Профил на Емил Цвятков

§ 3. За индикативната годишен график за планираните приеми през 2024 и 2025 г. не се прилага чл. 65, ал. 3.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

От текста да отпадне 2025г.

ОСНОВАНИЕ:

Не е мотивирано искането за отпадане на 2025г., като трябва да се отчете, че 2025г. е само на две години от края на периода на плана, а не следва УО да допуска години без прием на проекти по интервенциите на стратегическия план.

Приложение към § 1, ал. 3

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Приложението да отпадне.

ОСНОВАНИЕ:

При условие, че се включва образец на един документи следва да се направи това и за всички останали образци на документи, които ще се включат в насоките за всяка от интервенциите на плана, като същите се подложат на обществено обсъждане по съдържание и форма, или това приложение да отпадне и да се включи в образците на документи в насоките на конкретната интервенция.

Чл. 50. (4) Когато отказът по ал. 1 е постановен по искане за окончателно или второ плащане, бенефициентът няма право да подаде друго искане за плащане.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Алинеята да отпадне.

ОСНОВАНИЕ:

Не е ясно какво е това „втора плащане“, защото по наредбата са посочени авансово, междинни и окончателно плащане.

Чл. 50. (10) В случаите, когато размерът на определените като допустими за плащане разходи съответства на заявените с искането за плащане, Държавен фонд „Земеделие“ не изпраща уведомление до бенефициента за размера на изплатената безвъзмездна финансова помощ, включително и при намаления на помощта само и единствено от математически закръгления.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да отпадне „, включително и при намаления на помощта само и единствено от математически закръгления“

ОСНОВАНИЕ:

При всяка разлика между заявена и изплатена сума трябва да има надлежен акт за обжалване по АПК, както и не е посочена размерността на закръглянето- до лев, до 10лв. или повече.

Чл. 66. (1) За осигуряване на прозрачност списък на одобрените и отхвърлените проекти се публикува на публичния профил в СЕУ на всеки четири месеца след крайния срок за прием на проектни предложения.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Срокът да се намали до 14календарни дни.

ОСНОВАНИЕ:

Всички данни за публикуване са налични и няма причина да се чака 4 месеца за това.

УО не е мотивирал причината да изисква забавяне от 4 месеца на публикуване на данните.

Чл. 67. Бенефициентите се задължават да показват подкрепата от Стратегическия план от датата на сключване на договора до датата на изтичане на периода на мониторинг при спазване на изискванията на приложение № 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/129 на Комисията от 21 декември 2021 година за установяване на правила за видовете интервенции по отношение на маслодайните семена, памука и вторичните продукти от производството на вино съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета и за изискванията за информация, публичност и видимост във връзка с подпомагането от Съюза и стратегическите планове по ОСП (OB L 20 от 31.1.2022 г.), както и се изписва името на фонда осигуряващ финансовата подкрепа: „Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони“.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

В насоките по всяка интервенция да се прилага образец на всички материали за публичност спрямо посочени в члена регламенти.

ОСНОВАНИЕ:

Бенефициентите не следва да четат всички регламенти и да анализират какви и с какво съдържание материали за публичност се очаква да прилагат по интервенцията.

Без посочените образци предложения текст на члена е голяма „корупционна дупка“.

Чл. 26. Преди проверката на място Държавен фонд „Земеделие“ изпраща уведомление чрез СЕУ до бенефициента за датата и часа на предстоящата проверка, освен в случаите на извънредни проверки, като:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се посочи минимален и максимален срок, в който може да се изпрати уведомлението.

ОСНОВАНИЕ:

Трябва да се посочи срок, който да е приложим и за двете страни в процеса.

Чл. 29. В срок до седем дни от подаване на искането за авансово плащане бенефициентът представя оригиналния екземпляр на приложеното обезпечение в областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ по чл. 44 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, приет с ПМС № 151 от 2012 г. на МС (обн., ДВ, бр. 55 от 2012 г.).

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се поясни спрямо кои данни на Бенефициентът се определя приложимата областна дирекция на ДФЗ

ОСНОВАНИЕ:

Не е ясно по седалище или по място на инвестицията се определя дирекцията.

Чл. 50. (1). 6. з) да са отразени в счетоводната и данъчната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система и да могат да се проследят въз основа на ефективно функционираща одитна пътека;

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се даде възможност за отчитане и чрез синтетични сметки или да се поясни изискването към аналитичната сметка.

ОСНОВАНИЕ:

Трябва да има възможност за отчитане със синтетични сметки, като наименованието на сметката може да осигурява аналитичен признак или да се даде изчерпателно определение за аналитична сметка, от което да става ясно какви за изискванията към нея.

Чл. 23. (1) Административните проверки при закупуване на активи включват минимум едно посещение на място с цел проверка на реализирането им. Посещение на място може да не се извършва, когато искането за плащане е включено в извадката за проверка на място.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се поясни „реализирането им“.

ОСНОВАНИЕ:

Не става ясно какво се има в предвид под „реализирането им“ и какво се очаква от тази реализация, защото активите не са продукция.

Чл. 24. (1) Проверки на място се извършват въз основа на риск анализ за избор на извадка съгласно методология, утвърдена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се посочи публично място, на което методиката е на разположение на Бенефициентите за осъществяване на контрол по нейното прилагане.

ОСНОВАНИЕ:

Липсата на публичност на методиката е предпоставка за „корупционни практики“ при избора на Бенефициентите за проверка.

Чл. 25. (3) Експертите, които извършват проверките на място, не трябва да са участвали в административни проверки на заявлението за подпомагане.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се ограничат и експертите, които са участвали при промяна на договора.

ОСНОВАНИЕ:

Трябва да се изключат и експертите, които са разглеждали исканията за промяна на договора.

Чл. 25. 3. точността на данните, декларирани от бенефициента, като се обследват свързаните с тях документи, включително дали исканията за плащане са подкрепени от счетоводни или други документи, включително, ако е необходимо и проверка на коректността на данните в искането за плащане, като се използват данни или търговски документи, държани от трети лица;

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се поясни обхвата на „точността на данните“

ОСНОВАНИЕ:

Липсата на ясното може да доведе до „корупционни практики“ при прилагане на степен на „точност“.

Чл. 25. 4. начина на употреба на закупените активи и/или изпълнените дейности за съответствие с предназначението им, което е одобрено и за което е отпуснато подпомагането.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се включи текст и за сезонния характер на подпомаганата дейност.

ОСНОВАНИЕ:

Липсва отчитане на обстоятелства от сезонен характер при ползването на активите.

Чл. 14. (2) В срок до 15 дни след връчването на акта за пълно или частично одобрение кандидатът има право да подпише административен договор. Проектът на договорът се предоставя заедно с административния акт за одобрение.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Административният договор трябва да е приложение към насоките по процедура.

ОСНОВАНИЕ:

Не е ясно дали договора е част от насоките по процедура.

Чл. 15. (1) Административният договор, включително одобреното заявление за подпомагане, може да бъде изменян и/или допълван, по инициатива на Управляващия орган, Държавен фонд „Земеделие“ или по искане на бенефициента, когато това се основава на свързани с процедурата промени в правото на Европейския съюз и/или национална нормативна уредба, в политиката на европейско и/или национално ниво, произтичаща от стратегически документ, или в Стратегическият план.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се запише, че всички действия по изменение на договора са само през СЕУ.

ОСНОВАНИЕ:

Не е ясен реда за подаване на искането за промяна на договора.

Чл. 17. (1) Искането за плащане се подава от бенефициента или от упълномощено от него лице чрез СЕУ в електронна форма чрез квалифициран електронен подпис (КЕП), както и всички други изискуеми документи, съгласно условията за изпълнение за съответния прием, които изискват подпис.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да отпадне „както и всички други изискуеми документи, съгласно условията за изпълнение за съответния прием, които изискват подпис“.

ОСНОВАНИЕ:

Предложения за отпадане текст води до неясното за кои документи се прилага КЕП.

В УИ трябва да се опишат изискванията към документите.

Чл. 12. (1) В срок до шест месеца от крайната дата за подаване на заявленията за подпомагане Управляващият орган, съответно Държавен фонд „Земеделие“ за интервенциите, делегирани с договора по чл. 50, ал. 4 от ЗПЗП:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Срокът да се намали на три месеца

ОСНОВАНИЕ:

Липсват мотиви за приемане на предложения срок, както и финансово- техническа обосновка на очакван брой проекти, персонал на ДФЗ и средно време за обработка на проект спрямо разходи за заплати и суми от Техническа помощ, с която да се доказва че срока е реалистичен и оптимизиран от УО.

Всичко останало е „проба“ от УО за приемането му!

Чл. 12. (2) 3. на обосноваността на разходите, които се оценяват с помощта на система за оценка, която включва:

а) референтни цени или;

б) сравнение на различни оферти, или;

в) комисия за оценка;

г) или комбинация от системите по т. „а“ и/или „б“ и/или „в“.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се включи текст и за единични разходи в съответствие с чл. 83, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2021/2115.

