Становище на Българска стопанска камара (БСК) - https://www.bia-bg.com/standpoint/view/35273

От Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) на 20.01 (вторник) входирахме в Министерство на труда и социалната политика (МТСП) с входящ номер 92-36 становище относно предложения проектозакон, в което изразяваме категоричното си несъгласие с предложените промени позволяващи поредното увеличаване на вноса на работна ръка от трети страни.

Българската икономика със сигурност няма нужда от толкова мащабен внос на работна ръка и данните сочат, че той вече нанася щети на нормалното функциониране на пазара на труда. Освен това, вносният евтин труд дестимулира инвестициите в технологии и капитал и ще доведе до стагнация на производителността на българската икономика в дългосрочен план. 

Пълния текст на становището можете да прочетете на този линк.

Георги Вулджев
ЕКИП

Предлагам в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта да се добавят и следните промени в Закона за насърчаване на заетостта:

1.   В параграф 1 от Допълнителните разпоредби, в т. 12 думите „и други юридически лица с нестопанска цел, които участват в социалното сътрудничество във връзка и по повод изпълнението на закона“ е необходимо да се заличат.

По този начин ще се прецизира легалната дефиниция на понятието „социални партньори“ по ЗНЗ, съобразно Кодекса на труда, като се включват само организациите на работодателите и на работниците и служителите представителни на национално равнище (съгласно чл. 34 и 35 от Кодекса на труда). Съгласно действащата разпоредба като социални партньори се определят както представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, така и други юридически лица с нестопанска цел, които участват в социалното сътрудничество във връзка и по повод изпълнението на закона. Обхватът на субектите, определяни като социални партньори, е необосновано голям, а липсват ясни критерии за определяне на юридическите лица с нестопанска цел, които участват в социалното сътрудничество по ЗНЗ.

2.      В параграф 1 от Допълнителните разпоредби предлагам следното изменение на т. 43:

„Временно или еднократно предоставяне на посреднически услуги по заетостта“ е предоставянето на услугите по чл. 26, т. 1, 2, 4 и 5 от лице, което има право да предоставя посреднически услуги по заетостта съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, в която е законно установено, и предоставя услугите еднократно или за определен период от време на територията на Република България, без да се установява. Еднократният или временният характер на предоставяне на услугите подлежи на преценка за всеки конкретен случай по отношение на срока, честотата, редовността и непрекъснатостта на предоставянето на услугите.

С предложеното изменение ще се прецизира легалната дефиниция за „временно или еднократно предоставяне на посреднически услуги по заетостта“ в съответствие с практиката на Съда на ЕС относно наличието на разпоредби, обвързващи временното трансгранично предоставяне на услуги с определен срок в противоречие с разпоредбата на чл. 16 от Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар и членове 56 и 57 от ДФЕС. С предложения текст определянето на еднократния или временния характер на предоставяне на услугите наред с продължителността ще се извършва и съобразно регулярността, периодичността и непрекъснатостта на предоставяне на услугите.

3.      Във връзка с влизането на България в еврозоната предлагам Закона за насърчаване на заетостта и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност да бъдат приведени в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Р България, посредством превалутиране на посочените в тях суми от лева в евро.

Във връзка с компетентността на изпълнителния директор на Агенция по заетостта да издава становище и да подписва регистрирането на декларации относно достъп до пазара на труда, и възможността компетентността на изпълнителния директор да бъде делегирана на оправомощени лица от Агенция по заетостта, предлагаме проект на текстове относно следните процедури за достъп до пазара на труда:

Предлага се да се извършат изменения и допълнения в Закона за чужденците в Република България /посл. изм. и доп. ДВ. бр. 52 от 27.06.2025 г./ и в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /посл. изм. и доп. ДВ. бр. 52 от 27.06.2025 г./, както следва:

1.           По отношение на процедурата за единно разрешение за пребиваване и работа по чл. 24и от Закона за чужденците в Република България:

1.1.       В чл. 24и, ал. 12 от Закона за чужденците в Република България след думите „изпълнителния директор на Агенцията по заетостта“ се добавят „или оправомощени от него длъжности лица“.

