мотивацията и възможностите на децата с дислексия с цел продължаване на обучението им в подходящи профили или в специалности от професии. По този начин тези деца ще бъдат адекватно насочени към подходящ профил, съответно специалност от професия и ще бъдат дадени конкретни препоръки за изготвянето на индивидуалния учебен план, за адаптирането на учебната среда при необходимост и за подходящата форма на обучение на ученика.

Към настоящия момент, въпреки че децата с дислексия са деца със специални образователни потребности, те следва да кандидатстват по общия ред за прием в училища след завършен VІІ клас. По този начин са в едно изключително неблагоприятно положение, тъй като не се отчитат техните затруднения и се преценят индивидуалните им телущи и  бъдещи потребности.

• Описаните промени са изключително важни и следва да бъдат разгледани сериозно и в кратки срокове. Тези методи се използват успешно от редица години в редица други държави членки на ЕС. Приемането и прилагането на тези промени ще отговори напълно на състоянието на децата и на обучителните им нужди. В допълнение те ще позволят пълноценната  адаптацията, реалното им обучение, завършване на образователна степен и последващата им реализация на трудовия пазар и интеграция в обществото. Исканите промени ще позволят развитието на едни децата, които няма да бъдат обиждани, демотивирани и дискриминирани.

Следва да се подчертае, че с приемането и прилагането на описаните промени в сферата на обучението на деца с дислексия ще се постигне синхронизиране на българската правна рамка с тази, възприета в други държави членки на ЕС.

• Изразявам изричното си желание във връзка с всички въпроси, повдигнати в настоящото заявление, за участие в работни срещи и обществени обсъждания и за предоставяне на допълнителна информация за изложените практики в други държави. 

• Настоящото заявление е подкрепено от Синдиката на българските учители, правно становище , както и  285 родители и професионалисти съгласно наделжо подписан списък.

[1] [1] В Международна класификация на болестите (МКБ-10) дислексията (Специфично разстройство на четенето) е включена в рубрика F80 – „Специфични разстройства на училищните умения“. Това са група разстройства, които не са причинени от неадекватно обучение в училище, както и не са резултат от умствено изоставане, не се дължат на мозъчна травма или прекарано мозъчно заболяване. Наред с дислексията, в рубрика F80 са включени още Специфично разстройство на правописа (дисграфия) и Специфично разстройство на аритметичните умения (дискалкулия).

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с публикувания проект за изменение на Наредба № 11 от 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, насочвам Вашето внимание към следните три ключови аспекта, които изискват спешно разглеждане и нормативно уреждане в подкрепа на учениците със специфични обучителни трудности.

• промени в начина на текущо изпитване в училище (1-12 клас) на децата с дислексия/ дисграфия /дискалкулия [1], които представляват разстройство на училищните умения/.
•  
• промени при изпитването (национално външно оценяване) и съответно приема на деца след 7 ми клас със състояние „ дислексия/ дисграфия//дискалкулия “ .
•  
• въвеждането на целенасочено обучение за всички учители (от 1. до 12. клас), с цел изграждане на капацитет за разпознаване на специфични обучителни трудности като дислексия, дисграфия и дискалкулия, особено в начален етап, където ранната идентификация  и интервенция е ключова. Необходимо е и систематично обучение за прилагане на адаптирани методи на преподаване и оценяване, включително устни и проектни форми, използване на визуални и практико-ориентирани подходи, както и умения за създаване на подкрепяща учебна среда, съобразена с индивидуалните потребности на учениците.

Към момента съществуващата практика е напълно дискриминационна спрямо децата с дислексия/дисграфия/дискалкулия , тъй като  при текущото им писмено изпитване( контролни, класни и т.н.) по никакъв начин не се вземат предвид ограниченията, които налага това състояние. Европейската практика разпорежда при деца с увреждания да се изпитват устно, да им се дава повече време или да не се зачитат правописните грешки ,ако изпитването е устно. ( виж по – долу за подробна информация).

Единствено при  полагане на писмени изпити за НВО  учениците с дислексия имат право на 30% удължено време при полагането на тези изпити.

Тук идва и следващата дискриминационна практика спрямо децата с дислексия/ дисграфия/дискалкулия . Както знаете за да продължат след 7ми клас учениците кандидатстват на базата на бал формиран от срочните оценки в училище и резултатите по български език и математика на НВО. Ето и тази практика е напълно дискриминационна, тъй като дете с дислексия/диспраксия/дисграфия/дискалкулия никога няма да може изложи знанията си писмено в отличен вид, поради ограниченията на състоянието си.

Съществуващите и използвани в образователната сфера в момента в България практики относно децата с дислексия са в грубо и директно нарушение на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,  по-специално на чл. 24 – изрично посветен на образованието. Цитираната конвенция е ратифицирана България през 2012г., от която дата следва да се спазва и прилага. 

• С настоящото заявление бих искала да инициирам промени в нормативната уредба относно децата с дислексия в следните насоки:  

1. На първо  място – да бъдат извършени ефективни промени в начина на

• текущо изпитване в училище и
• провеждане на национално външно оценяване на децата с дислексия,

              като бъдат предприети следните конкретни стъпки при текущото изпитване и при националното външно оценяване:

1. Изпитване на ученика с дислексия устно и/или проектно, а не писмено.
1. Ученикът с дислексия да не чете на глас пред останалите съученици.
1. Провеждането на писмен изпит да се извърши с техническо устройство /компютър, таблет/ и да се използват текстообработващи/редактиращи софтуерни програми.
1. При оценяване на писмената работа да не се намаля оценката на ученика, заради пунктуацията и правописа му.
1. При провеждане на всяко текущо изпитване да се предостави поне 30% повече време за работа на ученика с дислексия.
1. Да се позволи използването на:

• калкулатор или отпечатано копие на таблиците за умножение и геометрични формули.
• таймери за проследяване на времето
• маркери за отбелязване на текст
• планери за проследяване на задачите
• графична хартия за организиране на математически задачи на лист.
  1. Изпитването да бъде извършено в стая, която не отвлича вниманието, ако е налице дефицит на вниманието.