Точки „а“ и „в“ да отпаднат или да отпадне точка „б“

ОСНОВАНИЕ:

Представянето на три оферти при пазарни условия трябва да изключва сравнение с цени, получени без пазарно проучване, аналогично на това по ЗОП, както и обратното при административно определени цени не трябва да се изискват три оферти, което в дадения случай е само загуба на време и средства.

Ако предложенията не се приемат и останат букви „а“ и „в“- УО трябва да убеди и доказва публично пред Кандидатите пазарният принцип на набавяне на цените по тези точки, както и същите трябва да бъдат подложени на публично обсъждане за приемането им спрямо тези пазарни условия.

Ако предложенията не се приемат и остане буква „в“- УО трябва да включи в наредбата по- подробна информация за начина на работа на тази комисия с цел защита на нейното място и компетентност в оценката на цените.

Чл. 12. (5) В случай на липса или нередовност на документи, при възникване на необходимост от предоставяне на допълнителни документи, при непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти по ал. 1, т. 1, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, кандидатът се уведомява чрез СЕУ и се определя срок за тяхното отстраняване, който е не по-кратък от 14 дни за първо уведомително писмо.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се добави текст за нередности по документите спрямо националното законодателство.

ОСНОВАНИЕ:

Проверката на документите следва да обхваща и изисквания за тях по форма и съдържание и спрямо националното законодателство- ЗСч, ЗДДС, ЗУТ и др.

Чл. 12. (8) Управляващият орган, съответно Държавен фонд „Земеделие“ за интервенциите, делегирани с договора по чл. 50, ал. 4 от ЗПЗП, публикува в СЕУ и интернет страницата на Стратегическия план списък на:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се сложи срок, до който трябва да се извърши публикуването на списъка.

ОСНОВАНИЕ:

Няма срок, в който да се изпълни задължението за публикуване.

Чл. 7. (1) Подаването на заявления за подпомагане и комуникацията между кандидата и Управляващия орган, съответно Държавен фонд „Земеделие“ за интервенциите, делегирани с договора по чл. 50, ал. 4 от ЗПЗП, се осъществява по реда на Наредба № 105 от 2006 г. в СЕУ.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се добави текст, с който УО се задължава за всеки прием по интервенция чрез насоките за кандидатстване да се представя и ръководство за кандидатстване и отчитане на проекта в СЕУ

ОСНОВАНИЕ:

Липсата на ръководства с ясна информация по формите и екраните в СЕУ, които се попълват при кандидатстване и отчитане на проекта, няма да даде възможност за Кандидатите за предложения по исканите в тях данни и на начина за това попълване в периода на обществено обсъждане, спрямо насоките по процедурата.

Чл. 8. (1) Кандидатите могат да подават само едно заявление за подпомагане в рамките на срока за подаване на заявления за подпомагане, с изключение на случаите, посочени в условията за кандидатстване.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да отпадне „, с изключение на случаите, посочени в условията за кандидатстване“

ОСНОВАНИЕ:

Да не се създава възможност за изключения, за които няма яснота по какви подбуди се правят.

Чл. 9. (1) Кандидатите могат да оттеглят изцяло или частично заявлението за подпомагане до подаване на заявка за авансово или първо плащане. Не се допускат изменения или оттегляния, след като кандидатът/бенефициентът е бил информиран за намерението на Управляващия орган или Държавен фонд „Земеделие“ да извърши проверка на място или ако кандидатът/бенефициентът узнае за дадено неспазване в резултат на необявена проверка на място. Независимо от това изменения или оттегляния се разрешават по отношение на частта, която не е засегната от неспазването, установено при проверката на място.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Текстът да се редактира по отношение на крайния срок на оттегляне.

ОСНОВАНИЕ:

Не може да се оттегля част от заявление, която е била предмет на оценка за класиране на проекта.

Има конфликт с ал. 2, защото заявката за авансово и първо плащане са след договор.

Чл. 11. (3) Управляващият орган, съответно Държавен фонд „Земеделие“ за интервенциите, делегирани с договора по чл. 50, ал. 4 от ЗПЗП, изготвя списък на всички заявления за подпомагане, в който се посочва полученият брой точки за всяко заявление за подпомагане по всеки критерий, както и основания за неприсъждане на точки. Списъкът се публикува в СЕУ и на интернет страницата на Стратегическия план.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се сложи срок, до който трябва да се извърши публикуването на списъка.

ОСНОВАНИЕ:

Няма срок, в който да се изпълни задължението за публикуване.

Чл. 11. (4) Кандидатите могат да подадат мотивирано възражение до Управляващия орган, съответно до ръководителя на Държавен фонд „Земеделие“ за интервенциите, делегирани с договора по чл. 50, ал. 4 от ЗПЗП, чрез СЕУ в 7-дневен срок от публикуването на списъка по ал. 3.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се даде възможност и за друг начин на подаване на възражението, например на хартия.

ОСНОВАНИЕ:

В тази алинея не е разгледан случая на спиране на работата на СЕУ, което в предходни членове се разгледа.

Чл. 11. (8) Когато след класирането по ал. 7 има заявления, получили равен общ брой точки по критериите за подбор, с които се надвишава с повече от 50 на сто от бюджета, определен в условията за кандидатстване за съответния прием, се извършва класиране по реда на тяхното подаване до достигане на 150 на сто от разполагаемия бюджет.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Алинеята да отпадне.

ОСНОВАНИЕ:

Условията по нея трябва да са предмет на УК.

Чл. 4. (1) (4) Разясненията по ал. 3 се публикуват в Система за електронни услуги, наричан по-нататък „СЕУ“ и интернет страницата на Стратегическия план в 7-дневен срок от получаване на искането, но не по-късно от 7 дни след изтичане на срока по чл. 68, ал. 4 от ЗПЗП.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да отпадне „, но не по-късно от 7 дни след изтичане на срока по чл. 68, ал. 4 от ЗПЗП“

ОСНОВАНИЕ:

Текстът разрешава искане за разяснение да се публикува до 7 дни след изтичане на срока по чл. 68, ал. 4 от ЗПЗП, независимо кога е подадено, което обезсмисля разясненията.

От друга страна срока на отпадналия текст е включен в първия срок.

Чл. 5. (2) В рамките на срока по ал. 1, т. 2 се определя начална и крайна дата за подаване на заявленията за подпомагане. Срокът за подаване на заявления за подпомагане не може да бъде по-малко от 60 дни.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се определи и час и минута

ОСНОВАНИЕ:

Не са ясни часовете в деня на започване и в деня на приключване, ако се прави аналогия с ИСУН.

Чл. 5. (3) Ръководителят на Управляващия орган може да определи по-кратък срок за подаване на заявления за подпомагане при откриване на целеви приеми или при разработване на нова интервенция в Стратегическия план, или през последните две години на прилагане на програмния период.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да отпадне.

ОСНОВАНИЕ:

УО да не посочва в наредбата, че не се справя с управлението на плана, което ще стане ясно в последните две години на програмния период.

В ал. 3 е определен срок, който трябва да се спазва и да не се правят изключения, поради непредвидимост на интервенциите.

Чл. 5. (5) Срокът за подаване на заявления за подпомагане може да се удължи при:

1. установено непланирано прекъсване на функционирането на СЕУ в последните седем дни за подаване на заявления за подпомагане. Срокът се удължава еднократно с до 3 дни. Информация за промяната на крайната дата за подаване на заявления за подпомагане се публикува на интернет страницата на Стратегическия план и СЕУ;

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да отпадне „в последните седем дни за подаване на заявления за подпомагане“

ОСНОВАНИЕ:

Трябва да има удължаване с периода на всяко прекъсване на работата в периода на приема, а не само в 7-дневен срок преди края.

Как ще реагира УО ако се констатира, че СЕУ не отговаря на насоки за кандидатстване и трябва да се „програмира“?

Чл. 6. При предоставянето на безвъзмездна финансова помощ Управляващият орган на Стратегическият план, съответно Държавен фонд „Земеделие“ за интервенциите, делегирани с договора по чл. 50, ал. 4 от ЗПЗП, нямат право да изискват представяне:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се редактира текста.

ОСНОВАНИЕ:

Не е ясно какво се има в предвид под „При предоставянето на безвъзмездна финансова помощ“- кандидатстването или отчитане или и двете, защото свързаните с това документи са различни и се попълват различни данни в тях, за които в периода на обществено обсъждане на насоките се доказва, че на лични в регистър.

Чл. 16, ал. 2, 25. обработва заявления и изготвя документи по предоставяни от агенцията административни услуги, касаещи специализираната администрация;

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Всички образци на документи, по предоставяни от агенцията административни услуги, включително и форми за попълване на данни в електронния Лозарски регистър, които следва да се попълват от задължени лица, да се подлагат на обществено обсъждане с цел оптимизиране на изискваните за попълване данни.