1.2.       В чл. 15, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност след думите „изпълнителния директор на Агенцията по заетостта“ се добавят „или от оправомощени от него длъжности лица“.

2.           По отношение на процедурата за висококвалифицирана заетост по чл. 33к от Закона за чужденците в Република България:

2.1.       В чл. 33к, ал. 9 от Закона за чужденците в Република България след думите „Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта“ се добавят „или оправомощени от него длъжности лица“ и текстът след това „изпраща“ се изменя „изпращат“.

2.2.       В чл. 17, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност след думите „изпълнителния директор на Агенцията по заетостта“ се добавят „или от оправомощени от него длъжности лица“.

3.           По отношение на процедурата за вътрешнокорпоративен трансфер по чл. 33п от Закона за чужденците в Република България:

3.1.       В чл. 33п, ал. 10 от Закона за чужденците в Република България след думите „Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта“ се добавят „или оправомощени от него длъжности лица“ и текстът след това „изпраща“ се изменя „изпращат“.

3.2.        В чл. 31, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност след думите „изпълнителния директор на Агенцията по заетостта“ се добавят „или от оправомощени от него длъжности лица“.

4.           По отношение на процедурата за регистрация на сезонна работа до 90 дни по чл. 24, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност:

4.1.       В чл. 24, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност след думите „се регистрира от Агенция по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация“ се добавят „със заверка на декларацията от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или от оправомощени от него длъжности лица съгласно чл. 32, ал. 3 от правилника за прилагане на закона“.

Мотиви: Към момента в Република България се установява наличие на голям брой искания за разрешаване достъп до пазара на труда на граждани на трети държави, като броят на чужденците, кандидатстващи по различните процедури за достъп до пазара на труда се увеличава през последните няколко години. Изпълнителният директор на Агенция по заетостта разрешава или отказва достъп до пазара на труда или издава становище за наличие или липса на основание за предоставяне достъп до пазара на труда по заявления ежедневно на голям брой граждани на трети страни. Поради тази причини, се предвижда възможността изпълнителния директор на Агенция по заетостта да може да предоставя компетентност по разрешаване достъп до пазара на труда по няколко от процедурите, предвидени в законодателството, което ще облекчи натовареността на административния орган и ще даде възможност за разпределяне на преписките, които Агенция по заетостта обработва и по които следва да се произнася по по-балансиран начин. Не се предвижда тези изменения да имат финансово изражение.

Предлага се възможността за предоставяне на компетентност за разрешаване или отказване достъп до пазара на труда или издаване становище за наличие или липса на основание за предоставяне достъп до пазара на труда, да се предвиди за следните четири процедури:

-                     процедурата за единно разрешение за пребиваване и работа по чл. 24и ЗЧРБ;

-                     процедурата за висококвалифицирана заетост по чл. 33к ЗЧРБ;

-                     процедурата за вътрешнокорпоративен трансфер по чл. 33п ЗЧРБ;

-                     процедурата за краткосрочна сезонна заетост по чл. 24, ал. 2 ЗТМТМ.

Към момента в чл. 24, ал. 1 ЗТМТМ се предвижда възможност такова предоставяне на компетентност от изпълнителния директор на длъжностни лица по процедурата за сезонна заетост със срок от 90 дни до 9 месеца. Исканията на чужденци за разрешаване достъп до пазара на труда по тези пет процедури представялват значителна част от общия брой искания по различните процедури предвидени в ЗТМТМ и ЗЧРБ. Съответно, с приемане на съответните законодателни промени по отношение на тези пет процедури (по чл. 24и ЗЧРБ; чл. 33к ЗЧРБ; чл. 33п ЗЧРБ; чл. 24, ал. 1 ЗТМТМ и чл. 24, ал. 2 ЗТМТМ) се цели осигуряване на по-балансираното разпределение на натовареността и работата по издаване на разрешения за достъп до пазара на труда в Агенция по заетостта.