Чл. 21. Изходящите от агенцията документи се съставят най-малко в два екземпляра. Вторият екземпляр съдържа инициалите и подписа на служителя, изготвил документа, и на ръководителя на съответното административно звено.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се въведе приоритетно ползване на електронната кореспонденция и електронни документи, като "най-малко в два екземпляра" да е втори вариант за кореспонденция на хартия.

МЕТОДИКА за определяне на размера на намаленията при не спазване на изискванията, свързани с условията на труд и заетост или задълженията на работодателите, произтичащи от правните актове, посочени в приложение IV на Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (Регламент (ЕС) 2021/2115)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

1. Да се посочат само членовете и свързаните с тях алинеи и точки от съответния нормативен акт или регламент ИЛИ
2. Да останат текстове от свързаните нормативни актове, но с вътрешна номерация за Методиката ИЛИ
3. Смесен вариант от предходните две точки

МОТИВИ:

1. При промяна на текстове в свързан с Методиката нормативен акт няма да се налага промяна в нея, а ще се променя само при отпадане на членове/алинеи/точки или добавяне на нови такива, когато го налага промяната. Във всички случаи Бенефициентите ще следят текстовете в свързания нормативен акт, за да не бъдат подведени от Министъра на труда и социалната политика с негово бездействие за своевременна промяна на настоящата Методика.
2. Няма да се налага текстове на Методиката да се променят най- малкото при променя на номерацията в свързания нормативен акт или регламент

Глава трета

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА НАМАЛЕНИЕТО НА ПОМОЩТА

Чл. 4.

…

(2) Повторяемост се прилага винаги, когато се установи и едно повторение на неспазване на изискванията на предварителните условия в социалната сфера.

…

(4) Умишленост се прилага винаги, когато след установена повторяемост се установи следващ случай на неспазване на някое от изискванията на предварителните условия в социалната сфера.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

1. По ал. 2 да се въведе период от време, в който да се следи за неспазване на условията, и то точно спрямо предходно идентично нарушение
2. По ал. 4 да се уточни, че има умишленост при трето и следващо нарушение, за което е установена повторяемост

МОТИВИ:

1. При прилагане на санкция за повторяемост спрямо интервал от време виновните служители ще бъдат мотивирани да не допускат повторно нарушение в него. При липса на такъв интервал работодателя единствено може да уволни виновните служители, защото вече са го включили в условия на повторяемост и е на прага на умишленост, което не може да промени.
2. Умишленост трябва да се прилага след повторяемост на същото нарушение, а не на второ/трето по различна причина, защото това може да е небрежност или грешка в преценка по неясно условие, което е причина за налагане на наказание, включително и поради възможност за тълкуване на нормативен текст.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ МЕТОДИКАТА

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Добавяне на нова колона между колони №№3,4 за намаление спрямо коефициент за пропорционалност спрямо засегнатия от нарушение средносписъчен персонал към целия средносписъчен персонал

МОТИВИ:

Нарушението не отчита засегнатия средносписъчен персонал спрямо целия в стопанството, като по този начин санкцията става прекомерна

МОТИВИ към Методика за определяне на размера на намаленията при неспазване на изискванията, свързани с условията на труд и заетост или задълженията на работодателите, произтичащи от правните актове, посочени в приложение IV на Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (Регламент (ЕС) 2021/2115).

Когато неспазването е настъпило през преходна година намаленията се изчисляват въз основа на плащанията, които са отпуснати през съответната година, в която е констатирано неспазването, като се прихващат от помощта, която предстои да бъде отпусната. Намаленията се прилагат, в случай че през календарната година на плащането е налице влязло в сила наказателното постановление или съдебно решение за нарушение на изискванията и за което Държавен фонд „Земеделие“ е уведомен от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

1. Да се преразгледа текста в мотивите, въз основа на който е изготвена методиката, с цел за неспазване през предходна година да се ползва за база одобрената помощ за стопанската година, в която е възникнало нарушение, за което е налице влязло в сила наказателното постановление или съдебно решение.
2. Точка 1 да се приложи и при нарушение за текуща година на налагането му.
3. Да не се обвързва налагането на санкцията с уведомяването на ДФЗ от ГИТ.

МОТИВИ:

Нарушението ще се приложи върху одобрена помощ за годината, в която е установено, а не да се прилага върху помощ от година, с която няма причинно- следствена връзка.

Санкцията ще е точно върху одобрена помощ, за която Бенефициента е бил наясно, че нарушава социални условия, които се изискват за нейното получаване.

Всички бенефициенти (стартиращи, микро, малки, средни и големи), са информирани за правилата, които трябва да спазват при заявяване на подпомагане по мерките и дейностите, които са обхвата на настоящите мотиви, и са наясно за отговорностите, които носи получаване на тази помощ.

Санкцията не трябва да зависи от други фактори, а само от „влязло в сила наказателното постановление или съдебно решение за нарушение на изискванията“, които да пречат на нейното налагане или „забрава за налагане“, поради не уведомяване на ДФЗ. Това е организационен въпрос между ДФЗ и ГИТ и следва да е автоматизиран процес, без човешка намеса. ДФЗ може да има отделни нарочни проверки за това и без получено уведомление от ГОД да стартира процедура за налагане на санкция.

Стратегическият план по ОСП включва правила относно ефективна и пропорционална система за административни санкции. Тези правила са съобразени с приложимите изисквания, определени в дял IV, глава V от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013. В Регламент (ЕС) № 2021/2115 изрично е посочено, че правните актове, посочени в приложение IV от него и съдържащи разпоредбите, които следва да бъдат обхванати от системата за административни санкции, се прилагат съобразно националното право и практика на държавите членки.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се въведе коригиращ коефициент върху санкцията, който да отразява засегнатия от констатираното нарушение средносписъчен състав, по методика на НСИ, спрямо средносписъчен състав, по методика на НСИ.

МОТИВИ:

Предложената методика за налагане на санкция не е пропорционална. Не се отчита обхвата на нарушението спрямо частта на засегнатите служителите от всичките в стопанството, като по този начин индиректно санкцията се пренася върху всичките, като може да твърди, че част от причините за налагане на санкции от ГИТ по вина на работници, които не спазват инструктажите на своя работодател.

Предмет на предложението: Промяна на формулировката на § 21 от Проекта на Наредба за изменение и допълнение, така че да се запази оригиналната стойност на преките разходи в левове, като същевременно се добави и еквивалентната стойност в евро.

I. Анализ на предложената промяна и конкретен проблем:

• Предложена промяна: Предлага се пълна замяна на сумата в левове (1299,85 лв./ха) с еквивалентна сума в евро (664,60 евро/ха).
• Идентифициран проблем: България все още не е приела еврото за официална национална валута. Официална валута на Република България към настоящия момент е Българският лев (BGN), който е фиксиран към еврото по курс 1 евро = 1.95583 лева съгласно Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и правилата на Валутния борд.
  • Едностранното превалутиране на фиксирани суми в нормативен акт от левове в евро, преди България да се присъедини към Еврозоната, създава неясноти за прилагането и потенциално противоречи на валутното законодателство до момента на реално въвеждане на еврото.
  • Липсва изрично указание за това по какъв курс ще се извършва превалутирането от администрацията до момента на въвеждане на еврото, въпреки че курсът е фиксиран. Самото въвеждане на сума в евро, вместо в левове, може да породи административни затруднения.

II. Мотиви за предлаганото изменение:

1. Съответствие с националното валутно законодателство:

   • Съгласно чл. 28 от Закона за Българската народна банка, парична единица на Република България е левът. Валутният курс на българския лев е фиксиран към еврото.
   • До датата на реално въвеждане на еврото в България, всички фиксирани суми в националните нормативни актове следва да бъдат деноминирани в левове, тъй като това е официалната парична единица.
   • Пример: Присъединяването на България към еврозоната е свързано с приемането на Закон за въвеждане на еврото в Република България, който ще регламентира всички аспекти на преминаването, включително превалутирането на суми в нормативни актове. Дотогава, основната валута трябва да е левът.

2. Правна сигурност и яснота за бенефициентите и администрацията:

   • Запазването на сумата в левове, заедно с добавяне на еквивалента в евро, ще осигури максимална яснота и ще избегне евентуални затруднения и двусмислия при прилагането на разпоредбата.
   • Това ще облекчи както бенефициентите, така и ДФЗ при отчитането и изплащането на средствата, тъй като основната отчетна валута в България е левът.

3. Липса на обосновка в Доклада-мотиви:

   • Докладът-мотиви не съдържа конкретна обосновка защо се превалутират сумите в евро в този етап, преди въвеждането на еврото. Обосновката за "актуализация на размера на преките разходи" не е пряко свързана с промяна на валутата.

Предмет на възражението: Предложението за изменение на чл. 38, ал. 5 в § 19, т. 2 от Проекта на Наредба за изменение и допълнение, което предвижда увеличаване на срока за произнасяне на изпълнителния директор на ДФЗ по исканията за плащане от 30 на 60 работни дни.

I. Анализ на предложената промяна и конкретен проблем:

• Предложена промяна: Срокът за произнасяне на ДФЗ се удвоява от 30 на 60 работни дни. Това е значително увеличение, което означава, че бенефициентите ще трябва да чакат до 3 месеца (вместо до 1.5 месеца) за решение по техните плащания.
• Идентифициран проблем: Увеличаването на срока за разглеждане на исканията за плащане от 30 на 60 работни дни ще доведе до сериозно забавяне на плащанията към бенефициентите. Това пряко ще влоши финансовото състояние на земеделските производители, ще затрудни тяхното ликвидност и ще възпрепятства нормалното осъществяване на дейността им.

II. Мотиви за отхвърляне на предложеното изменение (увеличаване на срока):

1. Липса на адекватни мотиви в Доклада-мотиви:

   • След преглед на файла "02_Proekt_na_Doklad_motivi_NID_na_Naredba_14_2023_15052025_.docx", не е открита конкретна и изчерпателна обосновка защо е необходимо удвояване на срока за произнасяне по плащанията. В доклада се посочва общо "цели оптимизация", но не са изложени конкретни аргументи защо текущият 30-дневен срок е недостатъчен и как точно удължаването ще доведе до "оптимизация", без да навреди на бенефициентите.
   • Липсват данни за натовареност на администрацията, за брой неспазени срокове по настоящата наредба или други обективни причини, които да налагат това драстично удължаване.

2. Сериозно влошаване на ликвидността и финансовото състояние на бенефициентите:

   • Земеделските производители, включително лозаро-винарите, разчитат на своевременното получаване на субсидиите, за да покриват оперативни разходи, да инвестират и да поддържат ликвидност.
   • Удължаването на срока за плащане до 60 работни дни (приблизително 3 календарни месеца) създава значителен финансов натиск върху тях, принуждавайки ги да търсят оборотно финансиране или да изпитват затруднения при изпълнение на поети задължения. Това е в пряко противоречие с целта на финансовата помощ – да подкрепя сектора.

3. Нарушаване на принципа за добро администриране и бързина:

   • Въпреки увеличената натовареност на администрацията, общият принцип на доброто администриране изисква услугите към гражданите и бизнеса да се предоставят бързо и ефективно. Удвояването на срока е стъпка назад в това отношение.
   • Вместо да се търси оптимизация чрез по-добра организация на работата, дигитализация и разпределение на ресурсите, се избира най-лесният път – удължаване на срока за сметка на бенефициентите.

4. Потенциален негативен ефект върху инвестиционната активност:

   • Несигурността и дългите срокове за получаване на плащания могат да обезкуражат потенциални инвеститори и да намалят цялостната инвестиционна активност в сектора, което е в разрез с целите на стратегическия план.

Предмет на предложението: Прецизиране на формулировката на предложената нова т. 15 в чл. 37, ал. 3 от Проекта на Наредба за изменение и допълнение, с цел осигуряване на яснота относно договора за наем на трактор и съответствието на теглителната сила на трактора с придобивания прикачен инвентар.

I. Анализ на предложеното изискване в § 18, т. 15 и идентифицирани проблеми:

• Предложено изискване (т. 15): "документ за собственост или договор за ползване под наем на трактор със срок на ползване най-малко 5 години, когато се заявява машина/машинен агрегат прикачен инвентар.“
• Идентифицирани проблеми:
  1. Неяснота относно договора за наем: Липсва конкретика относно какво следва да съдържа договорът за наем, за да бъде приет за доказателство. Това може да доведе до субективни тълкувания и отхвърляне на проекти поради непълнота на документацията.
  2. Неяснота относно началото на 5-годишния срок: Не е изрично посочено от кой момент започва да тече срокът от 5 години за ползване на трактора. Това може да създаде объркване и несъответствия при оценката.
  3. Липса на изискване за съответствие на теглителна сила: Разпоредбата изисква наличие на трактор, но не поставя изискване за съответствие на неговата теглителна сила с мощността, необходима за коректната експлоатация на заявения прикачен инвентар. Без такова изискване, съществува риск от финансиране на инвентар, който не може да бъде ефективно използван с наличния трактор.

II. Мотиви за необходимостта от прецизиране на т. 15:

1. Осигуряване на правна сигурност и предвидимост за бенефициентите:

   • Конкретизирането на изискванията към договора за наем (напр. дата на сключване, предмет, страни, срок) ще даде ясни насоки на кандидатите и ще минимизира грешките при изготвянето на проектни предложения и документация.
   • Изричното указване на началната дата на 5-годишния срок ще премахне двусмислието и ще гарантира еднакво тълкуване и прилагане на разпоредбата.

2. Гарантиране на ефективността и целесъобразността на инвестицията:

   • Основната цел на подпомагането е придобиването на работещи и ефективни активи. Прикачният инвентар е функционален само в комбинация с трактор. Ако тракторът няма необходимата теглителна сила за правилното функциониране на инвентара, инвестицията става неефективна и нецелесъобразна.
   • Въвеждането на изискване за съответствие на теглителната сила ще гарантира, че публичните средства се инвестират в пълноценни и работещи системи, а не в отделни компоненти, които не могат да бъдат окомплектовани правилно. Това е от ключово значение за постигане на целите на интервенцията.

3. Предотвратяване на потенциални злоупотреби и неефективно разходване на средства:

   • Без изискване за мощност, може да се придобива голям и скъп инвентар, който не може да бъде ефективно използван с декларирания трактор, което би довело до неефективно използване на публични средства.

4. Липса на конкретика в Доклада-мотиви:

   • Докладът-мотиви не разглежда тези оперативни аспекти, които са от съществено значение за практическото прилагане на разпоредбата и контрола.

Предмет на възражението: Предложението за създаване на нова т. 14 в чл. 37, ал. 3, съдържащо се в § 18 от Проекта на Наредба за изменение и допълнение, което гласи: "„14. уникален цифров регистрационен номер на ползвателя на финансова помощ от електронния регистър на операторите на безпилотни летателни системи и разрешение за експлоатация в специфична категория, издадено на същия от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице съгласно Наредба № Н-6 от 2023 г. за условията и реда за експлоатацията на безпилотни летателни системи и надзора над техните оператори (Обн. ДВ. бр. 37 от 2023 г.), когато с искането за окончателно плащане ползвателят на финансова помощ отчита изпълнение на дейност по чл. 27, ал. 1а – закупуване на селскостопански дрон и/или дрон за наблюдение.“"

I. Анализ на предложеното изискване и проблем:

• Предложено изискване: Новата точка 14 вменява задължение на ползвателите на финансова помощ да представят с искането за окончателно плащане уникален цифров регистрационен номер и разрешение за експлоатация за дронове, ако са закупили такива.
• Идентифициран проблем: Информацията за уникален цифров регистрационен номер и разрешение за експлоатация на оператори на безпилотни летателни системи е публична и достъпна в официален електронен регистър, поддържан от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА) съгласно Наредба № Н-6 от 2023 г. Изискването ползвателите на помощ да представят тази информация представлява излишна административна тежест.

II. Мотиви за отпадане на предложеното изискване (т. 14):

1. Нарушаване на принципа за служебно събиране на информация и намаляване на административната тежест:

   • Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс (АПК): "Административният орган е длъжен да събира по служебен ред доказателства за фактите, които са от значение за издаване на акта и които се съдържат в официални регистри, водени от други административни органи."
   • Електронният регистър на операторите на безпилотни летателни системи, поддържан от ГД ГВА, е официален публичен регистър. Следователно, информацията за уникален цифров регистрационен номер и разрешение за експлоатация на оператор на дрон е служебно достъпна за Управляващия орган/Държавен фонд „Земеделие“.
   • Изискването към бенефициента да набавя и представя информация, която администрацията може и е длъжна да провери служебно, е в пряко противоречие с този основен принцип на АПК и води до необосновано увеличаване на административната тежест.

2. Несъответствие с модерните тенденции за електронно управление:

   • В контекста на усилията за въвеждане на електронно управление и облекчаване на гражданите и бизнеса, подобни изисквания са архаични и неефективни. Целта е да се минимизира физическото представяне на документи, които могат да бъдат проверени по електронен път.

3. Липса на мотиви в Доклада-мотиви:

   • В Доклада-мотиви към Проекта на Наредба липсва обосновка защо е необходимо ползвателят на помощ да представя информация, която е налична в публичен регистър. Това поражда съмнения относно целесъобразността на изискването.

4. Практически пример за служебна проверка:

   • Административните органи рутинно извършват служебни проверки в други регистри, като Търговския регистър, Имотния регистър, регистрите на БАБХ, аграрен регистър и др., за да събират необходимата информация за допустимост и контрол, без да обременяват кандидатите. Същият принцип следва да се приложи и тук.