Становище относно промяна на Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция

От Ваня Добрева Добрева

Председател на Асоциация Хипофиза

В хода на обжалването на наказателните постановления на на Асоциация Хипофиза беше установено, че самите заявления по чл. 10 ал.1 от ЗТМТМ след подаването им се съхраняват тaм където са подадени – ако са в офис в  София се съхраняват там, ако са подадени във Варна, се съхраняват в папка  във Варна. Ако са подадени по електронен път, в деловодната система се входира информация, че е входирано заявление по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ, но не става ясно за кои лица. Т.е. инспекторите  могат да разберат, че за 3 години в проверяваната фирма са подадени например 7 заявления, но нямат информация кои лица работят там и дали трудовите договори не са прекратени. Подаването на този документ е напълно ненужна административна тежест, която затруднява и без това тежката процедура по назначаване на лице гражданин на трета страна. Инспекторите имат достъп до регистъра на заeтостта, в който се вижда кога е назначено лицето и дали все още има активен трудов договор в тази фирма. Би могло там  да се отбелязва какъв е режима на разрешение на работа на гражданина на трета страна като за целта се промени Наредба за вписване в регистъра на заетостта   от 01.06.2025 г. Световната тенденция е дигитализация на процедурите, а не още повече хартия описана в деловодната система и подредена в папка.

 В отговор до БНТ през април 2023 г. ИА Главна  инспекция по труда отговаря, че половината от работодателите назначили чужденци са подали такива заявление, т.е. другата половина не са го направили. Глобите са между 1500 и15 000 лева. Ако бъдат приети  предложените промени за деклариране на всяка промяна на работното място, всеки един инспектор, който не е намерил служителят на декларираният адрес ще може субективно да наложи такава санкция.

Предлагам да бъде отменен чл.10 от ЗТМТМ и да бъде променена Наредбата за вписване в регистъра на заетостта.

Абсурдно е, че нито има публичност за проекто законови промени като тези, нито има обществен дебат, и изобщо, че подобно нещо се е предложило. Първо, краткосрочни икономически кръпки за сметка на дългосрочни пагубини последствия за икономиката (икономката е наука за ефективното разпределение на ограничени ресурси с възможност за алтернативна употреба). Или да се изразя по-конкретно: цивилизационни последствия за българските народ и държавност. Замислете се, бюрократи, които сте слуги на народа, за това какво възнамерявате да извършите.

Предложеният проект на закон е абсурден и очевидно лобистки.

Оставяйки настрана, че към досието дори не е качена таблица, отразяваща транспонирането на Директива 2014/36/ЕС, както и другите чисто правно-технически недостатъци на проекта, искам да обърна внимание върху политическия проблем, който актът задълбочава.

България и българският трудов пазар всъщност НЯМАТ необходимост от безконтролен и масов внос на мигранти от третия свят, поради няколко причини:

- България има сериозен трудов резерв от NEETs и хора в предпенсионна/пенсионна възраст.

- България има нужда от повишаване на производителността. С внос на нископроизводителен труд това няма как да се получи.

- Ако толкова има нужда да се внасят хора от извън ЕС, има общности, които са ни културно по-близки.

Освен това вносът на работници от третия свят има отрицателни последици сам по себе си:

- Чисто икономически има дъмпингов ефект върху цената на труда. Искате проспериращо общество? Няма да стане ако непрекъснато натискате цената на труда надолу.

- Демографски представлява заплаха за и без това кризисната ситуация в страната, особено в райони - демографски пустини.

- Променя културната и социалната среда в България необратимо - на всеки е ясно, че вносът на "гастарбайтери" влече създаването на техни общности и така е навсякъде по света.

Ясно е, че конкретни работодатели ще печелят много от това да натискат цената на наемния труд надолу. Но цената, която обществото би платило от това една шепа бизнеси да просперират, е прекалено голяма и според мен не трябва да я плащаме.

Призовавам да оттеглите проекта на закон.

Това предложение е пагубно безумие, предложено без никакъв замисъл за перспектива за младите хора и бъдещето на България. 

Изразявам позицията си като представител на по-младото поколение на България. Като дипломиран юрист от Софийски университет, работодател в малка фирма и председател на няколко благотворителни граждански организации със стотици събития за ученици и студенти в последните 8 години. Със събрани десетки хиляди левове за благотворителни каузи. Не просто заради личното ми желание за съдействие, но и заради принудата. Тази принуда, че сънародниците ни са в цялостна липса на възможности и приемливи приходи. 