Мотивирано предложение за изменение на Проекта на Наредба № 14 от 2023 г. – Относно § 15 (Чл. 31, ал. 2, т. 9) и необходимостта от ново Приложение с активите с референтни цени

Предмет на предложението: Допълване на Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 14 от 2023 г. чрез включване на изрична разпоредба, предвиждаща създаване на ново Приложение, което да съдържа списък на активите, за които са определени референтни цени.

I. Анализ на предложеното изменение в § 15 и идентифициран проблем:

• Предложено изменение в § 15, чл. 31, ал. 2, т. 9: "9. за всеки заявен за финансиране разход по чл. 27, ал. 1, за който не е определена референтна цена - най-малко три съпоставими независими оферти...; за всеки заявен разход по чл. 27, ал. 1, т. 1, буква „б“, за който е определена референтна цена – една оферта с описаните реквизити..."
• Идентифициран проблем: Предложената нова формулировка на чл. 31, ал. 2, т. 9 въвежда диференциран подход при изискванията за брой оферти (една или три) в зависимост от това дали за даден актив е определена референтна цена или не. Въпреки това, Наредбата и Докладът-мотиви не съдържат информация къде и как ще бъдат публикувани или кои са тези активи, за които са определени референтни цени.

II. Мотиви за необходимостта от допълнение:

1. Липса на предвидимост и правна сигурност за кандидатите:

   • Към настоящия момент, кандидатите нямат яснота кои са активите с определени референтни цени. Това прави невъзможно за тях да преценят дали трябва да представят една или три оферти при подготовката на своето проектно предложение.
   • Липсата на изчерпателен и достъпен списък на тези активи води до правна несигурност и непредсказуемост в процеса на кандидатстване. Това може да доведе до грешки при подаване на заявления, отхвърляне на проекти или забавяния.

2. Нарушаване на принципите за прозрачност и равнопоставеност:

   • Един от основните принципи на публичното финансиране е прозрачността на правилата. Без публично оповестен списък на активите с референтни цени, процесът е непрозрачен, а това създава условия за потенциална неравнопоставеност между кандидатите.
   • Възможно е информацията за референтните цени да не достига до всички потенциални бенефициенти по един и същ начин, което нарушава принципа на равнопоставеност.

3. Административна тежест и неефективност:

   • Отсъствието на ясна информация ще натовари както кандидатите (в търсене на информация и потенциални грешки), така и администрацията (с необходимост от допълнителни разяснения, кореспонденция и потенциални обжалвания).
   • Въвеждането на референтни цени има за цел да опрости и ускори процеса на оценка, но това няма да се случи, ако самият списък с референтни цени не е достъпен и ясен за всички.

4. Аналогия с добри практики:

   • В други програми и наредби за подпомагане на земеделието, където се прилагат референтни цени или списъци с допустими разходи, тези списъци са неразделна част от нормативната уредба (често като приложения) или са публично оповестени по ясен и официален начин.

Предмет на възражението: Предложението за изменение на Наредба № 14 от 2023 г., съдържащо се в § 12, което предвижда изменение на чл. 28, ал. 2, т. 8, както следва: "актив, финансиран по схеми, мерки или интервенции от фондовете на Европейския съюз и с национални средства."

I. Анализ на предложената промяна и конкретен проблем:

• Предложена промяна: Предложението премахва времевия лимит (предполагаемо 5 години) за допустимост на активи, които вече са били финансирани по други схеми или интервенции. Текущият текст на чл. 28, ал. 2, т. 8 вероятно гласи: "актив, финансиран по схеми, мерки или интервенции от фондовете на Европейския съюз и с национални средства през последните 5 години."
• Конкретен проблем: Премахването на този конкретен срок води до непосредствен риск от неправомерно или неефективно двойно финансиране. То позволява да се иска финансова помощ за един и същ актив за същата или подобна дейност непосредствено следващия прием, веднага след като този актив е бил разплатен (т.е. успешно подпомогнат) по предходен прием или програма. Това е в пряко противоречие с принципите за добро финансово управление и справедливо разпределение на публичните средства.

II. Мотиви за неприемане на предложеното изменение и запазване на 5-годишния срок:

1. Пълна липса на мотиви в Доклада-мотиви:

   • В Доклада-мотиви към Проекта на Наредба липсва абсолютно всякаква обосновка защо е необходимо премахването на 5-годишния срок в чл. 28, ал. 2, т. 8. Не са посочени причини, обективни обстоятелства или анализ на въздействието, които да налагат тази промяна, особено предвид посочения риск от незабавно повторно финансиране.
   • Липсата на мотиви е неприемлива при нормативно регулиране, особено когато засяга основни принципи като недопускането на двойно финансиране и ефективното разходване на публични средства.

2. Директен риск от незабавно и неефективно двойно финансиране:

   • Запазването на времеви лимит (като 5-годишния срок) е фундаментален механизъм за предотвратяване на повторно подпомагане на едни и същи активи в твърде кратък период от време от различни източници на публични средства.
   • Премахването на срока би позволило на бенефициент да получи финансиране за даден актив, да го разплати, и веднага на следващия приемен прозорец да кандидатства отново за същия актив (или за актив за същата дейност), само защото няма времево ограничение. Това води до:
     • Неефективно разходване на средства: Вместо да се подкрепят нови инвестиции или такива, които се нуждаят от подкрепа след разумен амортизационен период, средствата могат да се насочват към вече финансирани активи.
     • Несправедливост: Създава се неравнопоставеност между кандидатите, като се дава предимство на тези, които вече са били подпомагани, пред тези, които кандидатстват за първи път или за нови инвестиции.

3. Нарушаване на принципа на правна сигурност и предвидимост:

   • Без конкретен срок, разпоредбата става неясна и податлива на субективни интерпретации относно допустимостта на вече подпомагани активи. Администрацията ще бъде изправена пред предизвикателство при прилагането, а бенефициентите няма да имат ясни правила.
   • Запазването на ясен 5-годишен срок осигурява предсказуемост и прозрачност за всички участници в процеса.

4. Липса на доказана необходимост:

   • Няма данни или анализи, представени в мотивите, които да показват, че текущият 5-годишен срок е създал проблеми, бариери или е довел до несправедливост. Всяка промяна на утвърден и работещ принцип трябва да бъде подкрепена с конкретни доказателства за нейната необходимост и полза.

Предмет на възражението: Предложението за изменение на Наредба № 14 от 2023 г., съдържащо се в § 6: "В чл. 17, ал. 3 цифрата „5“ се заменя с числото „15“."

Мотиви за неприемане:

1. Липса на обосновка: В Доклада-мотиви изцяло липсва аргументация за необходимостта от увеличаване на срока в чл. 17, ал. 3 от 5 на 15. Промяна на срок, която засяга административни процедури, изисква задължителна и ясна обосновка.
2. Наличие на механизъм за гъвкавост: Увеличаването на срока е излишно, тъй като Чл. 17, ал. 4 на същата наредба предоставя възможност за удължаване на срока по ал. 3 при наличие на обективни причини. Това означава, че съществува адекватен механизъм за справяне с индивидуални затруднения, без да е необходимо общо и безусловно удължаване на срока за всички случаи.
3. Негативни последици: Необоснованото и общо удължаване на срока може да доведе до забавяне на процедурите и намаляване на ефективността на прилагане на интервенциите, без да носи реална полза.

Заключение: Предлага се § 6 да бъде отхвърлен, тъй като е необоснован и излишен, предвид съществуващия механизъм за удължаване на срока по чл. 17, ал. 4.

Добавяне на нова точка в Преходните и заключителни разпоредби или в съответния параграф за дефиниции:

"§ [Нов параграф/точка]. В чл. 3, т. 21 думите „по технологичната карта“ се заличават и се заменят с „предвидените в одобрения проект“."

(Нов текст на т. 21 би бил: "21. "Операция" е всяко от допустимите предвидените в одобрения проект действия за извършването на дадена дейност в рамките на интервенция "Преструктуриране и конверсия на лозя.")

I. Анализ на текущото състояние и проблеми:

• Предложено изменение в Проекта на НИД (§ 3, т. 4): "4. В ал. 11 думата „операциите“ се заменя със „заявените операции“." (Това касае чл. 11, ал. 11, който в оригинал гласи: "Финансовата помощ за операциите от технологичната карта се изчислява...") С предложеното изменение текстът би станал: "Финансовата помощ за заявените операции от технологичната карта се изчислява..."

• Наличен друг текст в Проекта на НИД, съдържащ промяна по отношение на "технологична карта":

  • § 3, т. 3: "В ал. 9 думите „технологичната карта към“ се заличават;" (Това касае чл. 10, ал. 9, което в оригинал гласи: "Допустимите разходи... трябва да са съобразени с технологичната карта към одобрения проект.")