Развитието на България е невъзможно без реинвестиция на бизнеса в самия него и в служителите. Както и в предлагането на по-добри възможности и заплати за самите българи. Целим да достигнем европейски стандарт и качество на живот, но подбиваме естественото търсене на свободния пазар с представителите на трети страни, които да заемат позиции на минимална работна заплата.

Известна масова практика е вносът на работници от трети страни с експлоатационни заплати и в нарушение с часовете, при които служителите изпълняват трудовите си задължения. 

Това нарушава естественото ни развитие. Разрушава свободния пазар, който по плавен и съответстващ с инфлацията път, увеличава и средните заплати.

Известен ми е броят на съгражданите ни, които нито работят, нито учат. Но това не е основание за масов внос на работна ръка от далечни култури с особени навици и привички. 

За предпочитане е намаляване на цялостните икономически показатели на страната временно и инвестирането в българите и в иновативни технологии, които ще направят още по-ненужно подбиването на заплати чрез пакистански работници. А към момента ситуацията, създадена от управлението е около 7 полета ежеседмично от и до Пакистан.

Нищо не оправдава улеснението на работници от третия свят. И с нищо добро няма да се въздейства на икономическата и социална среда в страната ни.  

С уважение,

Владимир Чешмеджиев

Меко казано покъртително. Вместо да се мисли в посока вдигне производителността на труда чрез инвестиции в капитал, роботизация и т.н. (и без това сме на последно място в ЕС и по този показател) - ще си направим държавата новия Непал. Фискалният принос на имигранти от страни извън ЕС е отрицателен в дългосрочен план и не решава демографските проблеми, а точно обратното - задълбочава ги. Ежедневно виждаме и чуваме във Франция/Германия/Великобритания какво се случва като следствие от колосалния внос на хирурзи и инженери от къде ли не.

Абсолютно скандално предложение. В България има толкова много трайно незаети (не говоря само за регистрираните като безработни, а за всички). Това предложение подбива възможностите за нискоквалифицираните и младите които тепърва навлизат на пазара на труда като ги замества с чужденци. Освен това си навличаме мигрантския проблем който се случва в други западни страни. Когато напълниш страната си с пакистанци тя се превръща в Пакистан. Ако един бизнес вече не е рентабилен в България защото българските работници са станали твърде скъпи да заповяда да се премести в Индия или Пакистан вместо да прави Пакистан от нашата страна.

Абсолютно резонно увеличение на квотите! Така както светът прие над 2 милиона българи да се трудят, така и ние, солидарно трябва да можем да отворим пазара на труда. Ако някой намира, че иска да се върне в България и запълни тази липса, нека го направи. Да се сърдим, че се внасят още хора при нужда, е все едно да си режем клоните сами защото дървото ни расте, пък ние не искаме. Бизнесът има нужда от работна ръка. Увеличението от 5% не е факторопределящо за безработицата, която явно в момента е доста свита. Навсякъде се търси персонал, а такъв липсва. Заплатите се вдигат и се обременява бизнеса, но това не увеличана броя на работещите, а само ги мести от едно на друго работно място. Явно е, че все още българите по света живеят доста по-добре и не се завръщат за да предложат масово работна квалифицирана ръка, раждаемостта е слаба и видимо няма от къде да се появят през следващите десетилетия нови свежи сили. Попълването на липсващите би довело до по-бързо и навременно развитие на доста сектори, в които има голям недостиг в момента на специалисти. Единствено в параграф 3, чл.11, т.1 бих предложил вместо 3 месеца да се увеличи този срок на 6 или дори на цяла една година, защото по-сериозни бизнес организации могат да се замислят, дали не подменят нискоквалифициран персонал от български граждани и тези от ЕС, с такива от трети страни, като примерно в периоди 2-3 пъти в година съкращават такова количество работници, поносимо за тях, а след едва 3 месеца назначат такива от трети страни. Затова е разумно ТЕЗИ 3 МЕСЕЦА да се завишит поне двойни, я защо не и година!!