• Основни проблеми и липсващи мотиви:

  1. Непоследователност и вътрешни противоречия: Предложеното изменение в § 3, т. 4 е непълно и води до абсурд. То заменя само думата "операциите" в чл. 11, ал. 11, но запазва фразата "от технологичната карта". В същото време, § 3, т. 3 премахва "технологичната карта" като обвързващ документ за съобразяване на разходите в чл. 10, ал. 9. Това създава логическо противоречие: ако няма технологична карта, как ще се изчислява помощта "от технологичната карта"?
  2. Липса на мотиви: В Доклада-мотиви липсва обосновка защо се променя само думата "операциите", а не цялата фраза, въпреки че терминът "технологична карта" очевидно се премахва от други части на наредбата. Тази липса на мотиви и цялостен подход е неприемлива.
  3. Риск от невъзможност за прилагане и правна несигурност: Запазването на "технологична карта" в чл. 11, ал. 11, след като тя е премахната като обвързващ документ в чл. 10, ал. 9, ще доведе до огромно объркване при изчисляването на финансовата помощ. Няма да има ясна база за изчисляване на помощта, което ще породи субективизъм, забавяния и административни спорове.

Предложената нова т. 15 в чл. 8, ал. 1, която гласи: "15. които се изпълняват върху парцели с учредено право на ползване за срок по-кратък от 5 календарни години, следващи годината на планираната крайна дата за изпълнение на проекта, с изключение на парцелите, върху които ще се извършват дейности по чл. 7, ал. 1, т. 2, буква „а“."

Тази разпоредба, особено нейното изключение, е недостатъчно прецизна и създава съществени проблеми и правна несигурност за бенефициентите, особено когато се отнася до дейности по изкореняване (чл. 7, ал. 1, т. 2, буква „а“). Мотивите в доклада са неадекватни за оправдаването на толкова проблематична формулировка.

Основни аргументи за неприемане на разпоредбата в текущия ѝ вид:

1. Пълна липса на дефиниция на "учредено право на ползване":
   • Терминът "учредено право на ползване" е изключително широк и неясен. Наредбата и придружаващият доклад не дават никакво разяснение какво конкретно следва да се разбира под него – дали това включва само нотариално заверени договори за наем/аренда, или обхваща и регистрирани в Общинска служба по земеделие такива, или други форми на фактическо ползване.
   • Липсата на ясна дефиниция създава огромна правна несигурност за бенефициентите. Те не могат да знаят кой тип договор за ползване е допустим и какви формалности трябва да спазят, за да отговарят на изискването. Това ще доведе до висок риск от субективни тълкувания от страна на администрацията при оценката на проектите и потенциални несправедливи откази.
   • Докладът-мотиви не обяснява защо този ключов термин не е дефиниран, което е сериозен пропуск.
2. Несъобразяване с възможността за предсрочно прекратяване на правото на ползване – основание за неприемане:
3. Дори и даден бенефициент да сключи договор за ползване за 5 или повече години, този договор може да бъде предсрочно прекратен по различни причини, извън контрола на бенефициента (напр. продажба на имота, неизпълнение от страна на собственика, форсмажор).
4. Предложената разпоредба не предвижда никакви механизми или изключения за случаи на предсрочно прекратяване на правото на ползване, което е абсолютно нереалистично и несправедливо.
5. Ако договорът бъде прекратен предсрочно, бенефициентът ще бъде поставен в невъзможност да изпълни условието за 5-годишен срок, въпреки че е бил добросъвестен. Това може да доведе до налагане на санкции или изискване за възстановяване на получената помощ, което е несправедливо и демотивиращо.
6. Липсват мотиви, които да обяснят как администрацията ще подходи към тези реални житейски ситуации, което е сериозен пропуск.
7. За дейности по изкореняване, които са еднократни и краткосрочни, изискването за дългосрочно право на ползване е нелогично и непропорционално. Тази дейност не изисква 5 години ползване на земята.
8. Налагането на подобно изискване ще неоправдано ограничи бенефициентите, които имат нужда да отстранят стари лозя, но не разполагат или не се нуждаят от дългосрочен договор за ползване на конкретния парцел след приключване на изкореняването.
9. Несъобразяване със спецификата на дейността по изкореняване:

В обобщение, предложената т. 15 в чл. 8, ал. 1, както и изключението ѝ, са в ущърб на бенефициентите поради липса на ясна дефиниция на "учредено право на ползване" и несъобразяването с реалните възможности за предсрочно прекратяване на договорите. Тези пропуски водят до значителна правна несигурност, административна тежест и потенциално несправедливо изключване на добросъвестни кандидати. Разпоредбата трябва да бъде изцяло преработена, за да бъде приложима и справедлива.

Във връзка с предложената нова т. 15 в чл. 8, ал. 1, която гласи: "15. които се изпълняват върху парцели с учредено право на ползване за срок по-кратък от 5 календарни години, следващи годината на планираната крайна дата за изпълнение на проекта..."

Изразявам сериозно притеснение и възражение относно пълната неяснота в дефиницията на "година" в израза "следващи годината на планираната крайна дата за изпълнение на проекта".

Докладът-мотиви не предоставя никакво разяснение по този ключов въпрос. В лозаро-винарския сектор и като цяло в земеделието, "година" може да има различни тълкувания:

• Календарна година: От 1 януари до 31 декември. Това е най-общоприетото гражданско понятие за година.
• Финансова година: За целите на европейските фондове и ДФ "Земеделие" финансовата година приключва на 15 октомври (или други дати в зависимост от конкретната програма/мярка).
• Винарска година / Селскостопанска година: Специфични за сектора, те се отнасят за период, свързан с определени производствени цикли (напр. от 1 август до 31 юли на следващата година за винарската година, или други за агрономическите цикли).

Липсата на точна дефиниция на "година" в този контекст води до:

1. Пълна неяснота за бенефициентите: Всеки кандидат ще трябва да гадае коя "година" се има предвид. Това ще породи огромна несигурност при планирането на проектите и особено при сключването на договори за ползване на земя. Как бенефициентът да гарантира, че договорът му покрива "5 години" от неопределена отправна точка?
2. Риск от произвол или некоректно тълкуване от администрацията: Без ясна дефиниция, тълкуването на това условие може да варира, което води до липса на предвидимост и създава условия за субективни решения при оценката на проектите. Това директно нарушава принципа на правна сигурност.
3. Несправедливо отхвърляне на проекти: Бенефициенти, които добросъвестно са сключили договори за ползване, базирайки се на едно разбиране за "година", могат да видят проектите си отхвърлени, ако администрацията приложи друго тълкуване.
4. Допълнителна административна тежест: Тази неяснота не само не облекчава, а напротив – ще генерира безброй въпроси от страна на бенефициентите, допълнителни разяснения от страна на ДФЗ и потенциално множество обжалвания.

Предложение:

Настоятелно предлагам тази разпоредба да не бъде приемана в този си вид. Ако все па пак се приеме, наложително е "годината" да бъде ясно и недвусмислено дефинирана в текста на наредбата, за предпочитане като "календарна година", тъй като това е най-общоприетото и лесно за доказване понятие. Липсата на такова прецизиране ще направи прилагането на т. 15 в чл. 8, ал. 1 изключително проблематично и несправедливо за бенефициентите.

Предложение 3: Липса на анализ на възможностите за вътрешна реорганизация и оптимизация

Текущо състояние (от Мотивите към ПМС): Мотивите не съдържат информация за проведен анализ на възможностите за оптимизиране на работни процеси, автоматизация или вътрешно преразпределение на човешки ресурси преди да се пристъпи към назначаване на допълнителен персонал.

Възражение/Предложение за добавяне на мотиви: Преди да се пристъпи към разширяване на административния апарат чрез назначаване на нов персонал, е от съществено значение да се изследват и изчерпят всички възможности за оптимизация на текущите ресурси и работни процеси. Предлагаме да се допълнят мотивите към ПМС със следната информация:

• Анализ на възможностите за оптимизация на работни процеси: Да се представи анализ на действащите работни процеси в МЗХ и ДФЗ, свързани с изпълнението на СПРЗСР, с цел идентифициране на възможности за тяхното рационализиране, опростяване и автоматизация. Например, внедряване на по-ефективни информационни системи, дигитализация на документи, или премахване на излишни административни стъпки.
• Оценка на възможностите за вътрешно преразпределение на човешки ресурси: Да се направи преглед на текущата заетост и натоварване на служителите във всички дирекции на МЗХ и ДФЗ, за да се установи дали съществуват неизползвани или неефективно използвани ресурси, които биха могли да бъдат пренасочени към дейности, свързани със СПРЗСР.

Обосновка на предложението: Прибягването до назначаване на допълнителен персонал следва да бъде крайна мярка, след като са изчерпани всички възможности за повишаване на ефективността на съществуващия административен капацитет. Липсата на такъв анализ създава впечатление за лесно решение, което може да не е най-ефективното от гледна точка на публичните финанси. Оптимизацията на процесите често води до по-голяма производителност, отколкото простото увеличаване на броя на служителите, и е индикатор за отговорно управление на административния апарат.

Предложение 2: Липса на разчет за определения брой и разпределение на персонала

Текущо състояние (от Мотивите и ПМС): Въпреки че Мотивите говорят за "недостиг на персонал" и "допълнителен персонал", конкретният брой на служителите, които ще бъдат назначени, не е изрично посочен в текста на ПМС, а разчетът, по който е определен този брой, не е приложен към предоставените документи (Мотиви и ПМС).

Възражение/Предложение за добавяне на мотиви: Липсва каквато и да е информация за това как е определен конкретният брой на допълнителния персонал, както и неговото разпределение по структурни звена. Предлагаме да се допълнят мотивите към ПМС (или като Приложение към тях) със следната информация:

• Подробен разчет за определения брой персонал: Да се представи методиката, използвана за определяне на броя на необходимите допълнителни служители. Този разчет следва да се базира на обективни критерии, като например стандарти за натоварване на един служител (брой проекти, които могат да бъдат обработени от един служител за определен период), оценка на времето, необходимо за изпълнение на отделни дейности, и други.
• Ясно разпределение на допълнителния персонал: Да се посочи конкретното разпределение на новите щатни бройки по дирекции, отдели или функции в рамките на МЗХ и ДФЗ. Например: колко експерти ще бъдат назначени за работа по интервенции за инвестиции, колко за директни плащания, колко за контрол, одит, или други специфични дейности, свързани със СПРЗСР.
• Сравнителен анализ (бенчмаркинг): Да се представи сравнителен анализ с практиките на други държави членки на ЕС относно съотношението между обем на финансиране/брой проекти и необходимия административен капацитет за управление на сходни стратегически планове.

Обосновка на предложението: Прозрачността при определянето на броя и разпределението на допълнителния персонал е от ключово значение за общественото доверие и за ефективното управление на публичните средства. Без ясен разчет, базиран на обективни критерии, съществува риск от необосновано увеличаване на администрацията, което може да доведе до неефективно изразходване на средства от техническата помощ. Конкретното разпределение ще позволи по-прецизна оценка на това дали новоназначеният персонал действително ще запълни съществуващи дефицити в капацитета там, където те са най-критични.

Предложение 1: Липса на конкретна обосновка за необходимостта от допълнителен персонал

Текущо състояние (от Мотивите към ПМС): Мотивите посочват: "изключителната сложност, широкият обхват и по-голямото финансиране на СПРЗСР 2023-2027 г. в сравнение с предходния програмен период 2014-2020 г. води до изключително голямо натоварване на служителите" и "налага спешни и адекватни мерки за осигуряване на достатъчен административен капацитет". Допълва се, че "е налице недостиг на персонал, който да обезпечи дейностите по изпълнение на СПРЗСР".

Възражение/Предложение за добавяне на мотиви: Настоящите мотиви за назначаване на допълнителен персонал са твърде общи и декларативни. Липсват конкретни данни и анализи, които да докажат действителната необходимост от увеличаване на броя на служителите. Предлагаме да се допълнят мотивите към ПМС със следната информация:

• Детайлен анализ на текущото натоварване: Да се представи количествен и качествен анализ на настоящото работно натоварване на служителите в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), ангажирани със Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) 2023-2027 г. Този анализ следва да включва данни за обема на обработените документи (заявления, плащания, проверки), сложността на казусите и средното време за изпълнение на ключови дейности.
• Сравнителен анализ на обема и сложността на СПРЗСР 2023-2027 г. спрямо ПРСР 2014-2020 г.: Да се представи конкретен сравнителен анализ на дейностите, обхвата и финансирането между двата програмни периода. За всяка ключова функция следва да се посочи какво е нарастването на обема работа или сложността, което налага увеличаване на персонала. Например, ако има нови интервенции, да се детайлизира какви нови дейности изискват допълнителни ресурси.

Обосновка на предложението: Без подобна детайлна обосновка, решението за назначаване на допълнителен персонал изглежда произволно и не е базирано на обективни нужди. Публикуването на такива анализи ще осигури прозрачност, ще засили доверието в административния процес и ще даде възможност за адекватна обществена оценка на необходимостта от допълнителни публични разходи за заплати. Всяко увеличение на административния капацитет следва да бъде аргументирано с конкретни и измерими данни за ефективността и натоварването.

Общи възражения относно административния капацитет за контрол и изкривяване на пазара (като общо заключение, без конкретна членна промяна, но с предложение за цялостно преосмисляне):

Мотиви: Въвеждането на детайлни ограничения за надценки и сложни методики за калкулиране на разходите, дори и с предложените по-горе уточнения, ще наложи изключително голяма административна тежест върху контролиращите органи. Проверката на счетоводните документи и разчети на всеки един участник във веригата – от земеделски производител, през преработвател, до търговец на едро и дребно – за спазване на тези разпоредби ще изисква значителен човешки ресурс, експертиза и време. Съществува реален риск от неефективно прилагане на закона поради недостатъчен административен капацитет, което може да доведе до корупционни практики или до превръщането му в "мъртва буква".

Освен това, строгото регулиране на надценките крие риск от изкривяване на пазара, вместо да го подобри. Фиксирането на максимални проценти може да:

• Намали стимулите за ефективност и иновации: Участниците във веригата могат да загубят мотивация да търсят начини за намаляване на разходите или подобряване на качеството, ако печалбата им е ограничена.
• Насърчи заобикалящи практики: Вместо да спазват ограниченията, бизнесът може да търси "вратички" или да пренасочи усилията си към нерегулирани дейности.
• Доведе до намаляване на предлагането: Ако ограничението на надценката не позволява адекватна възвръщаемост на инвестициите и покриване на рисковете, някои участници могат да спрат производството или търговията с определени продукти.
• Изкриви конкуренцията: Може да облагодетелства едни участници за сметка на други, ако прилагането на правилата е неравномерно или ако сложните изисквания за отчетност са по-лесно изпълними за големи, отколкото за малки предприятия.

Предложение: Вместо изцяло фиксирани тавани на надценките, които по своята същност са административно обременителни и рискови за пазарната икономика, би могло да се разгледа възможността за:

• Въвеждане на механизми за мониторинг и анализ на пазарните цени и разходите, които да служат като индикатори за нелоялни практики, вместо като твърди ограничения.
• Фокус върху забрана на нелоялни търговски практики, дефинирани по-ясно, като например изнудване за допълнителни такси или бонуси, едностранно изменение на договори, забавяне на плащания и други, които действително нарушават баланса във веригата.
• Развиване на доброволни кодекси за поведение и засилен диалог между участниците във веригата с подкрепата на държавата, които да стимулират справедливи отношения.

Тези подходи биха били по-малко обременителни за администрацията и бизнеса, като същевременно биха постигнали целите за защита на по-слабите участници във веригата без да изкривяват пазара.

Част 4: Неясноти в дефинициите на продуктите и потенциални проблеми при административния контрол

Към чл. 2 – Добавяне на ясни дефиниции за "първичен земеделски продукт" и "преработен земеделски продукт/храна":

Текущ текст (Законопроект): Липсват ясни дефиниции за "първичен земеделски продукт" и "преработен земеделски продукт/храна" в настоящия проект.

Предложено изменение: В чл. 2 да се добавят нови точки, които да дефинират: „... Х. „Първичен земеделски продукт“ е продукт, получен директно от селскостопанската дейност, включително растениевъдство и животновъдство, който не е преминал през значителна преработка, променяща съществено неговия характер (напр. сурови плодове, зеленчуци, зърнени култури, прясно мляко, сурови меса, яйца). Y. „Преработен земеделски продукт/храна“ е продукт, получен в резултат на обработка на един или повече първични земеделски продукти, при която се променят техният първоначален характер и свойства (напр. хляб, сирене, колбаси, консервирани плодове и зеленчуци).“

Мотиви: Липсата на изрични дефиниции за "първичен земеделски продукт" и "преработен земеделски продукт/храна" в законопроекта е сериозен пропуск. Тази диференциация е от съществено значение, тъй като различните етапи на веригата на доставки, както и правилата за ценообразуване и надценките, могат да се прилагат по различен начин в зависимост от вида на продукта. Неяснотата кой продукт попада в коя категория може да доведе до:

• Затруднения при прилагането на правилата за надценка: Ако не е ясно дали даден продукт е първичен или преработен, може да възникнат спорове относно приложимата максимална надценка (напр. 10% за първи изкупвач/вносител срещу 20% за преработвател).
• Административни затруднения: Компетентните органи ще срещнат трудности при контрола и налагането на санкции, ако няма ясни критерии за категоризация на продуктите.
• Неравнопоставеност: Различни участници във веригата могат да интерпретират статуса на продуктите по различен начин, което да доведе до нелоялни практики.

Добавянето на тези дефиниции ще осигури правна сигурност, ще улесни прилагането на закона и ще допринесе за по-голяма прозрачност във веригата на доставки.