Отделно, трябва да се помисли, работници от трети страни да не ни ползват за тръмплин към останалия пазар в ЕС и да идват, докато се устроят за година примерно, а после да духат в доста по-добре платената Западна Европа. Нужно е да се въведе изрично ограничаване примерно за период от 3 години на едно лице, което се допуска до нашия пазар, за да не са окаже, че ние просто ще се превърнем във ферма за отглеждане на нови европейци, с които бързо ще се сбогуваме, без реално да използваме ресурса им, от който всъщност се нуждаем - допълнителна работна ръка за икономиката на България(не на Германия например)!

 До днес има само два коментара по законопроект, който засяга голяма част от работната сила у нас!?  Вашият срок е намален, а без широко обществено обсъждане такива промени в квотите не трябва да се приемат. Можете да постигнете "съответствие на действащото законодателство с изискванията на Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост" и БЕЗ да увеличавате квотите. Нещо повече - моето лично мнение е, че е необходимо е да се забрани на работници от чужбина (без българско гражданство) да се наемат на работни места със заплата по-ниска от два пъти средната заплата за София.  Така ще се остави вратата отворена за високотърсените специалисти, които несъмнено са необходими на България.  Ако изработилите този законопроект не са наясно с последиците и въздействието от прилагането му, моля поне да ползват ИИ за да го попитат. ИИ не може да е корумпиран чак толкова много, нали? 

Предлагам следмите редакции да залегнат ЗИД, а именно 

В чл. 7 се създава нова ал. 6:

„(6) Повишаването на квалификацията или преквалификацията на работник – гражданин на трета държава, по време на действието на трудов договор, за който е предоставен достъп до пазара на труда, не се счита за промяна на условията на достъп до пазара на труда, когато:

1. работникът продължава да работи при същия работодател;

2. преквалификацията се извършва в рамките на същата икономическа дейност;

3. не се заобикалят квотните ограничения по този закон;

4. не се засяга отрицателно националният пазар на труда.

Предложението за създаване на нова ал. 6 в чл. 7 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност има уточняващ и тълкувателен характер.

С него не се въвежда нов режим за достъп до пазара на труда, нито се разширяват правата на гражданите на трети държави, а се цели изрично уреждане на възможността за повишаване на квалификацията или преквалификация на работник в рамките на вече предоставен достъп до пазара на труда.

Чрез изричното ѝ въвеждане се цели уеднаквяване на административната практика и преодоляване на противоречиви тълкувания, при които вътрешнофирмено обучение или преквалификация се приемат като промяна на условията за достъп до пазара на труда, без това да е предвидено в закона.

Редакционната промяна е в съответствие с чл. 24и от Закона за чужденците в Република България, както и с принципите на насърчаване на заетостта, повишаване на квалификацията и учене през целия живот.

Здравейте,

Предложеното задължение за работодателя за деклариране в 7-дневен срок при промяна мястото на работа- увеличава административната тежест на работодателя. Така или иначе при подаване на ЕТЗ за промяна мястото на работа работодателят посочва ЕКАТТЕ, до която информация ИА "ГИТ" има служебно достъп. Отново имаме законопроект, който е насочен за работодатели с по 5-10 човека персонал, където тази проследимост и деклариарне е лесно проследима, но не и за големи работодатели с няколко хиляди човека персонал и над 100 чужденци.

На следващо място условието за цената на наема за квартира на чужденеца спрямо получаването от него възнаграждение е мислена по начин сякаш работодателят е длъжен да осигури отделна квартира за всеки чужденец, а не оба за няколко чужденци, където общия размер на  наема на квартирата може да е по-висок от индивидуалната заплата, но спрямо броя на ползвателите  на квартирата- да е оправдан.  Какъв е наемът на квартирата, подсигурена за чужденците също не би следвало да е от значение в случаите, когато работодателят поема този наем и не го преразпределя към служителя. 

На последно място, но не и по важност - няма логична причина, която да обясни съгласно предложения законопроект  защо  ако работодателят ще може да променя работното място на чужденеца-  той да не може да променя и длъжността на служителя? Особено пък в случаи, когато например иска да го преназначи на по-висока длъжност спрямо тази, за която вече е получил ЕРПР.