Част 3: Отстраняване на дискриминационни елементи и рискове от изкривяване на пазара

Към чл. 15, т. 3 – Прилагане на ограниченията за надценка спрямо всички търговци на дребно, независимо от оборота:

Текущ текст (Законопроект): „3. за търговец на дребно с оборот над 20 млн. лева – до 20 на сто от покупната цена след добавяне на разходите по реализация на съответните продукти;“

Предложено изменение: „3. за търговец на дребно (независимо от размера на оборота) – до 20 на сто от покупната цена след добавяне на разходите по реализация на съответните продукти, като „разходи по реализация“ са разходи, пряко свързани с продажбата и дистрибуцията на съответните продукти, включително, но не само: разходи за транспорт до търговския обект, разходи за съхранение, разходи за персонал, пряко ангажиран с продажбата на тези продукти, и маркетинг/рекламни разходи, свързани конкретно с продукта. Методиката за разпределение на тези разходи следва да бъде обективна, документално проследима и съобразена с оборота или други измерими показатели за всеки продукт.“

Мотиви: Разпоредбата в чл. 15, т. 3, която ограничава прилагането на максималната надценка само за търговци на дребно с оборот над 20 млн. лв., въвежда дискриминационен елемент и създава неравнопоставеност на пазара. По-малките търговци на дребно, които не подлежат на същите ограничения, могат да прилагат значително по-високи надценки, което би изкривило конкуренцията и би довело до различни цени за крайния потребител в зависимост от мястото на покупка. Това противоречи на принципите на лоялна конкуренция и защита на потребителите, прокламирани в мотивите към закона. Премахването на прага на оборота ще осигури еднакви правила за всички търговци на дребно, ще гарантира равнопоставеност и ще предотврати възможността за изкуствено завишаване на цените от страна на по-малките търговци.

Към чл. 9, ал. 1, т. 3 – Допълнително уточняване на "производствени разходи" при ценообразуване от производител:

Текущ текст (Законопроект): „3. Цената на продуктите не може да бъде по-ниска от производствените разходи и трябва да включва не по-малко от 10 на сто надценка от размера им, освен в случаи на непреодолима сила, посочена в договора.“

Предложено изменение: „3. Цената на продуктите не може да бъде по-ниска от производствените разходи и трябва да включва не по-малко от 10 на сто надценка от размера им, освен в случаи на непреодолима сила, посочена в договора. За целите на тази разпоредба, „производствени разходи“ за земеделските производители се изчисляват съгласно общоприети счетоводни принципи, като се включват преките разходи (материали, семена, торове, фуражи, препарати, пряк труд, горива) и разходите за амортизация на използваните активи. Прилагането на единна методология за изчисляване на производствените разходи за отделните сектори (напр. животновъдство, растениевъдство) може да бъде регламентирано с наредба на министъра на земеделието и храните, с цел осигуряване на съпоставимост и обективност.“

Мотиви: Въпреки че чл. 9, ал. 1, т. 3 предвижда цената на продуктите да не е по-ниска от производствените разходи, законопроектът не предоставя ясна методология за тяхното изчисляване за земеделските производители. Разнообразието в земеделското производство прави стандартизацията предизвикателство, но липсата на насоки може да доведе до субективни оценки, което да затрудни контрола и да постави производителите в неравностойно положение. Предложеното изменение цели да даде насоки за основните компоненти на производствените разходи и да предвиди възможност за по-детайлна регламентация чрез подзаконов нормативен акт. Това ще осигури по-голяма прозрачност, предвидимост и защита на земеделските производители, като гарантира, че те получават справедлива цена за своята продукция.

Част 2: Прецизиране на правилата за определяне на изкупни цени и прозрачност на информацията

Към чл. 5, т. 2 – Уточняване на "среднопретеглени изкупни цени по видове продукти и качество, където е приложимо":

Текущ текст (Законопроект): „2. среднопретеглени изкупни цени по видове продукти и качество, където е приложимо;“

Предложено изменение: „2. среднопретеглени изкупни цени по видове продукти и качество, където е приложимо, като критериите за определяне на качеството и неговото влияние върху претеглената цена следва да бъдат ясно дефинирани в подзаконов нормативен акт (напр. наредба на министъра на земеделието и храните). Тези критерии трябва да бъдат обективни, измерими и съобразени с утвърдените стандарти за съответния земеделски продукт.“

Към чл. 9, ал. 1, т. 3, б. "б" – Уточняване на "обективни показатели, индекси или методи за изчисляване на крайната цена":

Текущ текст (Законопроект): „б) да се изчислява въз основа на комбинация от различни фактори, включително обективни показатели, индекси или методи за изчисляване на крайната цена, отразяващи промените в пазарните условия и производствените разходи, доставеното количество и качеството или състава на изкупуваните продукти.“

Предложено изменение: „б) да се изчислява въз основа на комбинация от различни фактори, включително обективни показатели, индекси или методи за изчисляване на крайната цена, отразяващи промените в пазарните условия и производствените разходи, доставеното количество и качеството или състава на изкупуваните продукти. За целите на тази алинея, "обективни показатели, индекси или методи за изчисляване" следва да бъдат ясно дефинирани в договора и да се основават на публично достъпни, независими и проверяеми източници (напр. данни от статистически институции, стокови борси, утвърдени пазарни индекси). Договорът задължително трябва да съдържа конкретната формула или методика за изчисляване на цената, без да допуска субективни елементи, които могат да бъдат едностранно променяни.“

Към чл. 18 – Прецизиране на "прогнозен обем по договора на годишна база":

Текущ текст (Законопроект): „Чл. 18. Общият размер на промоционалните отстъпки, предоставяни от доставчик на купувач за календарна година по всички договори за доставка, не може да надвишава 25 на сто от прогнозния обем по договора на годишна база за доставка на съответните земеделски продукти и храни.“

Предложено изменение: „Чл. 18. Общият размер на промоционалните отстъпки, предоставяни от доставчик на купувач за календарна година по всички договори за доставка, не може да надвишава 25 на сто от фактическия обем по договора на годишна база за доставка на съответните земеделски продукти и храни, или от средния годишен обем за предходните три години при наличието на такава история на договорни отношения. Когато няма наличен фактически обем или история, прогнозата трябва да се основава на обективни пазарни данни и да бъде ревизирана в края на отчетния период, като надплатените или недоплатените суми се коригират.“

Част 1: Прецизиране на терминологията за правна сигурност и еднакво прилагане

Към чл. 15, т. 1 – Дефиниция на "производствена себестойност":

Текущ текст (Законопроект): „1. за преработвател – до 20 на сто спрямо производствената себестойност на продукта, изчислена съгласно действащите счетоводни разпоредби;“

Предложено изменение: „1. за преработвател – до 20 на сто спрямо производствената себестойност на продукта, изчислена съгласно действащите счетоводни разпоредби, като за целите на този закон „производствена себестойност“ включва всички преки разходи (материали, труд) и преки производствени косвени разходи, пряко свързани с производството на конкретния продукт. Методиката за изчисляване на производствената себестойност следва да се базира на Националните счетоводни стандарти (НСС) или Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приложими за съответното предприятие, като се осигури ясно разграничаване и документиране на включените разходи.“

Към чл. 15, т. 2 – Дефиниция на "преки и косвени разходи за съответните продукти" за търговци на едро:

Текущ текст (Законопроект): „2. за търговец на едро по цялата верига на доставки – до 10 на сто от покупната цена след добавяне на преките и косвени разходи за съответните продукти;“

Предложено изменение: „2. за търговец на едро по цялата верига на доставки – до 10 на сто от покупната цена след добавяне на преките и косвени разходи за съответните продукти, като „преки разходи“ са тези, които могат пряко да се отнесат към съответния продукт (напр. транспортни разходи за доставка на конкретния продукт до склада на търговеца на едро, разходи за опаковка специфично за продукта), а „косвени разходи“ са разходите, които не могат пряко да се отнесат към конкретен продукт, но са необходими за осъществяването на търговската дейност (напр. разходи за наем на склад, административни разходи). Методиката за разпределение на косвените разходи между продуктите следва да е обективна и документално обоснована, прилагайки принципите на пропорционалност и справедливост, съгласно приетите счетоводни политики на предприятието.“

Към чл. 15, т. 3 – Дефиниция на "разходи по реализация на съответните продукти" за търговци на дребно:

Текущ текст (Законопроект): „3. за търговец на дребно с оборот над 20 млн. лева – до 20 на сто от покупната цена след добавяне на разходите по реализация на съответните продукти;“

Предложено изменение: „3. за търговец на дребно с оборот над 20 млн. лева – до 20 на сто от покупната цена след добавяне на разходите по реализация на съответните продукти, като „разходи по реализация“ са разходи, пряко свързани с продажбата и дистрибуцията на съответните продукти, включително, но не само: разходи за транспорт до търговския обект, разходи за съхранение, разходи за персонал, пряко ангажиран с продажбата на тези продукти, и маркетинг/рекламни разходи, свързани конкретно с продукта. Методиката за разпределение на тези разходи следва да бъде обективна, документално проследима и съобразена с оборота или други измерими показатели за всеки продукт.“